Хайнц фон Вестернхаген започва бурният си и трагичен живот в Рига, Латвия, през 1911 г. и е четвъртият син в добре устроеното семейство на зъболекар от средна класа. Ролф е по-малкият му брат. В зимата на 1914 г. – 1915 г. е заповядано всички германци да напуснат Рига в срок от 3 дни или да бъдат депортирани в Сибир. Семейство Вестернхаген оставят всичко зад себе си и успяват да се спаси през Финландия и Швеция – в Германия с надеждата, че един ден ще могат спокойно да се завърнат в дома си.

През 1917 г., малко преди избухването на руската революция, този ден наистина идва. Вестернхагенови се завръщат в Рига с желанието отново да съградят живота си. Тази мечта, обаче не живее дълго – през 1918 г., след края на Първата световна война, като част от Версайската спогодба, всички Балтийски области са върнати на Русия. През януари 1919 г. Болшевиките окупират Рига и започва 5 месечен терор – изнасилвания, грабежи, убити са хиляди... В хода на руската гражданска война балтийската полиция и членовете на “Германският Доброволчески корпус” освобождават Рига през 1919 г. Въпреки това страхът да не се завърнат болшевиките кара семейство Вестернхаген заедно с още 3000 души да напуснат Рига и отпътуват за Германия през същата 1919 г. Този път за добро...

Последвалите години са време на отчаяние, глад и жалка бедност за милиони германци. В дневника си бащата на Хайнц описва годините в периода 1919 г. – 1931 г. като време на нечувано страдание за цялото семейство: няма пациенти, няма храна, няма пари – надеждата се превръща в безкрайно отчаяние. През 1931 г., на 15 годишна възраст, майка му ги напуска, за да отиде да работи като домашна помощница в Хамбург. След като завършва гимназия през 1927 г., поради липса на други възможности, Хайнц се записва в германския търговки флот. Тогава е само на 16 години. Пътува по море в продължение на 6 години, а през 1933 г., когато е определен като негоден да продължи службата, Хайнц остава на улицата без работа. Принуден от обстоятелствата, той се записва в NSDAP и новосформираната SA. За една година от 1933 г. до 1934 г. се налага да работи като общ работник във фабрика за каучук и през същата 1934 г. е приет в SS, където е назначен в резерва. Започва активната си служба на следващата 1935 г.

След поредица от тренировъчни курсове, съвсем внезапно и за негово най-голямо неудоволствие, той е назначен в "Sicherheitsdienst" (SD), най-вероятно заради опита, придобит в курсовете по море зад граница. Неговите задължения, които той явно ненавижда, са да участва в контраразузнаването. Хайнц винаги е искал да бъде офицер в бойна част и сегашната му длъжност, го карала да се срамува. За разлика от много, много други, за които работа в разузнавателна част е най-добрият начин да останат в страни от опасностите, то Хайнц непрекъснато настоява да бъде пратен на фронта. След няколко спънки, включително изключването му от активна служба в SS и прехвърлянето му в резерв, той е подпомогнат от яростното противопоставяне на неговите началници, които считат за грешно прехвърлянето му в резервите и настояват, че обучението му го квалифицира като водач на бойна единица; най-накрая през 1940 г. той е върнат в актива на бойните части и е изпратен на фронта.

От тук започва кариерата му като офицер в 1-ва SS Panzer Division “Leibstandarte Adolf Hitler”, една от най-елитните бойни части на Третия райх.

Хайнц фон Вестернхаген:

1940 г. – 1-ва SS танкова дивизия LSSAH: ротен командир – Западния фронт (Холандия, Белгия, Франция);
1941 г. - 1-ва SS танкова дивизия LSSAH: O-1, 1-ви батальон на Балканите - Гърция;
1941 г. - 1-ва SS танкова дивизия LSSAH: Първа специална мисия като кадрови офицер – Русия;
1942 г. – 1943 г. - 1-ва SS танкова дивизия LSSAH: Командир на щурмова стрелкова батарея - Русия.

Неговият по-малък брат Ролф постъпва от полева артилерийска батарея във Waffen SS дивизията "Das Reich".

През юли 1943 г. Хайнц е ранен сериозно в главата по време на битката при Курската дъга - операция "Цитадела", заради което се налага оттеглянето му за осеммесечно лечение.

1944 г. – 1-ва SS танкова дивизия LSSAH: батальонен командир, 101-ви тежък танков батальон – Русия, Нормандия – следва ново шестмесечно лечение, заради усложнения на раната на главата. По това време Ролф постъпва в 101-ви тежък танков батальон.

1944 г. – 1945 г. - 1-ва SS танкова дивизия LSSAH: батальонен командир, 501-ви тежък танков - Aрдените, Унгария.

Брат му отново е негов подчинен в 501-ви танков батальон като командир на танков взвод. Старата рана не престава да безпокои Хайнц. Паметта, апетитът, нуждата от сън са или изключително увредени или напълно отсъстващи у него.

Неговата лоялност и преданост са първо за родината и после за другарите. В много случаи пред приятели той казва: "След като спечелим войната, ще имаме още една – тази срещу партията на нацистите...”

На 20 март 1945 г., Командирът на батальона (повален от болест), е освободен от длъжност. По време на процедурата по освобождаване, врагът напада от въздуха. Според официалното становище SS-Obersturmbannführer фон Вестернхаген е убит от въздушна бомба. Истината обаче е, че той се самоубива, застрелвайки се със собственото си оръжие. Тогава е на 34 години. Sturmbannführer Клинг е назначен за новият командващ.

Ролф фон Вестернхаген участвал в различни командни части на брат си, взема участие във всички битки. През 1945 г., след неуспеха в Aрдените, Ролф е изпратен да изкара офицерски курс на обучение. Той не е с частта когато Хайнц слага край на живота си. Накрая Ролф и другарите му се предават на американците, които въпреки че ги убеждават в обратното, ги предават на руснаците. Ролф прекарва следващите 11 години в Сибир. Най-накрая е освободен, когато германският канцлер Конрад Аденауер лично отива до Москва с петиция да бъдат освободени останалите германски военнопленници.