Генерал-фелдмаршал, признат за един от най-способните командири във Втората световна война, носител на Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст, командвал различни армейски групи на Източния фронт.

“Уважението, изпитвано от Хитлер към Манщайн, граничело със страх.”

Дейвид Ървинг, 1977 г.

Фриц Ерих фон Левински е роден на 24 ноември 1887 г. в Берлин. Негов баща е генерал от артилерията Едуарт фон Левински, който през военната си кариера се издига до поста командващ на корпус в германската имперска армия. Традициите на фамилията във военната област са с корени още от епохата на тевтонските рицари. Малкият Ерих е десетото дете в семейството на генерала и след смъртта му по време на военно учение е осиновен от леля си, сестра на майка му, която е била бездетна. Втори баща на Ерих става генерал-лейтенант Манщайн, по това време дивизионен командир в кайзеровата армия. В крайна сметка взима неговата фамилия и става Фриц Ерих фон Левински наречен фон Манщайн, или за по-кратко Ерих фон Манщайн.

Образование получава в Страсбург в няколко кадетски училища. През 1906 г. като кандидат-офицер постъпва в елитния 3-ти пруски пехотен гвардейски полк и на 1 юли 1907 г. получава офицерски чин. През 1913-1914 г. младши лейтенант Манщайн учи във военна академия. Когато започва първата световна война Манщайн, вече като лейтенант, служи като адютант във 2-ри гвардейски полк.

Младият Манщайн се сражава в Белгия, след това в Източна Прусия и в Полша (под командването на своя чичо, фелдмаршал Паул фон Хинденбург) и е тежко ранен през ноември 1914 г. В строя се връща през май 1915 г. Служи като адютант към щаба на 12-та армия, а след това е офицер към генералния щаб на 2-ра и 1-ва армия на Източния и Западния фронтове. След сражението при Вердюн Манщайн е назначен за началник на оперативно управление на 4-та кавалерийска дивизия в Естландия и Курландия, а от май 1918 г. изпълнява същата длъжност в 213-та ударна пехотна дивизия на Западния фронт. Манщайн приключва Първата световна война в чин капитан и награди като Железен кръст I степен и орден на Дома на Хоенцолерните.

Годините на Ваймарската република Манщайн прекарва на различни щабни длъжности, с изключение на три години, когато командва пехотна рота (1921-1924) и още една година в качеството на командир на пехотен батальон (1931-1932). През 1933 получава званието полковник, а в началото на 1934 г. е назначен за началник щаб на 3-ти военен окръг. На следващата година Манщайн вече заема длъжността началник на отдела за бойни операции към Генералния щаб на армията. На 1 октомври 1936 г. става генерал-майор. През октомври 1937 г. генерал Бек назначава Манщайн за заместник началник на Генералния щаб.

Още през 1934 г. Манщайн изразява протеста си срещу нацистите. По това време военният министър генерал Бломберг издава първите откровено расистки заповеди, касаещи армията. Манщайн не е съгласен с дискриминацията на евреите в немската войска, които през Голямата война са доказали готовността си да се жертват за Германия. Той написва протестно писмо до Райхенау, който обаче побеснява и показва писмото на Бломберг. Последният на свой ред вика при себе си главнокомандващия армията генерал Фрич и изисква от него да смъмри Манщайн. Фрич обаче вероятно споделя същите схващания като Манщайн и не предприема никакви наказателни мерки.

Когато в началото на 1938 г. Хитлер се среща с Браухич, името на генерал-майор Манщайн е в черния списък на фюрера. Браухич заменя Фрич, а Манщайн е снет от длъжност. Но понеже е твърде талантлив, за да се отарват от него окончателно, получава командването на 18-та пехотна дивизия в Лайпциг. През септември 1938 г. става началник щаб на 12-та армия под командването на Лееб, предназначена за нахлуване в Чехословакия, а на 1 април 1939 г. Манщайн е повишен в чин генерал-лейтенант.

През април 1939 г. Манщайн е назначен за началник на оперативния щаб на Рундщедт и заедно с полковник Гюнтер Блументрит взема участие в разработването на плановете за нахлуване в Южна Полша и овладяването на Варшава. Манщайн остава да командва дивизията до август. По време на нахлуването в Полша изпълнява задълженията на началник щаб на група армии “Юг”.

По-късно Манщайн предлага свой собствен план за нахлуването във Франция на базата на опита си в Полша където той вече е овладял тактиката на Блицкрига. Манщайн напълно отрича първоначално набелязания план "Шлифен" и измисля своя собствен план наречен Операция “Sichelschnitt”. Основната му идея е да използва концентрираната сила на танковете през Ардените за да превземе мостовете по река Мозел преди да удари на изток докато обхожда линията “Мажино” и по този начин отрязва френските армии на север. Първоначално планът му е отхвърлен от OKH (върховно командване на сухопътните сили), но веднъж привлякъл вниманието на Хитлер на 7 февруари той е бързо приет. Заради появилите се търкания между тях Браухич назначава Манщайн за командир на 38-ми корпус, който по това време се формира в Щетин. Когато започва нахлуването във Франция, Манщайн е в отпуск в Лайпциг и за началото на военните действия узнава от радиото. Скоро след това корпусът му е зачислен към група армии “А” и извършва дребни, завършващи операции след Дюнкерк. Последвалите осем месеца Манщайн прекарва в окупационните сили на Ламанша. На 1 юни 1940 г. става генерал от пехотата и на 19 юни 1940 г. след успеха на операция "Gelb " е награден с Рицарски кръст.

В края на февруари 1941 г. Манщайн е назначен за началник на поста командващ 56-ти танков корпус, който по това време едва се формира. Първоначално той се състои от 8-ма танкова, 3-та моторизирана, 3-та моторизирана SS и 290-та пехотна дивизия и по време на нахлуването в Съветския съюз влиза в състава на 4-та танкова група на Хьопнер, намираща се в група армии “Север”. Манщайн блесва в Русия с това, че се вклинява на 200 мили дълбочина в противникова територия и на петия ден от старта на кампанията без бой овладява моста през Западна Двина при Даугавпилс. Действията му по спасяването на 10-ти корпус и последвалото унищожение на 3-та съветска армия при Демянск са нагледен пример за военния му талант. След това на Манщайн се налага да отбива съветските контраатаки между Илменското и Чудското езеро.

На 12 ноември при авиокатастрофа загива генерал-полковникът от кавалерията Ойген Ритер фон Шоберт (по време на командване от въздуха на 11-та армия моторът на самолета отказва). Вечерта на същия ден Манщайн получава командването на 11-та армия.

На разположение на Манщайн са 54-ти, 44-ти планински и 30-ти корпуси, 1-ва моторизирана дивизия SS Leibstandart Adolf Hitler и 3-та румънска армия. На 24 септември 1941 г. със силите на 54-ти корпус на генерал Ерих Ханзен Манщайн повежда настъпление към Перекоп. 49-ти планински корпус на генерал Лудвиг Кюблер се намира наблизо в резерв, готов да осъществи пробив към Севастопол. За защитата на левия фланг на Манщайн остава само 30-ти корпус на генерал Ханс фон Залмут и шест ненадеждни румънски бригади.

След ожесточени схватки с шест съветски дивизии Ханзен и корпусът му успяват на 28 септември да превземат Перекоп. По време на операцията са пленени 10000 души, 112 танка и 135 оръдия. Но така и не успяват да се възползват от победата, защото на 26 септември руснаците атакуват левия фланг на Манщайн със силите на две армии. 30-ти корпус устоява, а румънците поддават, и Манщайн е принуден бързо да хвърли Ногайската степ корпуса на Кюблер.

С настъплението си руските части на север от Азов спасяват Крим, но едновременно с това оголват десния си фланг, правейки го удобна мишена за атака от страна на 1-ва танкова армия на Клайст. Той заедно с Манщайн осъществява на 5-10 декември крупна операция по обкръжаване на руските сили при Азовско море. Те унищожават 18-та армия, силно обезкървяват 9-та, в план попадат 650000 руснаци, пленени или унищожени са 212 танка и 672 оръдия. Цената на победата обаче се оказва твърде висока и руснаците получават триседмичен отдих, който им дава възможност да укрепят Севастопол и Крим.

На юг от Перекоп съветското командване съсредоточава осем пехотни и четири кавалерийски дивизии, блокирайки пътя към Севастопол. 49-ти планински корпус е прехвърлен от 11-та армия в състава на група армии “Юг” и за Манщайн остават само 6 дивизии, всичките пехотни, и на практика никакви възможности за маневриране. Сражението продължава десет дни – руснаците отстъпват едва на 28 октомври. Манщайн стремглаво ги преследва и успява да плени 100000 души, 700 оръдия и 160 танка, но не успява да завладее Севастопол.

След пореден неуспех на 17 декември Манщайн спира щурма на крепостта и прехвърля подразделенията си от Севастопол към Керч, където остават през зимата.

През новата година Манщайн е удостоен с чин генерал-полковник. Като такъв трябва да води действия на ограничения очастък между Севастопол и съветския плацдарм в Керч. В първите дни на май той неочаквано прехвърля основните си сили на изток, сгромолясвайки на Керченския плацдарм пет пехотни дивизии, 22-ра танкова дивизия и румънския корпус. По въздух е подкрепен от 8-ми въздушен корпус на Волфганг фон Рихтхофен, снабден с “ Ju-87”.

За 10 дни Манщайн унищожава две съветски армии, пленявайки 170000 души, 1133 оръдия и 258 танка. При това собствените му загуби са общо 7500 души. Генерал-полковникът подсигурява тила си и отново може да подхване щурм към Севастопол.

Крепостта пада на 3 юли. Унищожени са още две съветски армии. В план попадат 90000 души, 467 оръдия, 758 топове, 26 танка, 141 самолети и 155 противотанкови оръдия. Скоро след това Хитлер прави Манщайн фелдмаршал с дата на заповедтта 1 юли 1942 г.

Хитлер предава армията на Манщайн в група армии “Север” за нанасяне на удар по Ленинград. Фюрерът не се съмнява, че ще успее да овладее града. Обаче Манщайн не е настроен толкова оптимистично. Настъплението му е запланирано за 14 септември, но руснаците изпреварват немците и на 27 август разгръщат собствено настъпление, действайки срещу десния фланг на 18-та армия под командването на генерал-полковник Георг Линдеман. На 11-та армия се налага спешно да се насочи към оказалия се под заплаха сектор. Манщайн успява бързо да спре придвижването на руснаците. Неговите войски унищожават седем пехотни бригади и четири бронебойни бригади от елитната 2-ра ударна армия. В плен попадат 12000 съветски бойци, унищожени и пленени са над 300 оръдия, 500 гаубици и 244 танка.

След края на сраженията Манщайн присъства на погребението на собствения си син Геро Ерих фон Манщайн, лейтенант от 51-ви танков гренадирски полк, който загива от руски снаряд в последните дни на сраженията. Погребват го на брега на езеро Илмен.

Ерих фон Манщайн казва за сина си (роден на 31 декември 1922 г.), че има крехко здраве, страда от астма, но побеждава всички трудности по пътя към военната си кариера и през 1940 г. взима последния си изпит в Ritter академия Лигниц, постъпва в пехотата в 51-ви танков гренадирски полк от 18-та пехотна дивизия - по-късно моторизирана. По време на началото на руската кампания той е редник, по-късно същата година като ефрейтор е награден с Железен кръст ІІ степен. През есента постъпва в офицерското училище и през пролетта на 1942 г. е повишен в лейтенант.

След сериозно заболяване се връща в частта си и на 29 октомври загива. Снимката на бащата и сина е направена малко преди смъртта на Геро, в щабквартирата на фелдмаршал Буш, в Плескау през октомври 1942 г.

След това фелдмаршалът излиза в отпуск при жена си в Лайпциг, за да я утеши в скръбта й. След като се завръща на фронта, буквално след няколко дни, узнава за това, че руснаците, пробивайки през линиите на 3-та и 4-та румънска армия, на 22 ноември са обкръжили под Сталинград 6-та армия. Щабът на Манщайн получава нова задача в група армии “Дон”. Възложено му е спасяването на 6-та армия, а същи и възстановяването на Южния сектор на Източния фронт.

Още със започването на работа на щаба му на 27 ноември Манщайн намеква на Цайтцлер и OKH, че на 6-та армия трябва да бъде разрешено да се разкъса. Хитлер обаче отказва да даде разрешение за това. Така на Манщайн се налага да разреши три задачи:

За изпълнението на всички тези задачи Манщайн разполага (от север на юг) само със 17-ти корпус по река Чир, остатъците на 48-ми танков корпус, слабата 4-та танкова армия, а също и остатъците на 4-та румънска армия. Противостоят му десет съветски армии, една танкова, четири въздушни, няколко отделения на кавалерийски, танкови и механизирани корпуси, а също и над сто отделни танкови, артилерийски, противотанкови, сапьорни и други полкове.

Манщайн с блясък провежда операцията. Той изоставя позициите си по река Чир, но успява да съхрани целотата практически на целия фронт. Хвърляйки в бой последните си резерви, той спира руснаците при Ростов и се приближава на разстояние 30 мили до Сталинград. Паулус отказва да осъществи разкъсване, а хитлер отказва да му даде съответната заповед. Манщайн още дълго държи пътя за отстъпление открит докато в този “коридор” не се настанява 4-та танкова армия.

Съпротивата при Сталинград е сломена към 2 февруари 1943 г. Манщайн се среща с Хитлер и успява да го убеди да му даде разрешение да отстъпи Източен Донец, за да освободи за контранастъпление 4-та танкова армия.

Контранастъплението на Манщайн се оказва рядко успешно. Успява да спре зимното настъпление на руснаците, отново овладява Харков, унищожава съветската 3-та танкова армия и придадените й формирования, пленява или унищожава 615 танка, 354 оръдия, а също голямо количество снаряжение на участъка Донец и Днепър. На 10 март Хитлер каца в щаба на Манщайн и го награждава с “Дъбовите листа” на Рицарския кръст.

Най-крупното танково сражение във войната, това при Курската дъга, завършва с поражение за немците. Русите успяват да осъществят прорив през южния фланг на група армии “Център” и се устремяват на запад. На 17 юли поверените на Манщайн 20 пехотни дивизии и 13 танкови или танково гренадирски противостоят на 10 съветски пехотни дивизии, 10 танкови корпуси, 7 механизирани и 7 кавалерийски, 20 отделни танкови бригади, 8 противотанкови плюс още разнообразни части. Към началото на септември към тях е прибавено подкрепление във вид на 55 пехотни дивизии, 2 танкови корпуса и над 10 танкови бригади. На 7 септември превъзходството на руснаците над Манщайн е 6:1.

Манщайн отстъпва към Днепър. Към 24 август на негово разположение остават общо 257 танка и 220 оръдия на фронт дълъг 1300 мили. Хитлер му нарежда да не отстъпва нито педя, но това е неизпълнима заповед. В тази ситуация Манщайн проявява негатичните страни от характера си. За изкупителна жертва след загубите фелдмаршалът оставя на гневана на Хитлер генерал Франц Вернер Кемпф. След загубата на Харков фюрерът отсранява командващия армейско подразделение “Кемпф” (по-късно 8-ма армия). По подобен, не особено джентълменски начин, Манщайн постъпва и по-рано през декември 1941 г. с генерал граф Ханс фон Шпонек, командващ 42-ри корпус, стоварвайки върху него цялата вина за загубата на Керч провала под Севастопол. Манщайн не възразява на Хитлер, който нарежда да хвърлят провинилия се Шпонек в затвора. След 20 юли 1944 г. Шпонек е убит бе съд и присъда. Манщайн се провинява и по отношение на евреите. На 20 ноември 1941 г. той подписва заповед, в която се казва, че немският войник на изток трябва да стане “носител на безжалостна национална идеология, вследствие на което всеки войник е длъжен до край да осъзнае необходимостта от суровото, но справедливо възмездие за подчовеците-евреи”. Тук вече се наблюдава отстъпление от горещо отстояваните преди войната хуманни идеи. В този случай по всяка вероятност Манщайн решава да направи компромис с властта в името на личното му придвижване стълбата на военната кариера. А амбициите му са наистина големи. На 3 септември 1943 г. с подкрепата на Клуге Манщайн излага пред Хитлер няколко радикални предложения. Те съдържат предложение за обединяване на командването на Изток (под началството на Манщайн), премахване на OKW и предаването на всички фронтове под командването на Генералния щаб на сухопътните сили. Разбира се, Хитлер отхвърля всички тези идеи.

В началото на октомври 1943 г. Манщайн отстъпва и свсем неочаквано предприема още едно блестящо настъпление, разбивайки при Криви Рог съветската 5-та гвардейска армия. Когато на 28 октомври остатъците на 5-та армия се обръщат в бяг, оставят след себе си 350 танка, 350 оръдия, 5000 пленени и около 10000 убити. Благодарение на Манщайн обстановката на Източния фронт временно се стабилизира.

Съветското зимно настъпление 1943-1944 г. започва на 24 декември и още на 31 декември пада Житомир. На 4 януари 1944 г. Манщайн лети до Растенбург и моли за разрешение да изтегли назад целия южен фланг, но Хитлер отговаря с отказ. Тогава Манщайн помолва всички освен Хитлер и Цайтцлер да напуснат стаята. Последва съкрушителна критика на действията на фюрера на Източния фронт. Хитлер високомерно се опитва да постави на място Манщайн, но последният продължава да говори. Фелдмаршалът завършва речта си отново с искане да бъде назначен за командващ на Източния фронт. В отговор на това Хитлер заявява, че дори той, фюрерът, никога не успява да накара фелдмаршалите му да изпълняват всичките му заповеди. Така че едва ли Манщайн ще се справи по-добре. На това Манщайн отговаря с: “Да, на моите заповеди винаги се подчиняват!” Това е неочаквана дързост и Хитлер бързо приключва срещата.

През февруари Манщайн с огромни жертви успява да разкъса обръча около немските войски в Черкаския чувал. На 19 март Манщайн отново лети до щаба в Оберзалцберг, искайки да му бъде дадена свобода на действие. За пореден път Хитлер му отказва. След четири дни в обкръжение попада 1-ва танкова армия под командването на Ханс Хубе. Хитлер отново нарежда да не се отстъпва. Манщайн гръмко изразява възмущението си. На 25 март след ожесточени спорове по телефона Хитлер го вика при себе си в Бергхоф и там Манщайн заплашва с оставка. Хитлер със свито сърце си взима думите назад и дава разрешение за изтегляне на частите на Хубе в посока сливане с останалите немски войски.

На 30 март 1944 г. Хитлер вика при себе си Манщайн и Клайст в Оберзалцберг, награждава ги с Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст, след което ги отстранява от командването. Манщайн е заместен от Валтер Модел. Ерих фон Манщайн е отстранен без да бъде обиждан. Хитлер му обещава, че ако бъде запланувано крупно настъпление, обезателно Манщайн ще бъде приканен да го ръководи. Говори се, че през есента на същата година фюрерът подарява на фелдмаршала в оставка голямо имение.

След войната Манщайн попада в ръцете на англичаните и е отведен в лагер в Люнеберг. По-късно е преместен в Нюрнберг. През есента на 1946 той е прехвърлен в лагер за висши офицери във Великобритания и се връща в Германия през лятото на 1948. След четири години затвор се изправя през 1949 г. в Хамбург пред британски военен трибунал. От него са снети две обвинения, свързани с изтреблението на евреи, но е инкриминиран заради нежелание да защищава мирното население. На 19 декември 1949 г. Манщайн е признат за виновен и осъден на 18 години затвор. По-късно срокът на присъдата е съкратен до 12 години, а през август 1952 г. фелдмаршалът е пуснат на свобода условно по медицински показания. Окончателно е освободен от затвора през май 1953 г. Манщайн започва работа като съветник на западногерманската армия. Записани са и мемоарите му “Загубени победи”, последвани от "От войнишкия живот 1887-1939".

Ерих фон Манщайн умира в Иршенхаузен (Бавария) на 11 юни 1973 г. Погребан е в Дорфмарк, близо до Фалингбостел, северно от Хановер.