Райнхард Хайдрих е вторият по важност след Хайнрих Химлер в нацистката организация SS. Наричан от нацистите "Русия звяр", а от останалите "Палача Хайдрих", Райнхард има ненаситна жажда за власт и е студен, пресметлив манипулатор без човешко състрадание, с водеща роля в изработването на плана по пълното унищожение на еврейската популация в Европа по нареждане на Хитлер.

Ранни години

Роден в немския град Хале, близо до Лайпциг, на 7 март 1904 г., Райнхард Тристан Ойген Хайдрих е възпитан в културна, музикална среда. Баща му, Рихард Бруно Хайдрих (записан в музикалния лексикон на Хуго Риман: Хайдрих, Бруно истинско име Зюс, факт, който по-късно създава сериозни проблеми на сина му), е основател на музикалната консерватория в Хале и Вагнеров оперен певец, а майка му, Елизабет Анна Амалиа Кранц - завършила пианистка. Младият Хайдрих сериозно се подготвя за цигулар, развивайки голяма сръчност и доживотна страст към цигулката.

Като момче той живее в изискан дом със семейството си с издигнат социален статус. Но младият Хайдрих е принуден да търпи нападките на училищните хулигани заради високия си като тоналност глас и заради факта, че е католик в един преобладаващо протестантски град. Тормозен е от по-големите момчета и заради плъзналата мълва, че в рода си има еврейски прадеди.

Хайдрих обича да чете и често обсъжда с приятеля си Ерих Шутце книгата "Histoire de la civilisation" на Charles Seignobos.

У дома майката му вярва в благотворното действие на суровата дисциплина и честия бой при възпитанието на сина си. Като резултат Райнхард е необщително, намусено момче, нещастно, но също така силно амбицирано да превъзхожда във всяко отношение. Като по-голям изпъква в университета и разгръща природния си атлетичен талант, печелейки по-късно награди като фехтовчик.

От 1918 г. е член на Немския национален съюз на младежта. Твърде млад, за да участва в Първата световна война, след края й на възраст 16 години Хайдрих се включва в местния Freikorps (на генерал Меркер), представляващ дясна, антисемитска организация на бивши войници, опониращи със сила на комунистите в улични схватки. Хайдрих е повлиян и от расовия фанатизъм на Германския народен съюз за отбрана и настъпление, който прокламира превъзходството на синеоките и русокоси германци, сред които е и той смият. Райнхард с удоволствие се включва в тази антисемитска насилствена клика, но е принуден да я напусне заради преследващия го слух, че има еврейска кръв в рода си. През 1921 г. е сред инициаторите по създаването на националистически Германски народен младежки отряд.

За повечето семейства в Германия поражението от Първата световна война донася социален хаос, инфлация и разорение. Това важи и за семейство Хайдрих. От март 1922 г. осемнадесетгодишният Хайдрих е в търсене на безплатно образование. Избира изпълнената с приключения и престиж кариера във военноморските сили и става юнкер в малкия, елитен германски флот (в Кил-Холтенау). За решението му да се насочи именно към военноморските сили вероятно влияние оказва и фактът, че приятел на семейство Хайдрих е "морският дявол" граф Лукнер. Райнхард започва службата си в екипаж 22. Служи в политическия сектор на разузнавателната служба в Балтийския флот. От 1924 г. е на крайцера "Берлин" под командването на Вилхелм Канарис, където проявява отлични математически и навигаторски способности.

Тук той отново е тормозен. Сега Хайдрих е висок над 1,83 м., тромав, несръчен младеж, чийто глас продължава да е твърде висок, почти фалцетен. Юнкерите се забавляват като го наричат "козел", заради смеха му, и "Moses Handel", заради набедения му еврейски произход и необикновената му страст към класическата музика.

След четири години и половина, на 1 октомври 1926 г., приключва успешно обучителният му период. От 1926 до 1931 г. се учи в морска свързочна школа, служи като офицер на морската станция "Остзее", на крайцера "Брауншвайг" и като флагман на "Шлезвиг-Холщайн". Хайдрих с упорство и постоянство в 1928 г. се издига до ранга втори лейтенант.

Шегите и подигравките скоро престават, отстъпвайки на злобата и необикновеното високомерие на този млад мъж, който вече мечтае за чина адмирал.

На 6 декември 1930 г. Хайдри се запознава с осемнадесетгодишната Лина фон Остен, чийто баща е учител във Фемарн. Още на втория ден от Коледа на същата година двамата се сгодяват. Своя годежна поздравителна картичка Райнхард изпраща и на една от бившите си приятелки, дъщеря на влиятелен фабрикант. Баща й иска от Хайдрих да се сгоди не за Лина, а за неговата дъщеря. Когато лейтенантът отказва, търговецът се оплаква на адмирал Редер. Хайхдрих е призован на Съд на честта, който решава (април 1931 г.) отстраняването му от морските сили заради "поведение неподобаващо на офицер и джентълмен". От решението на този съд не е останло писмено свидетелство. Може би това се дължи на открилата се по-късно възможност пред Хайдрих да заличи неприятните факти в досието си. До последно потърпевшият твърди, че освобождаването му от военния флот се дължи на политически причини.

След провала на кариерата му във военноморските сили, годеницата му Лина фон Остен, ентусиазирана членка на нацистката партия, му внушава да се включи в движението и да се влее в редиците на организацията SS, която по това време главно се занимава със сигурността на Хитлер и наброява около 10,000 души.

Постъпване в NSDAP и SS

На 14 юли 1931 г. 27-годишният Райнхард Хайдрих става член на SS в Хамбург (в NSDAP е постъпил месец по-рано, на 1 юни 1931 г.). Кариерата си в "Черния орден" Хайдрих започва като SS-щурман под номер 10120. На 26 декември 1931 г. в селската черква на Гросенброде се оженва за Лина фон Остен. Карл фон Еберщайн (по-късно SS-обергрупенфюрер) свързва Хайдрих с Химлер, новия райхсфюрер на SS, който търси подходящ човек за изграждането на разузнавателна служба към SS. На среща между двамата Химлер дава 20 минути на Хайдрих да напише плана си за бъдещето на разузнавателната служба. Райхсфюрерът е впечатлен от арийската външност на Хайдрих, самоувереността му и прилежният отговор на поставената задача, и му дава работата.

Хайдрих пристъпва към изграждането на организацията за разузнаване, известна в началото под името "Abteilung-Ic". В края на 1931 г. за "SS-Ic" са наети две стаи на четвъртия етаж в сграда в Мюнхен на адрес Тюркенщрасе 23. Това е жилището на вдовицата и членка на NSDAP Виктория Едрих. Тя е засвидетелствала вярността си към партията на няколко пъти, като през периода на забрана на SA и SS в гардероба й се съхранява Кървавото знаме. Скоро Хайдрих получава чин SS-хауптщурмфюрер. На 25 декември 1931 г. става SS-щурмбанфюрер, а на 29 юли 1932 г. SS-щандартенфюрер и шеф на SD (Sicherheitsdienst - Служба за сигурност). През септември 1932 г. SD и Хайдрих се преместват в малка вила на Цукалищрасе 4. Хайдрих е обявен за водач на Sicherheitsdienst "C", а бюрото му се нарича "Zentrale Dienststelle des SD". Непоклатимата му решителност скоро превръща организацията в обширна мрежа от информатори, която разработва досиета за всеки евентуален противник на Хитлер, ръководи вътрешен шпионаж и събира информация в най-малки подробности за членове на нацистката партия и ръководители на щурмовите части SA (Sturmbandteilung). През юни 1931 г. се ражда първият му син Клаус, а годината на поемането на властта от нацистите - 1933 г. му донася и чина SS-бригадефюрер. За пореден път SD променя адреса си - сега на Wittelsbacherpalais на Бринерщрасе. На 9 ноември 1933 г. SD получава статут на отделна служба към SS. Хайдрих съставя богати на сведения и добре поддържани папки, пълни със слухове и детайли за личния живот и сексуалната активност на високопоставени нацисти, и дори по-късно пибягва до поставянето на скрити микрофони и камери. На следващата година през месеците ноември и декември Службата за сигурност се мести от Бавария в столицата на Райха. Новата резиденция е в Берлин на Вилхелмщрасе 102.

Единствената пречка, кято продължава да се изправя пред него, е старият слух за вероятен еврейски произход по бащина линия.

Той бързо достига и до Хитлер, и до Химлер, разпространяван от враговете на Хайдрих вътре в партията. Химлер веднага обмисля изхвърлянето му от SS. Но Хитлер след дълга среща на четири очи с Хайдрих, го описва като "високонадарен, но също така и опасен мъж, от чиито дарби движението трябва да се възползва... крайно полезен; за оставнето си той ще бъде вечно благодарен и сляпо ще се покорява".

Така Хайдрих остава в елитния арийски орден. Тук е мястото да се отбележи, че той няма еврейска кръв във вените си. В родословното му дърво са се ровели и преди, и след смъртта му. С това се занимава и евреийски учен, който стига до извода, че твърденията за еврейска линия в рода на шефа на SD са напълно безпочвени.

Създаването на Дахау

След пробива на нацистите във властта през януари1933 г., Хайдрих и Химлер ръководят масовите арести на комунисти, дейци на профсъюзите, политици и други противници на Хитлер. Броят на задържаните е толкова голям, че възниква проблем с това къде да бъдат настанени. Неработещата фабрика за боеприпаси в Дахау, близо до Мюнхен, бързо е превърната в концентрационен лагер за политически затворници. Веднъж попаднали там, задържаните са подложени на отношение и побой във военен стил. Кражбата на цигара може да донесе възмездие от 25 удара с бич. Други наказания са окачване за китките на кол, затваряне в килия за изправена стойка или в тъмна такава, а в някои случаи и смърт чрез разстрел или обесване.

На портата на Дахау е изписан циничният лозунг "Arbeit Macht Frei" (Работата ще те направи свободен). Политическите затворници, оцелели след единадесет часовия работен ден и оскъдната порция храна, са деморализирани и сплашвани да се подчиняват напълно и чак след това освобождавани. След успеха на Дахау, големи концентрационни лагери са отворени в Бухенвалд, Заксенхаузен и Лихтенбург.

През април 1934 г. след изключително конкурентна борба сред нацистите, Химлер поема контрола над наскоро създадената Тайна дуржавна полиция (Gestapo), като второто ръководно място в командването на организацията заема Хайдрих.

Участие в Нощта на дългите ножове

Два месеца по-късно, през юни, Химлер и Хайдрих, заедно с Херман Гьоринг правят успешен заговор, насочен срещу силния шеф на SA Ернст Рьом, като разпространяват лъжливия слух, че Рьом и подчинените му 4 милиона бойци планират да заграбят властта в Райха и да извършат нова революция.

През Нощта на дългите ножове по заповед на Хитлер са заловени и убити Рьом и още няколко дузини важни фигури от SA, като списъкът на тези, които трябва да бъдат екзекутирани е съставен от Хайдрих. Той участва лично в акцията в Берлин. Като резултат кафявите ризи на SA губят голяма част от силното си влияние и са изместени от черноризците на SS.

Страхът

През юни 1936 г. всички местни полицейски сили в цяла Германия заедно с Тайната държавна полиция, SD и Криминалната полиция минават под контрола на Райхсфюрера на СС Химлер, който остава отговорен вече само пред Хитлер.

През 1937 г. отпада и последната надежда за справедливост след като полицията и най-вече Gestapo са поставени над закона с даването на неограничена власт за извършване на арести. Така всеки може да попадне в предварителен арест (Schutzhaft) за каквато и да е причина, за каквото и да е време, без съд и без право на легално възражение.

Заповед на Хитлер от Октомври 1938 г. казва:"Всичко това означава, че дори и ако те (фиксира се SS) не се съобразяват със съществуващия закон и прецеденти, пак остават легални стига да служат на волята на фюрера".

Критика или дори шега отправена по адрес на нацистите може да отведе автора й в концентрационен лагер и никой да не го види отново. Превантивно задържане се прави дори с подозрението, че арестуваният може в бъдеще да извърши престъпление. Обикновеният германец не може да се довери на никого, защото дори член на семейството му може да е информатор на SD или Gestapo.

"Занем, че на някои германци им е дотегнала голямата наблюдателност на черните ризи и не очакваме да бъдем обичани", казва Химлер.

Из цяла Германия агентите на Хайдрих от SD и Gestapo прилагат насилие, убиват, извършват безразборни арести, изнудват и грабят заподозрените антинацисти и увеличават огромната лична власт на Хайдрих и ширещия се страх от него.

Много от високопоставените нацисти се страхуват от среща с него или дори от присъствието му на някои от официалните събрания. Със свирепия си поглед Хайдрих може да уплаши дори най-хладнокръвните сред тях.

Той обича да работи зад сцената. Обикновено избягва публичността и рядко се появява сред обществото за разлика от Химлер. На снимките Хайдрих обикновено гледа с подозрение към камерата.

Хайдрих няма приятели, единствената му компания са високите по чин в SS, подчинени на него, които го съпровождат през пиянските и сексуални забежки по любимите му нощни места.

На 17 юни 1936 г. Райнхард Хайдрих става шеф на полицията по сигурността (Sicherheitspolizei или SiPo - включва Kriminalpolizei (KriPo) и Gestapo) и заедно с това остава такъв на SD.

Международен шпионаж

Хайдрих е майстор на интригите и дърпа конците зад сцената, понякога дори на международно ниво. Сред подвизите му се вписва и успешната операция, свързана със Съветския съюз, при която на руски агенти е подадена фалшивата информация, че едни от най-добрите генерали от Червената армия подготвят военен преврат. Резултатът е чистка на армията от страна на Сталин, който премахва едни от най-опитните си военни специалисти.

В Германия Хайдрих има пръст в провала на двама влиятелни генерали традиционалисти от немската армия, противопоставили се на широкомащабния военен план на Хитлер от ноември 1937 г. Министърът на войната Вернер фон Бломберг и главнокомандващият на армията Вернер фон Фрич изпадат в немилост след като е атакувана репутация им и така губят силното си влияние. След уволнението и на двамата, Хитлер сам поема командването на войските.

Скоро след това Хитлер започва разширяването на германския Райх за сметка на другите нации, като първите му мишени са Австрия и Чехословакия.

В Австрия Химлер и Хайдрих работят тайно, насърчавайки пронацистки настроените среди да породят несигурност във вътрешен план за страната.

След анексията на Австрия през март 1938 г., в нея нахлуват и SS, и започват арестите и тормозите над антинацисти и евреи. Хайдрих отваря канцелария на Gestapo, занимаваща се с изселването на евреите, и поверява ръководството й на прекаралия детството си в Австрия, Адолф Айхман. Единствено тази служба има власт да даде разрешение за напускане на страната на евреите, които отчаяно желаят това, като срещу гарантиране на безопасния им преход се изтръгва личното им имущество. Приблизително 100,000 австрийски евреи успяват да емигрират като прехвърлят всичко, което притежават, на SS. Подобна канцелария е отворена и в Берлин.

Когато Хитлер насочва вниманието си към Чехословакия, Хайдрих насърчава нацистите сред етническото немско население в Судетите, граничещи с Герамния, да подклаждат политическото неспокойствие. На 1 октомври 1938 г., под заплахата от агресия от страна на Германия, чешкото правителство дава Судетите на Хитлер.

Преди войната

На 9 срещу 10 ноември 1938 г. в така наречената Кристална нощ се състои първата широкомащабна атака срещу евреите с арести в целия Райх. По заповед на Хайдрих в концентрационните лагери са изпратени 25,000 евреи.

През януари 1939 г. Хайдрих улеснява дестабилизацията на Чехословакия като разпалва несигурността в източната област на Словакия и праща саботажен взвод да всява паника.

През март, когато Франция и Англия се провалят в опита си да се противопоставят на Хитлер в Мюнхен, той рискува и изпраща германската армия да "защити" Чехословакия от кризата, която съвсем целенасочено е причинена от самите нацисти.

След армията нахлуват и SS - моделът вече е изграден - по петите на германската армия в завладените територии винаги са SS. Вече почти сто концентрационни лагери с различна големина функционират в Райха.

На 1 септември 1939 г. Втората световна война започва с инвазията на нацистите в Полша. Като встъпление към нашествието Хайдрих подготвя фалшиво полско нападение над германска радиостанция до Глайвиц, Германия, близо до полската граница, което да даде оправдание на Хитлер за военно възмездие.

RSHA

След нахлуването в Полша, Хайдрих поема ръководството на новото Централно бюро за сигурността на Райха (RSHA - Reichssicherheitshauptamt, създаденo на 27 септември 1939 г.), което включва SD, Gestapo, Криминалната полоция и службата за външно разузнаване в огромна, ефикасна, централизирана организация, която скоро ще тероризира цяла Европа, извършвайки масови убийства в безпримерни мащаби за човешката история.
Хайдрих е избран и за президент на Международната комисия на полицаите, работещи по криминални престъпления.

В окупирана Полша, Хайдрих енергично изпълнява плана на Хитлер за унищожаването й като нация. "...кавато и форма на висша класа да намерим в Полша, ще я ликвидираме", декларира Хитлер.

Първите Einsatzgruppen

Основавайки се на този план, Хайдрих създава пет специални наказателни SS групи за систематично подбиране и ликвидиране на полски политици, ръководни граждани, профсъюзници, аристократи и членове на духовенството. Останалото полско население нацистите смятат за расово по-низшо и предвиждат заробването му.

Окупираната от Германия Полша има огромна еврейска популация от над 2 милиона души. По заповед на Хайдрих, евреите, които не са разстреляни веднага с нахлуването на нацистите, се изпращат в гетата във Варшава, Краков и Лодз. В тях поради пренаселеност и липса на достатъчно храна гладът и болестите до средата на 1941 г. убиват половин милион евреи.

Първите години на войната

В началото на немския поход на запад Хайдрих полага изпит за летец-изтребител и пилотира Me 109. В атаката срещу Норвегия той лети и на Ме 110. Прави и разузнавателни полети над Англия и Шотландия. За тези си прояви е награден с бронзова пилотска аграфа и Железен кръст II степен. В средата на май 1940 г. се завръща в Берлин. На 1 януари 1941 г. става райхслайтер на службата към NS-райхсбунда за физически упражнения. По-късно отново е пилот в похода на изток и по-конкретно в Южна Русия. Там е свален и след спасявамето си получава забрана от Хитлер да лети, защото е твърде важен за режима. Хайдрих има забрана за пилотиране и от по-рано от Химлер, но не се съобразява с нея, защото желанието му да управлява самолет е прекалено силно. Удостоен е със сребърна аграфа и Железен кръст I степен.

Нахлуване в Съветския съюз

След нахлуването на нацистите в Съветския съюз през юни 1941 г., Хайдрих организира четири големи айнзацгрупи (A, B, C, D) със заповедта "... да издирват и унищожават единици, които пречат окупираните територии да бъдат овладени." Всички заловени политически комисари са разстреляни заедно със заподозрените в партизанство и в саботажи, и изобщо всеки един дръзнал да заплаши сигурността.

Германските войски продължават настъплението си в съветските територии и Украйна, следвани от айнзацгрупите, които вече са подпомагани от етнически немци доброволци от Полша, Латвия, Литва, Естония и Украйна.

"Фюрерът нареди физическото унищожение на евреите", казва Хайдрих на подчинения му Адолф Айхман, който по-късно разказва това на процеса срещу него след войната.

Масово избиване на евреи

Айнзацгрупите сега се концентрират изцяло върху масовото изтребване на евреи. След войната, на процесът срещу него в Нюрнберг, Ото Олендорф, командир на айнзацгрупа D описва начина на действие: "Войсковата единица влизаше в село или град и нареждаше на по-видните измежду евреите да съберат всички останали с цел изселване. От тях се изискваше да предадат всичките си ценности, а малко преди екзекуцията и горните си дрехи. Мъжете, жените и децата биваха отвеждани на място за екзекуция, което в повечето случаи се намираше в близост до дълбоко изкопан противотанков ров. След което, коленичили или прави, биваха разстрелавани, а телата им хвърлени в рова."

Ръководителите на айнзацгрупите водят подробни протоколи за убитите дневно евреи. Дори се развива съперничество, кой ще постигне по-високи резултати. През първата година от нацистката окупация на съветски територии са ликвидирани над 300,000 евреи. До март 1943 г. - над 600,000, а до края на войната жертвите са изчислени на 1,300,000.

На 31 юли 1941 г. по заповед на Хитлер, райхсмаршал Херман Гьоринг дава нареждане на Хайдрих за изготвянето на "общ план за административните материали и финансовите разходи, необходими за желаното окончателно решение на Еврейския въпрос."

Организатор на конференцията Ванзее

По повод на тази заповед на 20 януари 1942 г. Хайдрих свиква конференцията Ванзее в Берлин с 15 високопоставени нацистки бюрократи, на която съгласуват унищожението на цялата еврейска популация в Европа и Съветския съюз, пресметната на 11 милиона души. "Европа ще бъде претърсена за евреи от изток на запад, " безцеремонно заявява Хайдрих.

Протоколите от тази среща, водени от Адолф Айхман, са запазени, но веднага след протичането й са били обработени лично от Хайдрих със завоалирания език, който нацистите често използват, когато се отнася за смъртоносни акции насочени срещу евреите.

"Вместо емиграция, сега има друга възможност за решение, Фюрерът вече подписа съгласието си - а именно депортиране на изток", заявява Хайдрих, отваряйки дума за масовото депортиране на евреи до гетата в Полша, а от там и към газовите камери в Белзец, Собибор и Треблинка.

Хайдрих цинично се наслаждава, принуждавайки евреите сами частично да организират, ръководят и финансират изтребването си чрез употребата на еврейските съвети вътре в гетата, които държат списъци с имена и авоари.

В средата на 1942 г. започва масовото обгазяване на евреи с Циклон B (хидроген цианид) в Аушвиц в окупирана Полша, където унищожението достига индустриални размери, оценени на над три милиона души, застреляни и изгорени или загинали от отравяне, глад и болести.

Протектор на Чехословакия

На 27 септември 1941 г. вечно амбициозният Хайдрих е назначен от благосклонния към него Хитлер за заместник райхспротектор на Бохемия и Моравия, в бивша Чехословакия, и си изгражда щаб в Прага. Чинът му в SS вече е обергрупенфюрер. Хитлер се надява, че Хайдрих ще успее да се сработи с произхождащия от Судетите държавен секретар Карл Херман Франк и двамата ще се погрижат протекторатът да започне да функционира в хармония с Райха. Хайдрих живее с жена си и децата си в замъка Юнгферн-Брешан, на 20 километра от Прага. Скоро врати отваря и еврейското гето в Терезиенщат.

Хайдрих води успешна политика спрямо чешките работници като срещу хранителни продукти и различни привилегии ги стимулира да работят за нацистите и да пропагандират лоялност към Райха. По същото време ръководените от него Gestapo и SD агенти брутално смазват съпротивителното чешко движение.

Обергрупенфюрерът от SS Хайдрих сега вече е извънредно арогантен мъж, който обича да се движи в страната и до щабквартирата си в Прага в открит тъмнозелен Мерцедес без въоръжен ескорт, като демонстрация на увереността му в успешното преодоляване на местната съпротива и в несъмненото подчиняване на народа.

Атентатът

Успешната дейност на Хайдрих на новия му пост заплашва да даде твърде неприятни резултати за Съюзниците. Ако германците сполучат с успокояването на протектората, те ще подсигурят тила си и ще имат сигурни промишлени центрове, което ще им позволи да водят войната още по-успешно. С хитрите си действия Хайдрих поставя едно солидно начало за стабилизирането на властта на германците в поверената му област. Съюзниците съзнават, че трябва да предприемат нещо, защото в противен случай нещата заплашват да приемат твърде лошо за тях развитие. Така се стига до атентата срещу Хайдрих. За инспираторите му е добре известно, че нацистите ще отвърнат на акцията с жестоки репресии срещу местното насление, но точно в това се крие и положителния резултат за антихитлеристите - омразата на окупираното население срещу немците ще се разпали до такава степен, че протекторатът никога повече няма да бъде напълно стабилизиран и в тила на немските войски положението ще бъде несигурно.

Двама подофицери от бившата чехословашка армия Ян Кубиш и Йозеф Габчик с още наколко души са пуснати с парашути на 28 декември 1941 г. над протектората. През следващите месеци те се укриват и се опитват да разучат навиците на Хайдрих. На 27 май 1942 г. той трябва да лети за Берлин за разговор с фюрера. Атентаторите вече са избрали подходящото място за своята акция - един завой в градската част Холешовиц в Прага. В 10.00 часа Хайдрих отпътува от Юнгферн-Брешан и в 10.30 ч. в тъмнозеления си мерцедес, каран от SS-обершарфюрер Клайн е на мястото, където му е устроена засадата. Гюрукът на автомобила е свален и Габчик се опитва да стреля с пистолет по Хайдрих, но е забравил да махне предпазителя на оръжието и то не произвежда изстрели. Хайдрих на свой ред изважда личното си оръжие и стреля по Габчик. В момента, когато Хайдрих и шофьорът му се опитват да скочат от колата, вторият атентатор Кубиш хвърля бомба, която гръмва в близост до дясната задна гума на автомобила. Хайдрих е тежко ранен от шрапнелите, но успява да стреля няколко пъти и срещу Кубиш, след което рухва на земята. Една чехкиня му се притичва на помощ и той е отнесен в болница Буловка.

Химлер бързо изпраща личните си лекари в Прага да спасят Хайдрих, който се мъчи няколко дни, но умира на 4 юни от отравяне на кръвта, причинено от отломки тапицерия и метал от колата и парченца от униформата му, попаднали в далака му.

На 7 юни 1942 г. специален влак отнася тялото му в Берлин. Първо ковчегът е отнесен в централата на RSHA на улица "Принц Алберт", а на 9 юни - в Мозаичната зала на новата райхсканцелария. Хайдрих посмъртно е награден от Хитлер със златна значка за раняване и Немски орден от най-висока степен. Фюрерът го нарича "човека с желязното сърце."

Междувременно Gestapo и SS издирва и убива чешките агенти, членове на съпротивата и изобщо всеки един заподозрян в намеса в смъртта на Хайдрих, като убитите надхвърлят цифрата 1000. Освен това от гетото в Терезиенщат за ликвидиране са депортирани 3000 евреи. В Берлин са арестувани други 500 и като отплата в деня на убйството на Хайдрих са екзекутирани 152-ма от тях.

Краят на Лидице

Като допълнителна отплата за смъртта на Хайдрих, Хитлер нарежда да бъде ликвидирано малкото миньорско селце Лидице със скалъпено обвинение, че живущите в него са подпомогнали убийците.

Извършено е едно от най-позорните дела от Втората световна война - всичките 172-ма мъже и момчета над 16-годишна възраст от селото са разстреляни на 10 юни 1942 г.; жените са депортирани в концлагера в Равенсбрюк, където повечето умират. Деветдесет малки деца са изпратени в концентрационния лагер в Гнайзенау, а по-късно тези от тях с външни немски черти са преместени в нацистки сиропиталища.

Самото село е унищожено сграда по сграда с експлозиви, а после изравнено със земята, без да остане нито следа от него, и върху целия район е засадено зърно. Името на селото е заличено от всички немски карти.

Месеци след смъртта на Хайдрих, Хайнрих Химлер се колебае кого да назначи на негово място като накрая се спира на Ернст Калтенбрунер - дипломиран адвокат (и алкохолик), който също като предшественика си има склонност към интриги. След смъртта на Хайдрих властта на Химлер значително нарства, защото той поема много от задълженията на убития "рус звяр".

Планът за окончателното решение на еврейския въпрос, започнат от Хайдрих, по-нататък се разработва от Химлер, Калтенбрунер и Айхман с помощта на подчинените им в SS, нацистките бюрократи, индустриалистите, учените и обикновени хора от окупираните страни.

До края на войната през 1945 г. евреи са транспортирани от цяла Европа до центровете за унищожение като Аушвиц, където са убивани заедно с цигани, хомосексуалисти, свещеници, военнопленници и хора с всякаква националност, изповядващи различни религии и с всякакви полотически убеждения.