chinese astrological sign november numerology number compatibility calculator name love compatibility numerology horoscope match for marriage software site astrology and numerology in telugu astrological numerology compatibility india

 

Константин Фрайхер фон Нойрат

Constantin Freiherr von Neurath
(1873-1956)

Дипломат и министър на външните работи в кабинета на Хитлер.
 

Нойрат 1933Константин фон Нойрат е роден в Клайнглатбах, Вюртемберг, на 2 февруари 1873 г. в семейството на оберщалмайстер във Вюртембергския двор. Получава образование в Тюрингския и Берлинския университет. През 1897 г. постъпва на работа в правителственото учреждение във Вюртемберг. На правителствена служба в министерство на външните работи в Берлин встъпва през 1901 г. и впоследствие посвещава кариерата си на дипломацията. През 1903 г. е вице-консул за Германия в Лондон. През 1908 г. е преведен в централния апарат на министерството на външнте работи. На следващата година работи като съветник на посолството в Лондон. По време на Първата световна война през периода 1914-1916 г. е съветник на германското посолство в Константинопол. Едновременно през 1914-1915 официално е на военна служба (офицер от резерва) и получава чин капитан в 119-ти гренадирски полк. Награден е с Железен кръст Първа и Втора степен. В края на войната (1917-1918) е шеф на гражданския кабинет на краля във Вюртемберг и оберхофмайстер в двора. От 13 декември 1919 г. е немски посланик в Копенхаген, от края на 1921 г. - в Рим, а от октомври 1930 г. до май 1932 - в Лондон. Там участва в работата на Лондонската конференция през 1932 г. и се опитва да постигне отмяна на репарациите за Германия. На 2 юни 1932 г. е назначен от канцлера Папен в "кабинета му от барони" и остава министър на външните работи и при канцлера Курт фон Шлайхер, и при Хитлер.

Въпреки че Хитлер е наясно за консервативните схващания на фон Нойрат, той го оставя в кабинета си, защото е подходящ за началото. Фюрерът внимава фон Нойрат да не получи пълен контрол върху външните работи, но в същото време му позволява да си съперничи с Алфред Розенберг, директорът на отдела по външните работи към нацистката партия, и Йоахим фон Рибентроп, началник на собственото му Бюро Рибентроп (Dienststelle Ribbentrop).

Фон Нойрат съветва Хитлер да се оттегли от Конференцията по разоръжаването и от Обществото на народите (14 октомври 1933 г.). На 20 юни 1934 г. в знак на солидарност с Папен фон Нойрат подава оставка, която Хитлер отказва да приеме. Нойрат слага подписа си под полско-германското съглашение от 1934 г. Той осъществява дипломатическата подготовка за присъединяването на Саарската област през 1935 г., а също и отказа от военните положения на Версайския договор. На 7 март 1935 г. фон Нойрат връчва на посланиците на Франция, Великобритания и Италия нота, в която се заявява отказа на Германия да изпълнява условията на договора от Локарно от 1925 г. и за това, че вермахтът е влязъл в Рейнската област. На 21 октомври 1936 г. подписва заедно с министъра на външните работи на Италия граф Г. Чано секретен протокол, предвиждащ обща германо-италианска външна политика. Нойрат участва и в преговорите с Италия и Япония, в резултат на които на 25 октомври 1936 г. еподписан "Стоманения пакт".

В NSDAP влиза през 1937 г. с билет № 3 805 222, а в SS на 18 септември 1937 г. под № 287 680 и веднага получава почетен чин групенфюрер.

Нойрат провежда дипломатическата подготовка за Аншлуса с Австрия и участва на конференцията Хосбах, на която Хитлер заявява намерението си да присъедини Австрия. Тази новина слисва фон Нойрат и му донася няколко сърдечни пристъпа. На 9 ноември 1937 г. той се среща с генерал Вернер фон Фрич и генерал Лудвиг Бек, за да обсъдят какво да се предприеме, за да се "застави Хитлер да се откаже от идеите си". Но Хитлер не приемa фон Нойрат на разговор и го изпраща на дълга почивка в резиденцията Берхтесгаден.

Възраженията на Нойрат срещу експанзионистичната политика на Хитлер довеждат до постепеното му отстраняване. На 4 февруари 1938 г. е сменен на поста министър на външните работи от Рибентроп. Заедно с него са премахнати толкова опитни дипломати като Кристиан Албрехт Улрих фон Хасел, посланик в Рим, и Херберт Дирксен, посланик в Токио, и двама от най-важните военни в държавата - генерал Вернер фон Бломберг и генерал Вернер Фрайхер фон Фрич. За да отклони вниманието от плановете си, Хитлер държи фон Нойрат в кабинета като министър без портфейл. Назначен е на специално създадената за него длъжност председател на Тайния министерски съвет, който трябва да помага на фюрера във воденето на външната политика, но този съвет на практика не действа и остава само на хартия. Приемайки тази служба фон Нойрат се замесва в агресивните проекти на Хитлер, срещу които е възразявал.

От 18 март 1939 г. е протектор на Бохемия и Моравия. Изборът за този пост пада върху фон Нойрат, за да се демоснстрира на останалите държави, че в бивша Чехословакия Германия ще се придържа към умерена политика. Фон Нойрат разполага с неограничени пълномощия в законодателната и съдебната област и нито едно от решенията на националното правителство не се взима без неговото утвърждение. В същото време фон Нойрат оказва слабо влияние върху делата в протектората, защото ръководството на наказателната политика е съсредоточено в ръцете на щатсекретаря Карл Франк. Нещо повече, фон Нойрат не се меси в делата на SS и е против крайните мерки (факт, който по-късно му е признат на прoцеса в Нюрнберг). След назначаването на Райнхард Хайдрих на 27 септември 1941 г. за заместник на фон Нойрат, последният е изпратен в отпуск и повече не се връща към изпълнение на задълженията си. На 25 август 1943 г. фон Нойрат официално е заменен на поста протектор от Вилхелм Фрик.

Арестуван е през май 1945 г.

На Трибунала в Нюрнберг фон Нойрат се защитава на базата на следното твърдение: "Винаги съм бил против наказание без да се даде възможност за защита." Фон Нойрат заявява също, че до 1937 г. "е бил уверен в мирните намерения на правителството". На 1 октомври 1946 г. съдът го обявява за виновен по всичките 4 обвинения. Осъден е на 15 години затвор.

Осовободен е от Шпандау през 1954 г. по здравословни причини. Умира в имението Лайнфелдерхоф в Енцвайхинген на 14 август 1956 г.