Фелдмаршал, началник на Върховното комадване на въоръжените сили.

Вилхелм Бодевин Йохан Густав Кайтел се ражда във фермата на баща си в Хелмшероде под Хандерсхайм в Западен Брауншвайг на 22 септември 1882 г. Има радостно безоблачно детство, и още в ранните си години у него се проявяват тези качества, които за в бъдеще ще предопределят цялата негова кариера: послушание и твърде посредствен ум. Повече от всичко му се иска да поеме по стъпките на предците си и да се занимава със селски труд. Бащата на Вилхелм след смъртта на първата му жена се жени за втори път, а Хелмшероде не е в състояние да изхрани разрастналото се семейство. По тази причина Кайтел-старши изпраща сина си в армията, надявайки се, че той след време ще стане офицер. През 1901 г. Вилхелм, подчинявайки се на волята на баща си, постъпва в 46-ти полк на полевата артилерия във Волфенбютел, в който някога е служил и баща му. Възможно е, самият юноша да е предпочитал кавалерията, но на баща му не му стигат пари, за да му купи кон.

След войната психолози и журналисти от съюзниците се опитват да представят Кайтел като типично въплащение на пруското юнкерство. Това изобщо не е така. По произход той се явява хановерец и дядо му, който твърде тясно е свързан с хановерския двор, разпъден от Бисмарк през 1866 г., не позволява на сина си да пристъпва прага на дома във военна униформа.

На 18 август 1902 г. Кайтел получава звание младши лейтенант. Той е отстъпчив, енергичен, макар и да не белсти с ума – с една дума, младши офицер, който умее да се разбира с всички. Обича да похапва и да пийва, обожава лова и ездата, развлеченията и свежия въздух. През 1906 г. постъпва във военната кавалерийска академия и се научава да се държи прекрасно на седлото. През 1908 г. Кайтел е назначен за адютант на полк, през 1910 г. получава звание лейтенант, а на 8 октомври 1914 г. му е присвоено званието капитан.

През април 1909 г. лейтенант Кайтел се жени за Лиза Фонтен, дъщеря на хановерски пивовар и земевладелец. Лиза е хубава, умна и загрижена за кариерата на мъжа си, на който дарява трима сина (всички те също стават военни) и три дъщери, една от които умира в детска възраст. Лиза притежава доста по решителен характер, отколкото мъжа си. Тя става ревностна почитателка на Хитлер и именно благодарение на нейните усилия кариерата на Кайтел неотклонно се движи нагоре.

Пролетта на 1914 г. Кайтел посещава курсове за офицери от резерва на генералния щаб при 10-ти корпус, но скоро заминава с полка си да воюва в Белгия и Франция и през есента е сериозно ранен в предната част на ръката от парче от снаряд. След оздравяването си се връща в 46-ти полеви артилерийски полк, където през ноември получава под свое командване батарея. През март 1915 г. е изпратен като представител на генералния щаб в 15-ти резервен корпус. През 1916-1917 години Кайтел служи при щаба на резервния корпус и в 199-та пехотна дивизия (1917 г.), скоро след това е прехвърлен в генералния щаб в Берлин (декември 1917 г.). През 1919 г. се намира в Доброволческия корпус на полската граница.

Кариерата на Кайтел в първите дни на съществуване на Ваймарската република е безинтересна. Три години той прекарва в качеството на преподавател в Хановерското кавалерийско училище (1920-1923), след което получава назначение в полевия щаб на 6-ти артилерийски полк. Кариерата му рязко поема нагоре през 1925 г., когато полконик фон дем Бусше-Ипенбург, глава на управление кадри, го зачислява в организационния отдел на военното ведомство, както по това време се нарича засекретения генерален щаб. Бусше-Ипенбург и Кайтел са приятели още от довоенно време, а пролетта на 1914 г. двамата посещават училището при 10-ти корпус. Сега на Кайтел е възложено формирането на скромни резервни сили, което според Версайския договор е противозаконна дейност. Тази задача е дадена на Кайтел не благодарение на някакъв определящ негов талант, а защото може да изпълни дълга си надеждно и сериозно, а освен това завръзва или възобновява ред важни познанства. Кръга на познатите му включва Вернер фон Бломберг, Вернер фон Фрич, Вилхелм Адам и Валтер фон Браухич. Кайтел служи в генералния щаб от 1 февруари 1925 г. до 1 ноември 1927 г., след което се връща в Мюнстер в качеството на командир на 2-ри батальон на 6-ти артилерийски полк. През 1923 г. е повишен в звание майор, а на 1 февруари 1929 г. на Кайтел е присвоено звание подполковник.

Кайтел се връща в генералния щаб през октомври 1929 г. в качеството на глава на организационния отдел. Дори най-горещият му враг фелдмаршал Ерих фон Манщайн впоследствие признава, че Кайтел отлично се справя с възложените му задължения. Взема участие в секретната дейност, насочена към трикратно – от 10 на 30 дивизии – увеличение на числеността на армията в случай на опасност и през 1931 г. извършва заедно с генерал Адам и полковник фон Браухич поне едно пътуване до Съветския съюз във връзка с тайната подготовка на немската войска. Русия прави на Кайтел дълбоко впечатление – безкрайните й простори, дисциплината на армията й и пълния контрол на държавата над икономиката.

Въпреки своята мощна, външност на мечок, Кайтел е твърде нервозен човек, особено след 1929 г. Той пуши твърде много и работи до изнемога; възможно е у него да се е появило предчувствие, че го очаква несъразмерно със способностите му повишение. Нервното напрежение се отразява пагубно на здравето му. В десния крак на Кайтел се развива тромбофлебит, на който той обаче се опитва да не обръща внимание, придвижвайки се пеша през целия град към службата си, във военния кабинет във военното министерство на Бендлерщрасе. Физическото и нервното напрежение в крайна сметка става причина за сърдечен пристъп, усложнен от двустранна пневмония. Когато на 30 януари 1933 г. в Берлин на власт идва Адолф Хитлер, Кайтел се намира в Чехословакия на лечение в клиника в планината, разположена във Високи Татри. Старият приятел на Кайтел Вернер фон Браухич на този ден получава поста военен министър. Немного възстановен, Кайтел (от края на 1931 г. със звание полковник) се връща в Берлин към предишната си работа и на 13 юли 1933 г. в Бад-Райхенхале се запознава с Адолф Хитлер. На мига е проникнат от благоговение към фюрера и продължава да го боготвори до последния си ден.

През октомври 1933 г. Вилхелм Кайтел пристъпва към годишна полева служба: той е един от двамата заместници на командващия 3-та пехотна дивизия. На 1 април 1934 г. е повишен в звание генерал-майор.

Пролетта на същата година умира бащата на Кайтел и Вилхелм унаследява бащиното имение в Хелмшероде. Най-сетне Кайтел чувства, че може да изпълни отдавнашната си мечта и да стане фермер. Той подава молба за оставка, която трябва да влезе в сила от 1 октомври 1934 г. Но е извикан при генерал Виктор фон Шведлер, началник управление кадри. Повикването му е по настойчивата молба на стария му приятел Вернер фон Фрич, който по това време заема поста главнокомандващ. По думите на Шведлер, Фрич е готов да предложи на Кайтел командването на всяка от наскоро създадените дивизии, понеже Хитлер има намерение публично да обяви разширяването на армията. И ако Кайтел оттегли молбата си за оставка, той ще може по собствено усмотрение да си избере дивизия. Пред такова предложение е невъзможно да се устои и Кайтел избира за себе си 22-ра пехотна дивизия, дислоцирана до Бремен. Както той пише по-късно: “Такава е силата на човешката съдба”.

Кайтел командва 22-ра пехотна по-малко от година. През август 1935 г. военният министър генерал фон Бломберг му предлага поста ръководител на едно от подразделенията на военното министерство, който по-рано е заемал Валтер фон Райхенау. Самията Райхенау е назначен в седми военен окръг. На новата длъжност Кайтел е препоръчан от генерал фон Фрич. Вторият кандидат за този пост, генерал-майор Хайнрих фон Фитинхоф, заявява отказа си. Същото прави и Кайтел – в началото той дори умолява своя непосредствен началник генерал Гюнтер фон Клуге, главнокомандващ на шести военен окръг, “да превърне небесата в земя”, само за да не допусне това назначение. “Аз никога не съм бил толкова щастлив, както в момента когато командвах дивизията в Бремен, - пише по-късно Кайтел, - и не ми се искаше да имам отношение към политиката”. Въпреки това честолюбивата Лиза Кайтел заставя мужа си да се съгласи с тази длъжност. Кайтел се предава и приема поста от септември 1935 г. Новото назначение идва с повишение по служба и на 1 януари 1936 г. Кайтел получава звание генерал-лейтенант, а на 1 август 1937 г. – звание генерал от артилерията.

Новото назначение на Кайтел включва ръководството на отдела по стратегическо планиране, отдела по военно командване и отдела по националната отбрана. Кайтел отговаря също за ръководството на военното разузнаване и за административните функции на министерството. Освен това на него са възложени функциите на командващ спомагателните служби. Кайтел работи доста успешно с Бломберг, но отношениета им са с формален характер, дори и след като дъщерята на Бломберг Доротея се омъжва за лейтенант Карл Хайнц Кайтел, син на Вилхелм. Кайтел безпрекословено изпълнява всички поръчения на Бломберг, спечелвайки си репутацията на марионетка на военния министър, както скоро ще се случи и в отношенията му с Хитлер.

След като Бломберг през януари 1938 г. се оженва за бивша проститутка, Кайтел не си мръдва пръста, за да го защити, когато в ръцете му попадат инкриминиращите свидетелства. Вместо да унищожи документите, той ги предава на Херман Гьоринг, който отдавна се цели в заемания от Бломберг пост, което е добре изветсно на Кайтел. Именно Гьоринг на 24 януари 1938 г. става инициатор на крушението на Бломберг. Както по-късно пише Телфорд Тейлър, Кайтел “практически предава Бломберг, или умишлено, или поради недомисляне”.

На 27 януари Хитлер се сбогува с Бломберг. Преминавайки в оставка, фелдмаршалът препоръчва на Хитлер лично да заеме поста на военен министър. Хитлер не отговаря на това предложение и само запитва, кой, по мнението на Бломберг, може да поеме командването на въоръжениет сили. Последният обаче се затруднява с отговора. И тогава Хитлер се поинтересува, кой е бил заместник на самия Бломберг. “Кайтел, - прозвучава в отговор, - но за това той да бъде използван, не може да става и дума, защото той само управлява моята канцелария”. “Точно такъв човек ми е нужен!” – възкликва Хитлер и на този ден подписва назначаването на Кайтел.

У Кайтел той намира именно този човек, който търси – този, който безпрекословено ще изпълнява неговите разпореждания, без да задава излишни въпроси, покорна марионетка, доволен от положението си на висшестоящ щабен началник, не разполагащ обаче с никакви независими командни прерогативи. Хитлер назначава Кайтел за Главнокомандващ на Върховното командване на Вермахта. Заповедта за назначаването влиза в сила на 4 февруари 1938 г.

Кайтел организира новата си работа в четири отдела: оперативен щаб, абвер (разузнаване и контраразузнаване), управление на въоръжените сили и икономическо управление. Главен отдел безусловно се явява оперативният щаб. За негов ръководител Кайтел назначава генерал-лейтенант Макс фон Фибан, бивш началник-щаб на 2-ра група армии и бивш командващ на 34-та пехотна дивизия. Но още след два месеца Фибан е заменен от генерал-майор Алфред Йодл. Абверът до февруари 1944 г., т. е. до разпускането на този отдел, е оглавяван от Вилхелм Канарис. Кайтел няма и ни най-малка представа, че Канарис вече от няколко години е въвлечен в антинацистка дейност (Канарис успява да скрие истинските си възгледи до 20 юли 1944 г., когато се проваля опита за покушение на Хитлер. Убит е през април 1945). Управлението на въоръжените сили оглавява полковник Райнеке, а икономическото управление ръководи генерал-майор Георг Томас.

След Кайтел Йодл е вторият по значимост офицер на ОКВ, и обвинението в Нюрнберг разглежда Йодл като престъпник наравно с неговия началник. Полковник (впоследствие генерал от артилерията) Валтер Варлимонт, който става началник на управлението по безопасността, е третия по значимост в ОКВ след Кайтел и Йодл. И Йодл и Варлимонт са надарени с остър ум, въпреки покорната им служба към нацисткия режим. Това не може да се каже за Кайтел; обаче този факт само подчертава значимостта на положението му за Хитлер и по никакъв начин не я намалява.

Кайтел никога не счита себе си за достоен за заеманата длъжност (както сам казва и действително е така), но сляпо вярва в гения на фюрера. Неговото влияние върху Хитлер най-силно се проявява в началото след назначаването му. Една седмица след оттеглянето на Бломберг от длъжност е отстранен генерал-полковник фон Фрич, ловко обвинен в хомосексуализъм, и Хитлер има намерение да го замени на поста главнокомандващ с Валтер фон Райхенау. На време този избор предизвиква рязко недоволство от страна на старшите офицери, в това число и от самия Кайтел. Възможно е Кайтел да ненавижда Райхенау заради независимия му ум. Като никога до сега, Кайтел оглявява опозицията и се опитва да убеди Хитлер в това, че Райхенау е “недостатъчно подходящ: не му достига трудолюбие, твърде суетен е, твърде повърхостен, не се ползва с популярност и въобще е по-скоро войник, който търси удовлетворение на амбиците си в политиката, нежели в чисто военната сфера”.

Кайтел успява да придвижи на мястото на главнокомандващ своето протеже – Валтер фон Браухич. Освен това той издейства за брат си, Бодевин Кайтел, поста началник на управление кадри, а пронацистки настроения майор Рудолф Шмундт прави личен военен адютант на Хитлер. Освен това на 1 ноември 1938 г. си спечелва и повишение, получавайки звание генерал-полковник.

Кайтел мечтае за създаването на истинско Върховно командване на въоръжените сили, чиято власт да се простира на армията, военновъздушния и военноморския флот, обаче двата последни рода войски се оказват несговорчиви. Гьоринг отправя на Кайтел лично послание: “Независимо от това (а именно това ми се иска особено да подчертая) дали на тази заповед стои подпис “От името на фюрера, майор или ефрейтор”, що се отнася до мен, аз не виждам никаква разлика”. Райхсмаршалът приема само тези заповеди, които идват лично от Хитлер. Гросадмирал Редер е на същото мнение, макар да се въздържа от толкова резки изказвания.

Кайтел с темперамента си не е готов да води дела с Хитлер. Изработеният през дългите години навик безусловно и безпрекословено да се подчинява на всяко началство, направил му услуга още в годините на Ваймарската република, е автоматично пренесен от него и към фюрера, който се възползва от това за собствените си цели, което има катастрофални последствия както за самия Кайтел, така и за Вермахта и Германия като цяло, ако не и за цели свят. За Кайтел всяка критика по адрес на Хитлер и действията му означава отстъпничество, граничещо с измяна. Всяко разпореждане на фюрера се възприема от него като заповед от самия Господ Бог – на него следва незабавно да се подчиниш, а не да вникваш в неговата същност. След войната Кайтел признава на разпит: “В дълбочината на душата си аз бях верен оръженосец на Адолф Хитлер, и по политическите си убеждения аз се намирам на страната на националсоциализма”.

През февруари 1938 г. Кайтел се изявява в качеството на подръчно средство на Хитлер, когато последния устройва в Берхтесгаден морално “нанасяне на побой” на австрийския канцлер доктор Курт фон Шушниг. Този спектакъл повлича след себе си “аншлуса” на Австрия, която влиза в състава на Третия райх. През март 1939 г. Кайтел изиграва сходна роля при “обработката” на президента на Чехословакия доктор Емил Хаха, който в крайна сметка също е принуден да подпише документ, превръщайки неговата страна в германски протекторат.

През септември 1939 г. Кайтел усърдно се съгласява с фюрера, призовавайки за унищожението на полските евреи, интелектуалци, свещеници и аристократи, за да бъде сломена волята на полския народ. Впоследствие той издава заповедта, развързваща ръцете на SS и Gestapo в целите на прилагането на тази политика на практика, и се явява инициатор на мерките, довели до масови убийства на територията на Полша.

През октомври 1939 г. Кайтел се връща от Цосен. Той още се намира под впечатлението на доводите на Браухич и Халдер, несъгласни с това, да се започне кампания срещу Франция в зимни условия. Когато Кайтел поддържа трезвата военна логика на тези двама командващи, Хитлер изпада в неописуем гняв и започва да обвинява Кайтел, че той е влязъл в генералски заговор против своя фюрер. Кайтел не очаква подобна реакция и предлага да напише заявление за оставката си, с което обаче Хитлер не се съгласява. “Не бива да се приема всичко така присърце”, - заявява той, или нещо такова. Кайтел се зарича в бъдеще никога да не оспорва получените заповеди.

Вилхелм Кайтел, безусловно, прави впечатление на непреклонен пруски генерал (макар на него неведнъж да не му достига прословутата непреклонност) и успява да изглежда твърде внушително. На него с достойнство му се удава да води преговорите по капитулацията на Франция. След месец, на 19 юли 1940 г., той е произведен във фелдмаршал. Кайтел дори не е можел да си мечтае, че ще му бъде оказана толкова голяма чест.

В края на юли Кайтел взема десетдневен отпуск и заминава с приятели на лов в Померания за глигани и елени. След това заминава за няколко дни в Хелмшероде и дори купува за фермата малко селскостопански инвентар, с наслаждение представяйки си се в ролята на фермер – уви, за последен път в живота си. Връщайки се през август на служба, той веднага чува от Хитлер малко приятната новина за това, че последният има намерение да започне действия срещу Русия. Обаче нежелаейки да си навлича на главата гняв, Кайтел предава всичките си възражения на Хитлер в собственоръчно написан меморандум. Хитлер го привиква и му устройва мъмрене. Дълбоко оскърбен Кайтел предлага на Хитлер да си потърси друг командващ на ОКВ, на чието мнение той може да се довери изцяло и напълно. Хитлер окончателно излиза извън себе си и заявява, че за никаква оставка не може и да става дума. “Кайтел няма да се оттегли от поста си, - изкрещява Хитлер, - дотогава докато фюрерът се нуждае от него”. Без да пророни нито дума, Кайтел излиза от кабинета. Той чувства себе си оплют, въпреки че попада в златна клетка. Навярно в този момент на него макар и отчасти му става ясна цената, която ще му се наложи да плати за незаслуженото му повишение, за тези постове, които не съответстват на способностите му. В тази безизходна ситуация единственото възможно за него решение е безусловно да се покори на волята на фюрера.

През май 1941 г. Кайтел подписва печално известната “Заповед за комисарите”, съгласно, която немските войници се задължават да разстрелват без съд и присъда или военен трибунал заловените в плен комунисти. Много генерали на всеослушание заявяват своето несъгласие с тази престъпна заповед, но Кайтел нито за минута не си позволява да се усъмни в целесъобразността й и настоява за безусловното й изпълняване.

На 27 юли Кайтел подписва заповед, даваща на райхсфюрера на SS Химлер неограничени пълномощия в осъществяването на “расовата програма” в Русия. Всъщност тази заповед развързва ръцете на есесовските убийци.

На 16 декември 1942 г. Кайтел издава още една заповед на въоръжениет сили. Ето цитат от нея: “Представлява не само оправдание, но и необходимост, войската да използва всякакви методи без каквито и да било ограничения, дори срещу жените и децата, ако това ще способства нашите успехи. Всяка проява на милост се явява престъпление против народа на Германия”.

Към септември 1942 г. престижът на Кайтел отново пада до най-ниско ниво. Хитлер изпраща Йодл в Кавказ, за да разследва операциите, неуспешно проведени от фелдмаршал Лист, и Йодл долага за това, че Лист, при наличните му ресурси, е направил всичко възможо в тези условия. Хитлер започва на всеослушание да ругае Йодл, който по това време вече е в чин генерал-полковник, но баварецът с резки изрази успява да защити себе си, както между впрочем и Лист.

След този случай Хитлер няколко месеца отказва да стисне ръка на Йодл и Кайтел и от тогава обядва севсем сам. На Йодл заявява, че веднага след края на Сталинградската битка ще постави на негово място генерал-полковник Фридрих Паулус. Хитлер също размишлява върху това да замени Кайтел с Кеселринг, понеже Йодл е заместник на Кайтел, а последният три месеца по-рано настоява за назначаването на Лист. Лист, разбира се, е уволнен, както впрочем и Франц Халдер, главата на генщаба на сухопътните сили, който също препоръчва Лист на поста командващ група армии “А”. Кайтел предлага за глава на генщаба да бъде назначен Манщайн или Паулус, но предложенията му са оставени без вниамние. Хитлер спира избора си на генерал Курт Цайтцлер. Едновременно генерал Бодевин Кайтел е уволнен от поста началник на управление кадри, а мястото му е заето от генерал-майор Рудолф Шмундт.

След месец Хитлер отново стоварва гнева си върху армията. “Моите фелдмаршали – велики тактици, - присмива се той. – Но под тактика те предимно разбират отстъпление!” След което добавя: “Кръгозора на моите фелдмаршали – е с размер на порцеланов похлупак”. Кайтел премълчава. Той вече е привикнал да мълчи преглъщайки най-унизителните оскърбления. Което не може да се каже за Цайтцлер. Той моли фюрера за лична аудиенция, по време на която категорично изисква в негово присъствие Хитлер да се въздържа от подобни изказвания. Хитлер отначало е смутен, но след това се съгласява. Кайтел както винаги оства безмълвен.

За Кайтел още през декември 1941 г. става ясно, че лятното настъпление за 1942 г. може да завърши с неуспех и в личен разговор изказва това мнение, но не се осмелява да доведе съображенията си до сведение на Хитлер. Когато 6-та армия е обкръжена под Сталинград, Хитлер не й разрешава да си пробие път с бой. Кайтел покорно повтаря изказванията на Хитлер. Той също поддържа фюрера, когато последния отказва да приеме възраженията на Вайхс, Манщайн, Рихтхофен и командващите на корпусите на 6-та армия. Същите Кайтел отхвърля сам, макар на са мия него да е ясна опасността, която крие в себе си подобно решение. На 31 януари 1943 Паулус капитулира и остатъците на 6-та армия попадат в плен. Германия губи 23 000 войници, които няма как да бъдат заменени.

От този момент Кайтел само поддържа издадената от Хитлер заповед – “да се удържа до последно”. Благодарение на поддръжката на тази директива на фюрера на него му се удава да запази заеманата длъжност, обаче последствията за цялата армия се оказват равносилни на катастрофа: в Тунис е разбита група армии “Африка”, в Крим е унищожена 17-та армия, в Галиция попада в обкръжение 1-ва танкова армия, група армии “Юг” понася сериозни загуби в Украйна, група армии “Север” се оказва отрязана в Курландия, а група армии “Център” е практически унищожена в Беларус, група армии “Б” е набързо разбита в Норманидя, в резултат на което е загубена Франция.

Този списък далеч не е пълен, понеже включва само най-големите сражения. Кайтел по никакъв начин не е причастен към вземането на пагубните решания, той само сляпо подписва това, което му дава Хитлер. Резултатите обаче се оказват катастрофални, защото Хитлер упорито се отказва от преразглеждане на своите възгледи или от отменяне на неразумните заповеди. В критични моменти, когато му се налага да се сблъсква в спорове с други фелдмаршали, Хитлер по правило се обръща за подкрепа към шефа на ОКВ, бидейки уверен, че той споделя неговото мнение. Имайки подобна подкрепа, Хитлер обикновено печели всеки спор – и губи на бойното поле.

Кайтел на практика няма никакво влияние върху Хитлер при вземането на стратегическите решения. Когато командващият на резервната армия генрал Фридрих Олбрихт се поинтересувал, как се стичат отношениета между Хитлер и ОКВ, Кайтел сърдито отговаря: “Нямам понятие. На мен той нищо не казва. Той плюе на мен”. Кайтел възприема подобни оскърбления като част от тази цена, която той плаща за заемания пост. В миналото уважаван член на офицерския корпус, Кайтел сега е презиран от всички. Дори нисшестоящите по ранг генерали го наричат зад гърба “Лакайтел”, а също и “кимащо магаре”.

Кайтел поставя своя подпис под прословутия указ на Хитлер “Мрак и мъгла”, в съответствие с която се провежда политика на сплашване в окупираните страни, особено във Франция и Нидерландия. Съгласно тази заповед всеки, заподозрян в съпротивление на нацизма, трябва просто да изчезне в “мрак и мъгла”, сякаш никога не е съществувал. Всъщност жертвите попадат в ръцете на Gestapo , където и загиват. Кайтел се опитва да оправдае този указ с думите: “Такава е волята на фюрера”.

Вилхелм Кайтел одобрява такива злодеяния, като избиването на стачкуващи железничари в Холандия, масови убийства на евреи в Русия, разправи с партизаните. Отнася се с одобрение и към предложението, призоваващо гражданското население на Германия на място да се разправя със заловените летци на съюзниците, добавяйки при това: “Аз съм против съдебната процедура. Тя не сработва”. При все това той, наистина неуспешно, изразява несъгласие с избиването на петдесет английски летци, избягали от лагера за военнопленници “Саган” в Силезия. Още петнадесет са заловени в непосредствена близост от “Саган” няколко часа след бягството. Кайтел нарежда те да бъдат върнати в лагера. Не оставя да бъдат предадени на Gestapo и следва да му се отдаде дължимото за спасяването им. Но подобни благородни постъпки за цялата кариера на шефа на ОКВ се броят на пръсти.

По-типична за него е заповедта, съгласно която парашутистите на съюзниците, заловени в непосредствена близост от зоната на военните действия, трябва да се разстрелват на място като шпиони или да се предават в ръцете на SD , което за тяхната съдба означава на практика едно и също. Кайтел не възразява дори тогава, когато немските генерали попадат зад решетките или биват разстрелвани без съд и присъда за това, че не са успяли да изпълнят заповедите. Кайтел дава разпореждане да се избиват “командоси”, заловени в немския тил, и дори обмисля, да бъдат поставени татуировки на бедрата на руските военнопленници, въпреки протестите на външния министър Йоахим фон Рибентроп, който посочва, че подобна мярка ще представлява въпиющо нарушение на международното законодателство. Кайтел се отказва от своята идея едва, когато комендант на един от лагерите му казва, че руснаците за отмъщение ще започнат да поставят клеймо на всеки немски военнопленник.

Когато на 20 юли 1944 г. в щаба на Хитлер гръмва бомбата на полковник фон Щауфенберг, Кайтел е на своето обичайно място – леко вляво и зад фюрера. Той лично поема ранения диктатор и почти сам го отнася до медицинската част. Кайтел отдавна вече подозира Щауфенберг, преди всички останали, и предприема незабавни мерки за предотвратяване на преврата. Ирвинг пише, че предприетите от Кайтел “решителни контрамерки потушават пуча в самия зародиш, преди той да се разпространи в провинцията”. Кайтел лично арестува началника свръзки, генерал Ерих Фелгибел, който, както той подозира, нарочно изолира щаба на Хитлер, така нареченото “Вълче леговище”, веднага след като прогърмява взрива. Кайтел разпорежда да арестуват генерал-полковник Фридрих Фром, главнокомадващия на резервната армия, и фелдмаршал Ервин фон Вицлебен. Главата на ОКВ става председател на съда на честта, който изпраща на смърт десетки офицери. През октомври той кара фелдмаршал Ервин Ромел да се самоубие, предлагайки му да избира между смъртта и съдилището. Ромел избира смъртта.

Когато в Германия влизат войските на съюзниците, Кайтел издава заповед, подписана също и от Химлер, съгласно която градовете, които се явяват важени транспортни центрове, са длъжни да се отбраняват до последния човек. Всеки командир, неуспял да изпълни тази заповед, подлежи на разстрел.

По време на битака за Берлин Кайтел иска да остане в столицата редом с фюрера, но последният го отпраща далеч. Кайтел отчаяно се опитва да спаси града. “Историята и немският народ ще презират всеки, който не отдаде последните си сили в името на спасението на страната и фюрера”, - заявява той.

Кайтел отстранява от длъжност генерал-полковник Готхард Хайнрици, командващ група армии “Висла”, и началника на щаба му, генерал-лейтенант Иво-Тило фон Трота, за това, че отстъпват, без да имат съответстваща заповед, но не успява да намери достойни кандидати на техните места. В края на краищата му се налага да назначи генерал-полковник Курт Щудент, но по времето, когато Щудент пристъпва към изпълнение на възложените му задължения, Хитлер вече е мъртъв.

На 8 май 1945 г. Кайтел подписва в Берлин акта на капитулация. От флота своя подпис поставя адмирал Ханс Георг фон Фридебург, а от Луфтвафе – генерал-полковник Щумпф.

Когато Кайтел се изправя пред съда в Нюрнберг като военен престъпник, той все още остава верен на своя фюрер. “Дори днес, - произнася той, - аз оставам верен последовател на Адолф Хитлер. Това обаче не изключва моето несъгласие с отделни положения в програмата на партията”, - добавя той.

Като свое оправдание Кайтел заявява, че само е изпълнява заповеди. “Никога не ми е позволявано да взимам самостоятелни решения, - произнася той с достатъчна доза истина. – Фюрерът оставяше това право за себе си дори за най-тривиалните въпроси”.

Кайтел е признат за виновен в престъпления против мира, във военни престъпления и престъпления против човечеството. “Тук не може да става и дума за смекчаващи обстоятелства, - заявява съдията. – Заповедите отгоре, дори за войника, не могат да се считат за смекчаващи обстоятелства, когато са извършвани съзнателно и безжалостно престъпления толкова ужасяващи, колкото тези”.

Докато върви процесът, Кайтел пише мемоарите си, призвани не само да спасят живота му, колкото да оправдаят самия него. Кайтел успява да стигне до Сталинградската кампания, когато съдът го осъжда на смърт, и той прекарва последните десет дни от живота си, описвайки събития, разиграващи се в Берлин около него, започвайки от 20 април 1945 и до този момент, когато самият той на 12 май е арестуван от американците. По този начин в мемоарите отсъства периодът между началото на 1943 г. и 19 април 1945 г. Жалко, че на Кайтел не достига време да завърши мемоарите си, които, въпреки цялата им превзетост, се четат с голям интерес.

Точно в тях той прави една във висша степен точна бележка: “Но защо генералите, които с такава готовност ме клеймяха като безсловесна и некомпетентна личност, пешка, не съумяха да ме отстранят от работа? Нима това е било толкова трудно дело? В никакъв случай. Истината се заключава в това, че никой от тях не беше готов да застане на мое място, тъй като всички отлично разбираха, че са заплашени да се превърнат в същата развалина, каквата бях аз”.

Окончателната цена за своето угодничене Вилхелм Кайтел заплаща на 16 октомври 1946 г., когато е обесен в Нюрнберг. Той е на 64 години.

Рицарски кръст на 30.09.1939 като Generaloberst und Chef des Oberkommandos der Wehrmacht
RK des Kgl. Preuss. Hausordens von Hohenzollern mit Schwertern
EK I: 00.10.1914
EK II: 00.00.1914
Grossherzoglich Hessische Tapferkeitsmedaille
Hamburgisches Hanseatenkreuz
Herzoglich Braunschweigischer Orden Heinrich des Lowen
Braunschweigisches Kriegsverdienstkreuz II. Klasse
Braunschweigisches Kriegsverdienstkreuz I. Klasse
Bewährungsabzeichen zum Braunschweiger Kriegsverdienstkreuz II. Klasse
Grossherzoglich Oldenburgisches Friedrich August-Kreuz II. Klasse mit Spange “Vor dem Feinde”
Grossherzoglich Oldenburgisches Friedrich August-Kreuz I. Klasse
Bremisches Hanseatenkreuz
RK II. des Herzogl. Sachsen-Ernestinischen Hausordens
k.u.k. Österr. Militär-Verdienstkreuz III. Klasse mit der Kriegsdekoration
Verwundetenabzeichen, 1918 in Schwarz
Ehrenkreuz für Frontkämpfer
Wehrmacht-Dienstauszeichnung IV. bis I. Klasse
Medaille zur Erinnerung an den 13.03.1938
Medaille zur Erinnerung an den 13.03.1938 mit Spange “Prager Burg”
Goldenes Ehrenzeichen der NSDAP: 20.04.1939
Medaille zur Erinnerung an die Heimkehr des Memellandes
Spange zum EK I: 00.09.1939
Spange zum EK II: 00.09.1939
Kgl. Ruman. Orden “Michael der Tapfere” III. bis I. Klasse: 14.10.1941
Grosskreuz des Finn. Freiheitskreuzes mit Schwertern: 25.03.1942
Grosskreuz des Kgl. Italien. Militarordens von Savoyen
Grosskreuz des Orden der Weissen Rose von Finnland mit Schwertern und Bruststern
Verwundetenabzeichen, 20.07.1944 in Schwarz: 00.00.1944