Федор фон Бок
Fedor von Bock
(1880-1945)
 |
|
Фелдмаршал от сухопътните сили на Вермахта, носител на Рицарски кръст, командир на групи армии в Полша и Франция и Главнокомандващ група армии "Център" по време на операция "Барбароса". |
|
|
| Превод: Erich von Manstein и Eisenherz |
|
Федор фон Бок е сериозен, целеустремен и с аристократически маниери. Характерът му е суров, честолюбив, високомерен. За мълниеносната му военна кариера способстват не само изброените качества, но и несъмнената му физическа сила и талант, но в никакъв случай гениалност. Упоритостта и амбициите му спечелват в редовете на армията прозвището "Свещения огън на Кюстрин". През 1910 г. Бок е назначен в генералния щаб и през 1912 г. е повишен в звание капитан. Първите две години на Първата световна война прекарва в щаба на принц Руперт в Бавария. Едва през 1917 г. получава командването на батальон от 4-ти пруски пехотен гвардейски полк. С него участва в боевете при Сома и Камбре. Награден е с Pour le Merite и през 1918 г. е произведен в майор. След Голямата война Федор фон Бок става помощник на генерал фон Зект, главнокомандващ сухопътните войски. По това време Полша започва да проявява агресия. Полски войски нахлуват в Украйна, а освен това извършват няколко нападения и в Горна Силезия и Прусия. 100-хилядната армия, разрешена от Версайския договор на Германия, не позволява на последната да реагира адекватно на тези вражески акции и точно тази е причината за създаването на т. нар. "Черен райхсвер" - тайни военни съединения. Майор Бок, който по това време изпълнява длъжността началник щаб на трети военен окръг с център Берлин, участва в дейността на тези незаконни формирования, занимавайки се с попълването им и снабдяването им с оръжие. Тези войски действат под покривалото на т. нар. "работнически групи", т.е. официално те представляват доброволци, граждански лица, на служба по краткосрочен договор. Но те носят военна униформа, живеят в армейските казарми и преминават през боева подготовка. Офицери с десни схващания създават съд по модела на средновековните тайни съдилища, който се разправя с доносниците на Съюзническата контролна комисия или в Имперското ведомство по разоръжаването за незаконната дейност на "Черния райхсвер". На съвестта на този таен съд тежат няколко убийства и лявата преса на всеoслушание тръби, че майор фон Бок е причастен към извършеното. Няма никакво съмение, че Бок участва в "Черния райхсвер", въпреки че по-късно той и Курт фон Шлайхер и барон Курт фон Хамерщайн отричат това пред съда. Те гледат на убийствата, извършени от тайния съд, не като на престъпления, а като наказания срещу държавна измяна. Краят на "Черния райхсвер" започва от 27 септември 1923 г., когато въпреки предупрежденията на фон Бок майор Бухрукер надига "работническите групи" на бунт срещу демократичното ваймарско правителство. Генерал Зект, при поддръжаката на фон Бок, за два дена преодолява безпорядъка в Кюстрин. Скоро след това в началото на октомври 1923 г. Зект разпуска "Черния райхсвер". През 1924 г. Бок получава командването на 2-ри батальон от 4-та пехотна дивизия в Колберг. След изтичането на срока на тази служба го повишават в полковник и зачисляват на щат в министерство на отбраната. В края на 1928 г. бок е повишен в звание генерал-майор и е назначен за командващ на 1-ва кавалерийска дивизия във Франкфурт на Одер. През 1930 г. Бок застава начело на 1-ви пехотен полк в Източна Прусия. През следващата година получава званието генерал-лейтенант и поема командването на втори военен окръг в Щетин, като остава на поста до 1935 г. Тогава става генерал от пехотата и от 1935 до 1938 г. командва 3-та група армии в Дрезден, през период когато Хитлер трупа за Германия мощ във военно отношение. През 1936 г. Бок се оженва за Вилхелмине фон дер Остен. Бок не е нацист, но не е и антинацист. С цялата си душа подкрепя провежданата от Хитлер военна политика. Докато изкачването по служебната стълба продължава успешно за Бок, той не изпитва смущения по отношение на нацисткия режим. След като за кратко време командва окупационните сили в Австрия, и взeма участие в марша на немските войски в Судетската област, Бок заменя Герд фон Рундщедт на поста командващ 1-ва група армии в Берлин, а на 1 март 1938 г. става генерал-полковник. Бок изпитва дълбоко презрение към гражданските лица и не се погажда с подчинениет си, особено с Хайнц Гудериан, който служи под негово командване в Австрия, а по-късно в Полша и Русия. Освен това Бок недолюбва и генерал фон Браухич, който въпреки че е по-нисък по ранг от него, получава повишение и на 4 февруари 1936 г. заема поста главнокомандващ на сухопътни войски. Това положение обаче напълно устройва Хитлер, който вижда в лицето на Бок послушен инструмент за осъществяване на личните му планове. Преди нахлуването в Полша щабът на Бок е преименуван в груап армии "Север", състоящ се от 4-та армия на генерал Гюнтер фон Клуге в Померания и 3-та армия на генерал Георг фон Кюхлер в Източна Прусия. В полската кампания Бок изпълнява първоначално зададената си мисия до 4 септември - успява да овладее Данцигския коридор. С изключение на Варшавския сектор група армии "Север" през втората половина на септември 1939 г. не среща никаква сериозна съпротива. В началото на октомври Бок вече е прехвърлен на Западния фронт.
По време на втория етап от операцията Бок командва 4-та, 6-та и 9-та армии, а също и танковите групи на Хот и Клайст и овладява Западна Франция. След капитулацията на Франция на Бок е възложена охраната на атлантическото крайбрежие от Брест до испанската граница. Шокиран е от начина по който SS третират евреите, но не се решава на открит протест. На 19 юли 1940 г. става фелдмаршал. През 1940 г. Федор фон Бок получава поста главнокомандващ силите на Изток. Щабът му се намира в Познан и първоначално под негово командване се намира 18-та, 2-ра и 4-та армии. През по-голямата част на зимата на 1940/41 г. Бок отсъства от служба поради силни пристъпи на язва на стомаха. През 1941 г. Бок изразява несъгласие за нахлуването в Съветския съюз и дори отказва да пусне в поверените му групи армии прословутата "заповед за комисарите", задължаваща незабавното физическо ликвидиране на заловените съветски политически офицери. Щабът на Бок се превръща в огнище на антихитлеристки заговор, особено след като ръководител на разузнаването става полковник Хенинг фон Тресков. Тресков, който е негов племенник, се опитва да го убеди да протестира срещу терора, извършван от Ейнзацгрупите, и да го привлече за заговор срещу Хитлер, но без успех. Личният адютант на Бок - граф Хайнрих фон Харденберг (потомък на самия Бисмарк) и граф Хайнрих фон Лендорф-Щайнорт (внук на един от фаворитите на Вилхелм I) - също са въвлечени в този заговор заедно с още няколко други офицери, например, лейтенант Фабиан фон Шлабрендорф - между другото, единствен от заговорниците, който оцелява през войната. Заговорниците се надяват, че ще успеят да убедят Бок да оглави антихитлеристкия преврат. Но от страх и егоизъм последният не желае да участва в каквито и да било заговори. За нахлуването в Съветския съюз щабът на Бок е преименуван на група армии "Център". В германо-съветската война на нея й се отрежда главната задача - превземане на Москва. Първоначалнта й цел е да унищожи крупните съветски сили в триъгълника Брест-Вилнюс-Смоленск. Бок получава командването на две танкови групи и 4-та и 9-та армии или общо девет танкови, седем моторизирани, тридесет и една пехотни дивизии и три дивизии от силите на безопасността плюс първа кавалерийска дивизия - 51 от 149 дивизии, включени в операция "Барбароса". Бок провежда блестящо първия етап от нахлуването. Бързо се придвижва с двете си танкови групи до Минск, разположен на 170 мили от границата. Тази амбициозна маневра до такава степен изплашва Хитлер, че фюрерът се обръща директно към Бок (прескачайки Браухич) и го кара да се откаже от замислите си в полза на по-кротък скок и последвало обкръжение. Бок не отстъпва и разсейва съмненията на Хитлер. В резултат на действията му голяма част от три съветски армии и части от още две на 29 юни са обкръжени в и около беларуската столица. Следващата цел на Бок е Смоленск и е овладяна на 16 юли. До последната седмица на месец август група армии "Център" се придвижва на над 500 мили навътре в Съветския съюз и е на 185 мили от Москва. По сметките на Бок точно сега трябва да се извърши решаващия удар срещу съветската столица. На 4 август обаче Хитлер нарежда прехвърлянето на 3-та танкова група в разпореждане на група армии "Север", а 2-ра танкова група и 2-ра армия изпраща на юг към Киев. Бок е лишен от пет танкови корпуси, три пехотни корпуси и голяма част от 2-ри въздушен флот. Не му остава нищо друга освен да премине в отбрана, а руската зима бавно, но сигурно приближава. Когато Хитлер отнема танковите съединения на Бок, пътят към Москва е практически свободен. Но Сталин бързо хвърля в този сектор мощни подкрепления. На Елнинската дъга на силите на Бок противостоят почти четири армии. Той е принуден да напусне дъгата, но въпреки мощното настъпление на руснаците, успява да запази позициите си. Към края на септември Бок трябва да се справя с почти двумилионна руска сила.
На 30 септември група армии "Център" започва блестяща в тактическо отношение акция, която завършва на 17 октомври със загуби за съветската армия от 663000 войници, 1242 танка и 5412 оръдия. Скоро руските пътища стават неизползваеми. Главните сили на Бок загубват главното качество, на което дължат досегашните си победи, а именно подвижността. Като капак на всичко Хитлер изпраща 2-ри въздушен корпус и 2-ри въздушен флот в Сицилия, а ОКХ нарежда на 9-та и 3-та армии да нанесат удар в североизточна посока. Калта забавя още повече настъплението към Москва и на 30 октомври Бок прекратява придвижването към съветската столица (на 70 мили от нея) поне до изчакване на замръзването, което би дало възможност за осъществяването на някакво снабдяване на войските. Лееб и Рундщедт настояват настъплението да бъде отменено и съдейки по всичко Хитлер е насъщото мнение, не споделяйки вижданията на Бок. Последният заедно с Браухич и Гудериан настояват настъплението да бъде подновено. Хитлер е принуден да нареди финално настъпление, насрочено за 15 ноември. Когато настплението е подновено, вече са започнали зимните студове. Артилерията е напълно безполезна, защото немската армия не разполага с необходимите смазочни материали. В работно състояние се намира едва 30% от подвижната техника. На 2 декември Бок нарежда прекратяване на атаката. На 6 декември Сталин подема контранастъпление. Група армии "Център" е принудена да отстъпва, претърпявайки големи загуби. На 16 декември Бок се жалва на личния адютанта на Хитлер полковник Рудолф Шмунт, че язвата отново го мъчи. Два дни по-късно в щаба на Бок пристига предложение от фюрера, командващият група армии "Център" да излезе в продължителен отпуск за подобряване на здравословното състояние. Бок веднага се възползва и е заменен от фелдмаршал Гюнтер фон Клуге. Хитлер заявява на Федор фон Бок, че не го смята за виновен за провала срещу Москва.
Авторитетът му сред немците е много висок и в продължение на няколко месеца много от тях смятат, че той все още командва силите на юг в Русия. За тази заблуда помагат и пропагандистки бюлетини, в които е споменато името му. Бок е ужасно ядосан, защото смята, че се опитват да направят от него отдушник за напрежението вследствие поражението при Сталинград. През юли 1943 г. с него прави опит да се свърже професор Йохан Попиц, участващ в антихитлеристки заговор, но Бок отказва да участва в каквито и да било преврати, ако в тях не е замесен райхсфюрерът Химлер, защото по мнението на фелдмаршала, без подкрепата на SS всеки пуч е обречен на провал. Пред своите подчинени и приятели Бок изразява несъгласие с методите, прилагани от SS, с насилията и зверствата, но не се наема да се противопостави открито на Хитлер. Вместо това той изпраща един от подчинените си офицери да недоволства срещу това. Когато пратеникът се връща "с празни ръце" Бок победоносно заявява: "Господа! Нека бъде отбелязано, че фелдмаршал фон Бок протестира!" Бок осъжда атентата от 20 юли 1944 г. като престъпление. През 1945 г., когато руснаците са съвсем близо до Берлин, Бок получава телеграма от Манщайн, че гросадмирал Карл Дьониц ще формира ново правителство в Хамбург. Бок напуска Берлин с надеждата да бъде назначен на команден пост. На 4 май 1945 г. автомобилът на Бок на шосето за Кил попада под обстрела на британски, нисколетящ щурмов самолет. Бок загива (във военноморски лазарет) заедно с жена си и дъщеря си на 64 години като единственият от фелдмаршалите на Хитлер загинал от вражески изстрели. |
|
|
| Повишения: |
| Leutnant (15 март 1898) Oberleutnant (10 септември 1908) Hauptmann (22 март 1912) Mayor (30 декември 1916) Oberstleutnant (18 декември 1920) Oberst (1 май 1925) Generalmajor (1 февруари 1929) Generalleutnant (1 февруари 1931) General der Infanterie (1 март 1935) Generaloberst (15 март 1938) Generalfeldmarschall (19 юли 1940) |
| Награди и декорации: |
|
Рицарски
кръст (1): на 30.09.1939 като Generaloberst und OB der Heeresgruppe
Nord (награден от Адолф Хитлер) |
|
|
Федор
фон Бок е роден в Кюстрин (днес в Полша), провинция Бранденбург, на
3 декември 1880 г. Син е на виден пруски генерал (Мориц Бок и Олга Фалкенхайн,
близка роднина на пруския военен министър и шеф на генералния щаб Ерих
фон Фалкенхайн). Още от детската си възраст поема по пътя на военната
кариера. Прекарва голяма част от младостта си във военните училища в
Грос Лихтерфелде и Потсдам. През 1898 г. е зачислен в армията като младши
лейтенант на 5-ти пруски пехотен гвардейски полк.
