Политик и държавник, който изиграва важна роля за Хитлер по пътя към властта. Вицеканцлер в кабинета му.

Франц фон Папен е роден във Верл, Вестфалия, на 29 октомври 1879 г. в заможно благородно семейство. Бащата е земевладелец, а синът избира военната кариера и става лейтенант в кавалерийски полк през 1907 г. През 1913 г. е прехвърлен като капитан в Генералния щаб. След като служи като военно аташе в Мексико, е изпратен на подобен пост във Вашингтон по време на Първата световна война. От там 1915 г. е изгонен по обвинение в шпионаж и подривна дейност, а в това число и в планиране на диверсия. След това командва батальон на Западния фронт. През 1918 г. е изпратен да служи като шеф на щаб в турската четвърта армия в Палестина.

След войната фон Папен в чин подполковник прекратява военната си кариера и започва да се занимава с политика. От 1921 до 1932 г. като член на дясното крило на католическа партия Център, той представлява интересите на земеделците от избирателния си район в Пруския ландтаг. Проваляйки се в опита си да влезе в немския райхстаг, той се присъединява към индустриалиста Флориан Клюкнер в опита му да придобие контрол над Germania, водещ католически ежедневник. Папен оладява значителен дял от акциите на вестника и става председател на управителния му комитет. По същото време се оженва за дъщерята на индустриалист от Саар. Факт, който му осигурява ценни връзки, обещаващи добро бъдеще.

Отскоро захванл се с политика фон Папен не е възприеман сериозно от никого. Но е амбициозен, невъзмутим и с доста късмет. Мъж с безупречно поведение в обществото, Папен е непоправим реакционер, който разсъждава старомодно. Той свързва личните си интереси на член на висшата класа от обществото с тези на държавата и подкрепя антипарламентарната и антирепубликанската дясна клика. Националистическите и монархическите си идеи представя с псевдо-христианска лексика, която му спечелва малко популярност и привърженици. Фон Папен е член на консервативния Herrenklub (Клуб на господата), чието общество се смята за достойно за божието право да поеме властта и богатствата, за да контролира съдбата на Германия. Папен се възползва максимално от връзките си с духовенството като благороден католик, с райхсвера като бивш офицер от Генералния щаб и с индустриалистите от Рейнланд чрез фамилията на жена си.

На президентските избори през 1925 г. фон Папен не подкрепя кандидата на собствената си партия Вилхелм Маркс, а фелдмаршал Паул фон Хинденбург, и губи всякакво влияние вътре в нея. На 1 юни 1932 г. той е назначен, с подкрепата на генерал Курт фон Шлайхер, на канцлерския пост, освободен от Хайнрих Брюнинг. Фон Папен създава консервативен кабинет, в който влизат четирима барони и един граф, а никой от тях няма значителна подкрепа в райхстага. Подиграван заради "Баронския си кабинет" фон Папен дава да се разбере, че има намерение да върне германското общество към предишния му класов фундамент.

Партията на фон Папен след назначаването му за канцлер разглежда приемането на поста от негова страна като предателство спрямо Брюнинг и от ръководството й се взима единодушно решение фон Папен да бъде изключен. Кабинетът му (определян от него като "Кабинет на националната концентрация") е толериран единствено от DNVP (Германската национална народна партия).

На 4 юни по настояване на фон Папен Хинденбург разпуска райхстага и са насрочени нови избори. Междувременно фон Папен трябва да се справи с досадния проблем какво да се предприеме спрямо Хитлер. В съответствие с обещанието си към фон Шлайхер, Папен премахва забраната на SA и SS (14 юни 1932 г.), а Хитлер му обещава подкрепа на правителството. През 17 юни - 9 юли 1932 г. на конференцията в Лозана той постига започнатото от Брюнинг, а именно намаляване на репарационния дълг на Германия на три милиарда райхсмарки. На 20 юли в демонстрация на сила фон Папен сваля Пруското правителство, водено от лидера на социалдемократите Ото Браун, и се обявява за имперски комисар на областта. На изборите за райхстаг на 31 юли NSDAP става най-силната партия в парламента. Хитлер отказва на предложението на Папен да стане вицеканцлер. На 9 септември с извънреден закон от кабинета на Папен в сила влиза икономическа програма за разкриване на работни места, която предвижда засилване на държавните разходи чрез намаляване на надниците. Профсъюзите я отхвърлят. След потвърден с голямо мнозинство (512 на 42) вот на недоверие за правителството Хинденбург отново разпуска райхстага. За фон Папен е невъзможно да спечели мнозинство на следващите избори за райхстаг на 6 ноември 1932 г. Популярността на комунистите силно нараства, а сблъсъците между военизираните формирования на KPD и NSDAP стават все по-ожесточени. На 13 ноември 1932 г. фон Папен изпраща писмо на Хитлер, с което го моли "да обсъдят обстановката", но предложените от канцлера условия са отхвърлени от Хитлер като неприемливи. Министърът на отбраната фон Шлайхер охладнява към фон Папен заради твърде реакционерската му политика и отказва повече да го подкрепя. Фон Шлайхер успява да убеди фон Хинденбург да отстрани Папен от всичките му постове. На 17 ноември Папен и целият му кабинет подава оставка, а на 3 декември 1932 г. канцлерският пост е поет от самия фон Шлайхер.

Фон Папен е твърдо решен да му отвърне на този удар. Шлайхер му предлага да стане посланик в Париж, но Папен отказва. На 4 януари 1933 г. той провежда историческа среща с Хитлер в Кьолн в дома на посредника им, заможния банкер Курт Фрайхер фон Шрьодер. Огорчен от предателството на фон Шлайхер, Папен успява да убеди фон Хинденбург да направи Хитлер канцлер. На 29 януари 1933 г. президентът нарежда на Папен да проведе преговори с Хитлер за поемането от негова страна на канцлерския пост "по условията предвидени в конституцията". На следващия ден назначението на Адолф Хитлер е вече факт. Фон Папен по изискване на фон Хинденбург става вицеканцлер и имперски комисар на Прусия. Президентът заявява, че е склонен да приема лично Хитлер само в присъствието на Папен. Поставяйки себе си на разположение на нацистите фон Папен вярва, че ще съумее да контролира Хитлер и отново да си спечели върховната политическа власт. На 21 март 1933 г. вицеканцлерът подписва указ за амнистия на престъпленията, извършени в хода на "националната революция".

Като вицеканцлер фон Папен участва, макар и неволно, в поемането на контрола на държавата от страна на Хитлер. През април Хитлер назначава себе си за имперски наместник на Прусия и така отнема прерогативите на Папен като имперски комисар. На 20 юли 1933 г. Папен подписва конкордат с Ватикана, а от 13 ноември е упълномощен да се занимава с въпросите на Саар. На 17 юни 1934 г. в реч в университета в Марбург, той призовава нацистките ексцесии да бъдат спрени, да бъде сложен край на революцията, да се възстанови приличието в страната. Атакуван е и министъра на пропагандат Й.Гьобелс. Тази реч оказва влияние на целия процес, довел до Нощта на дългите ножове (30 юни 1934 г.). При провежданата срещу SA чистка Папен прекратява работата си като вицеканцлер и е арестуван. В хода на събитията един от сътрудниците в щаба му е убит, а пет други са арестувани. След освобождението му на 2 юли Папен за втори път подава оставка, заявявайки, че не може да изпълнява досегашните си задължения "докато не бъде реабелитирана неговата и на сътрудниците му чест". Хитлер дава обещание да "възстанови авторитета" му и да освободи сътрудниците му. Двамата постигат споразумение - Папен ще остане на поста вицеканцлер до септември 1934 г., след което ще премине на служба в Министерство на външните работи. На следващия ден след неуспешния нацистки преврат в Австрия - 26 юли 1934 - немският посланик във Виена фон Рит е сменен от фон Папен. В Австрия фон Папен работи за аншлус. По линията на посолството той подпомага финансово и политически прогермански настроените националистически организации. Поставя си за цел да подкопае позициите на австрийския канцлер Курт фон Шушниг. На 25 януари 1938 г. австрийската полиция извършва обиск на помещенията на местния ръководен комитет на нацистите. Сред документите, по думите на самия Папен, е открит и план, според който за повод за нахлуване в Австрия е трябвало да послужи убийството му. На 4 февруари 1938 г. след сгромолясването на правителството е свален от поста на ръководител на специалната мисия във Виена. Отзован е на 10 март 1938 г. От 29 април 1939 г. до август 1944 г. служи като посланик в Анкара. На 14 август за военни заслуги е награден с Рицарски кръст с мечове.

През април 1945 г. фон Папен е арестуван в Рур от войници на 9-та американска армия. На следващата година е изправен на съд пред Международния трибунал в Нюрнберг. Папен дистанцира себе си от вината на нацистите и се представя като изненадан от предявените му обвинения. Съдът го обвинява заради интригите му в операцията по аншлуса, но на 1 октомври 1946 г. го оправдава по всички обвинения, защото "такива постъпки са против политическия морал, но колкото и лоши да са, те не са криминални." Но през февруари 1947 г. немският денацификационен съд го осъжда на осем месеца затвор като главен нацистки военнопрестъпник. Папен обжалва присъдата и през януари 1949 г. е обявен за виновен втора степен и е освободен. Умира в Оберзасбах, Баден, на 2 май 1969 г.