Рибентроп е роден на 30 април 1893 г. във Везел на Рейн в семейството на майор от ртилерията. Учи в Касел и Мец. В детството си Йоахим свири добре на цигулка. През 1909-1910 г. заедно с брат си живее в Лондон в семейството на лекар, а от 1910 г. - в Монреал (Канада), където започва да учи банково дело. След отравяне му е направена операция и му е премахнат бъбрек. От 1912 г. работи в железопътното строителство в Канада. През 1913 г. в качеството на репортер за американски вестници прекарва няколко месеца в Ню Йорк. През 1914 г. Рибентроп постъпва в импортна фирма за вина в Отава. Член е на канадския хокейен сборен отбор.

В началото на Първата световна война през Холандия се връща в Германия и се записва като доброволец на военна служба. През 1914 г. постъпва като фаненюнкер в 12-ти хусарски кавалерийски полк. Рибентроп става оберлейтенант и е награден с Железен кръст I (когато е ранен през лятото на 1917 г.) и II степен. През 1915 г. е назначен в състава на германската военна мисия в Турция като адютант на военния пълномощник генерал фон Зект. В Константинопол се запознава с Франц фон Папен. Заедно с останлите членове на мисията напуска фронта и е изправен пред офицерски съд по обвинение в дезертьорство. Оправдан е като в негова полза показания дава и фон Папен. В края на 1918 г. е командирован в Комисията по подготовката на мирната конференция. Демобилизиран е през 1919 г.

Рибентроп се захваща с бизнес и първо работи във фирма за търговия с вълна, а после основава собствена за търговия с шампанско. На 5 юли 1920 г. се оженва за дъщерята на едрия търговец на шампанско О. Хенкел - Аннелизе. През периода 1920-1924 г. е представител на фирма Хенкел за Берлин. През 1924 г. фирмата му за търговия с импортен алкохол му носи големи финансови успехи (благодарение на старите му връзки с Великобритания и Канада). През 1925 г. е осиновен от бездетната си леля и получава право да ползва почетната дворянска приставка "фон" към фамилията си. По това време Рибентроп вече е собственик на крупно състояние, въведен е в аристократичните кръгове на Германия и член на "Юнион-клуб" и "Клуба на господата". Поднаовява старото си познанство с фон Папен. Неведнъж се изявява със статии за икономическата политика във "Фосише цайтунг". Като активен противник на комунистите смята, че само широката коалиция на буржоазните партии и нацистите могат да попречат на крайно левите да дойдат на власт в Германия. През 1931-1932 г. се опитва да помогне за взаимодействието на нацистите с другите партии. На 13 август 1932 г. при посредничеството на граф В. фон Хелдорф се среща в Берхтесгаден с Адолф Хитлер. След срещата си с него постъпва в NSDAP (с билет № 1 199 927), след това и в SS (с билет № 63 083). Известно време изпълнява ролята на посредник между Хитлер, канцлера Папен и президента фон Хинденбург. Всички срещи се готвят от Рибентроп и се провеждат във вилата му в Далем, близо до Берлин. Дело на Рибентроп е и срещата на Хитлер на 4 януари 1933 г. с крупния банкер К. Фон Шрьодер, след която германските финансови кръгове се изказват в подкрепа на нацистите. Рибентроп успява да подготви и сътрудничеството с Освалд фон Хинденбург, което има голямо значение за вземането на положително решение от страна на президента за назначаването на Хитлер за канцлер. Фактически Рибентроп ръководи преговорите през януари 1933 г., в резултат на които е формиран кабинета на Хитлер. Той участва и в изготвянето на списъка на състава на новия кабинет. Още от самото начало Хитлер гледа на него и на Розенберг като основни претенденти за поста на външния министър. От 1933 г. оглавява в системата на NSDAP т. нар. "Бюро Рибентроп", подчинено лично на фюрера и занимаващо се с външнополитически въпроси. В SS е обявен за щандартенфюрер (полковник). От ноември 1933 г. Рибентроп е депутат в райхстага за град Потсдам. През 1933 г. предприема опит, ползвайки неофициални канали, да проведе политически сондаж във Франция, но през 1934 г. преговорите окончателно се провалят. От 24 април 1933 г. е имперски пълномощник по разоръжаването за странат си, която вече се е оттеглила от женевската конференция. От есента на 1934 г. е упълномощен по въпросите на външната политика в Щаба на заместника на фюрера в партията. Водейки неофициални преговори с представители на английските официални кръгове, причинява протести от страна на германското министерство на външните работи. Негово дело е подготовката на англо-германското морско съглашение от 18 юни 1935 г., което е едно от най-големите постижения на Германия във външната политика по това време. Според него Германия има право да разполага с флот с обем 35% от английския и 100% от подводния им такъв. Хитлер определя деня на подписването на договора като "най-щастливия ден в моя живот". На 11 август 1936 г. Рибентроп е назначен за псланик в Лондон с основната цел - сондиране на почвата за сключване на англо-германски договор. "Рибентроп, донесете ми съюз с Англия", - казва му на прощаване Хитлер. Следващ успех на Рибентроп става заявлението на Лондон за готовността да отстоява германската гледна точка пред Обществтото на народите, след заемането на Рейнска област от германските войски през 7 март 1936 г. През 1936 г. Рибентроп влиза в състава на комитета по ненамеса в гражданската война в Испания, където активно противодейства на опитите на западните държави да окажат помощ на комунистите в Испания. На 25 ноември 1936 г. Рибентроп подписва Антикоминтерновския пакт с Япония, заявявайки след това на пресконференцията, че Германия и Япония са се обединили, за да защитят западната цивилизация. Идеята за пакта идва от "Бюро Рибентроп" и Хитлер решава, че разработката и подписването на пакта трябва да преминат не по линията на министерство на външните работи, а по линия на партията, което ще рече че той е по-скоро с идеологическо значение. Посланикът действително разполага с влиятелни приятели в кръговете, близки до краля и правителството на Великобритания, но се проваля заради непохватността си. На прием в двореца през 1937 г. Рибентроп прави дипломатически гаф като поздравява краля по нацистки. Веднага е отхвърлен от английското общество и постепенно става англофоб.

Йоахим фон Рибентроп става имперски министър на външните работи от 4 февруари 1938 г. От тогава той е в постоянен конфликт с Гьобелс, защото смята, че задграничната нацистка пропаганда трябва да се води от неговото (на Рибентроп) министерство. Освен това постоянна "конкуренция" за Рибентроп представлява и Алфред Розенберг, опитващ се да води собствена външна политика. Рибентроп участва в преговорите предшестващи Мюнхенското съглашение от 30 септември 1938 г., с което на Германия се дава судетската област в Чехословакия. На 22 май 1939 г. подписва "Стоманения пакт" между Германия и Италия. Най-голямо постижение на Рибентроп е сключването на Пакт за ненападение със СССР на 23 август 1939 г. и Договора за дружба и граници от 28 септември 1939 г. със секретни протоколи, които обезпечават за Германия неутралитета на СССР по време на войните й с Полша, Франция и др. срещу тази "услуга" Съветският съюз получава част от Полша и обещанието на Германия да не се меси в окупирането на балтийските страни от СССР. Но преговорите през 1940 г. с наркома на външните работи В. М. Молотов, с които Рибентроп се опитва да привлече СССР към по-тясно сътрудничество с Германия, се провалят. Въпреки това действията на Рибентроп изиграват голяма роля за това, нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941 г. да бъде напълно неочаквано за Сталин и съветското ръководство. След 1941 г. влиянието на Рибентроп в управлението рязко спада, понеже дипломатическите отношения с болшинството страни, играещи главна роля в международната политика, са разтрогнати, а количеството държави, с които Германия поддържа дипломатически контакти, постоянно се съкращава. Министерството на външните работи, ръководено от Рибентроп, изиграва голяма роля в унищожаването на еврейското население в Европа. Именно по линията на министерство на външните работи се осъществява натиска върху сателитите на Германия с цел усилване на репресиите срещу евреите. През септември 1942 г. Рибентроп нарежда на дипломатическите представители в сателитните страни да ускорят депортацията на еврейското население.

След самоубийството на Хитлер Рибентроп се опитва да предложи услугите си на Карл Дьониц, но той веднага го заменя с граф Шверин фон Крозиг.

На 14 юни 1945 г. Рибентроп е арестуван в Хамбург от американски войски. В качеството на главен военен престъпник е изправен пред съда на Международния военен трибунал в Нюрнберг. Признат е за виновен в престъпления срещу мира, човечеството и военни престъпления и е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата му е изпълнена първа в Нюрнберг в 1:11 часа сутринта на 15 октомври 1946 г.

През 1953 г. са публикувани мемоарите му под заглавие "Между Лондон и Москва".