SturmAbteilung (SA) е организацията на нацистите, която в ранните години на NSDAP, събира отделните бойни групи, защитаващи по време на публични изяви Адолф Хитлер и останалите представители на партията. Щурмоваците носят кафяви униформи и това е причината да бъдат наричани кафяви ризи.

Историята на Sturmabteilung (SA) или както още ги наричат "кафявите ризи" започва със създаването на Rollkommando през 1920 г. за защита на срещите и сбирките на все още наричащата се само Deutsche Arbeiter Partei (DAP - Немска работническа партия; по-късно NSDAP - Националсоциалистическа немска работническа партия).

Много от ранните членове на организацията са от Freikorps (Доброволчески корпус - нелегална дясноориентирана военна част, сформирана след Първата световна война с цел да се бори за потушаването на комунистическите бунтове и да защитава немските граници), в частност от Brigade Ehrhardt, но също и от други части. Все пак още не е напълно изяснено дали може SA да се разглежда като директен наследник на Freikorps. Няма съмнение обаче, че много от особеностите на слабо дисциплинирания Freikorps могат да се открият и у мъжете от SA също воюващи с комунистите.

Rollkommando през февруари 1920 г. се реформира в Zeitfreiwilligen. Мъжете от тази част носят сивите униформи на Райхсвера и са въоръжени с оръжия, осигурени от хауптман (капитан) Ернст Рьом (който игре важна роля в развитието на организацията), а много от тях са служили в Райхсвера към мортирни роти. След провала на Кап пуча през март 1920 г. носенето на военните униформи се прекратява и името на частта се сменя на Ordnertruppe.

Ordnertruppe скоро бива забранена, но през лятото е реформирана като Turn- und Sportabteilung (Туристическа и спортна част). Емил Маурис поема командването й през ноември 1920 г., но през лятото на 1921 г. е заменен от лейтенант Ханс Улрих Клинтцше (от Brigade Ehrhardt). Brigade Ehrhardt спомага развитието на частта като участва в подготовката на членовете й и финансира някои от дейностите й.

SA формално е основана на 4 ноември 1921 г. след партийно събрание, когато голям брой опоненти на движението дошли, за да попречат на сбирката, са надвити и отблъснати от мъжете на Turn- und Sportabteilung.

В края на 1921 г. възниква конфликт между Рьом и Хитлер. Рьом иска да организира SA като армия, но Хитлер желае да използва тази организация единствено за пропагандна дейност и за сплашване на опонентите. Рьом започва да прилага на практика идеите си (без да се съобразява с ръководителя на SA Клитцше), но, щом Хитлер разбира за това, той налага волята си и военното обучение е прекратено. Когато на 24 юни 1922 г. е убит външният министър Валтер Ратенау излиза Republikschutzgestetz (закон за защита на републиката), според който всяка атака (била тя физическа или вербална) срещу правителството се разглежда като сериозно нарушение. Естествено дясноориентираните организации не приемат закона и се събират на голяма демонстрация (около 50,000 души) през август 1922 г. в Мюнхен. На нея SA се представя с 600 членове и успява да привлече още хора в редиците си, като дори някои от по-малките десни организации се сливат с нея. Най-голямата групировка, представена на демонстрацията, е Bund Bayern und Reich, ръководена от д-р Ото Питингар (след спора с Хитлер в нея е и Рьом). Тази организация стига до решение да извърши преврат в Бавария с подкрепата на другите групировки, но в крайна сметка става ясно, че за пуч се готви само Хитлер.

През октомври се провежда "Ден на Германия" в Кобург и Хитлер пристига там с 800 щурмоваци. Той не се съобразява с молбата на представителите на града да не минава през него и маршът му скоро се превръща в улична битка с комунистите. Десет години по-късно победата там е отбелязана с Значка Кобург. Вътрешният министър на Бавария Франц Швейер забранява честването на "Деня на Германия" и заявява на Хитлер, че всеки опит за преврат ще бъде осуетен от силите на полицията.

Първият ден на партията се провежда през януари 1923 г. в Мюнхен и на него SA се представя с първите си четири отряда.

Клинтцше напуска командването на SA на 11 май 1923 г., за да се завърне в Brigade Ehrhardt. Функциите му се поемат от хауптман Херман Гьоринг. По този повод по-късно Хитлер казва, че "той е единственият ръководител на SA, който е изпълнявал правилно задълженията си".

Гьоринг реорганизира SA по военен модел и я разделя на Standarten, Sturmbannen и Hundertschaften (макар и размера на деленията да не е толкова голям колкото съответствията им в Райхсвера). В Мюнхен се сформира и Vehrkehrsabteilung (Транспортна част) от хора с познания в областта на автомобилите и мотоциклетите, която по-късно ще се развие в NSKK. Появява се и елитна част за охрана Stabswache, която по-късно се слива с Stosstrupp Hitler и най-накрая става SS.

На голямо събрание на десните в Нюрнберг в 1923 г. Хитлер е избран за лидер на Kampfbund Bayern (известен още под името Kampfgemeinschaft Bayern), в който се включват NSDAP, Bund Oberland (на д-р Вебер) и Reichskriegsflagge (ръководена от хауптман Хайс). По това време започва и съвместната работа на Хитлер с героя от Първата световна война Ерих Лудендорф.

На 8 ноември 1923 г. министър-президентът Густав Фон Кар държи реч в бирарията Бюргербройкелер. SA обграждат заведението и Хитлер, крачейки към подиума обявява революция. На следващия ден хора от SA и Stosstrupp Hitler започват залавянето на представители на комунистите, преди да започне марша към Одеонсплатц. Демонстрантите, над 2000 силни мъже от SA, Stosstrupp Hitler и Bund Oberland, стигат до улица Резиденцщрасе, когато започва престрелка с полицията. Загиват четирима полицаи и 16 превратаджии. С това на практика се свършва и самият "Бирен пуч", въпреки че някои от бунтовниците се съпротивляват доста време. Такъв е случаят с Рьом и мъжете окупирали военното минстерство. Хитлер е арестуван и осъден на четири години затвор, а NSDAP и SA са забранени.

Рьом не е сред осъдените и това му дава възможност да основе Frontbann от останките на Kampfbund, взимайки при себе си много от членовете на забранената SA. Когато през декември 1924 г. Хитлер е пуснат от затвора, той се захваща с реформирането на NSDAP и SA. През февруари 1925 г. то вече е факт.

От 1924 г. нататък щурмоваците и ръководителите на NSDAP започват да носят кафеви ризи. Дрехите представляват неизползвана пратка, предназначена за германските войски в Източна Африка за Първата световна война.

Рьом не се опитва да съперничи на Хитлер и предава ръководството на Frontbann на Волф Граф фон Хелдорф. През 1928 г. Рьом напуска Германия в посока Боливия, където служи като военен консултант към Генералния щаб, а по-късно и като инспектор на два пехотни полка. Престоя си той коментира така: "Тук по волята на сърцето си можах да бъда войник".

Реформираната SA е без лидер до ноември 1926 г., когато ръководството й се поема от бившия член на Freikorps и гаулайтер на Вестфален Франц Феликс фон Пфефер фон Саломон, обявен за оберстер (върховен) SA-фюрер. През 1927 и 1928 г. частта е забранена в различни райони на Германия, но продължава да увеличава броя на членовете си, като една от причините за това е, че много безработни се записват в редиците й, за да получат дрехи, храна и някакво заплащане.

Фон Пфефер напуска поста си на 12 август 1930 г., когато Хитлер отказва да даде на SA постове в Райхстага. Временен негов наследник е бившият лидер на Reichskriegsflagge д-р Ото Вагнер.

По-късно през август SA в източна Германия, водена от оберстер SA-фюрер ост Валтер Щенес въстава поради липса на заплащане и проблеми с гаулайтерите. Sturmbann 31 (подразделение на SA) в Берлин дори напада канторите на Йозеф Гьобелс и отблъсква охраната им от SS. Съпротивата на бунтовниците може да бъде сломена само с помощта на полицията. Хитлер незабавно се втурва от Мюнхен към Берлин, за да спре бунта, който се появява в твърде неподходящ за него момент - по-малко от месец преди изборите. Успява да убеди разгневените мъже да се върнат на служба, като им обещава повече пари и власт вътре в националсоциалистическото движение.

На 2 септември 1930 г. Хитлер лично поема поста на оберстер SA-фюрер, а ръководителят на частта получава титлата щабшеф. Хитлер вика обратно Рьом от Боливия и го прави щабшеф на 5 януари 1931 г.

Завръщането на Рьом в Германия и в SA не радва много от ръководителите в нацисткото движение. В особена сила това важи за Гьоринг и Хайнрих Химлер. Не са очаровани и останалите лидери на SA, които търсят сближаване с Хитлер, за да осигурят постовете си след назначаването на Рьом.

Началникът на SA започва реорганизация, целяща ограничаването на влиянието на партията (най-вече на гаулайтерите) вътре в редиците й и постигане на военна подготовка. Оформени са единици във военен стил, въпреки че Хитлер не разрешава въоръжаване на SA. Военният министър на Райха генерал Курт Фон Шлайхер тайно се споразумява с Рьом да постави SA под командването на Райхсвера в случай на война (по това време има опасения за полска инвазия в Силезия).

През февруари 1931 г. Щенес отново започва да се оплаква от положението на мъжете в SA под негово командване. В писмо до Рьом той пише: "...по-важно е да се вземат мерки за облекчаване икономическото положение на SA. В Берлин има полкове, които са изградени 67% от безработни. В Бреслау ротата не може да бъде инспектирана... в студа и снега, заради пълен недостиг на обувки". Рьом обаче не одобрява действията му и разделя групата му на три по-малки. Съвсем скоро Щенес напълно е отстранен от длъжност (нещо, което той научава от вестниците). Първоначално се противопоставя на премахването си, но, когато се намесва и Хитлер, Щенес е принуден да се примири. Той и още няколко офицери напускат партията и се включват в Черния фронт на Ото Щрасер. По-късно Щенес напуска Германия и служи в щаба на китайския лидер Чайнг Кай-шек, командвайки охраната му и отдела за въздушен транспорт.

Канцлерът Хайнрих Брюнинг нарежда на 15 април 1932 г. SA и SS да бъдат забранени. Полицията окупира канторите им и конфискува запасите им. Обаче скоро Брюнинг е принуден да се оттегли и наследникът му на поста Франц фон Папен вдига забраната на 4 юни. Фон Папен също не остава дълго на длъжност и е заменен от генерал Фон Шлайхер, който предава поста на Хитлер.

Идването на Хитлер на власт, след първоначалната радост в SA, довежда и до притеснения. Щурмоваците се страхуват, че в новата обстановка, когато повечето от опонентите на Хитлер са се изпокрили, те ще станат ненужни. Мъжете от SA започват да изливат яда си върху обикновени хора, които не им се харесват. Най-често това са евреи, но също и представители на Райхсвера биват нападани. За пример може да послужи фактът, че кандидат за служба е набит, защото не е поздравил SA-Sportführer Tschammer und Osten.

На 27 февруари 1933 г. гори сградата на Райхстага. Въпреки че престъплението признава холандският комунист Манинус Ван Дер Любе, който зявява, че е дйствал сам, се смята, че зад палежа стои SA (по-конкретно SA-групенфюрер Карл Ернст).

След пожара над 24,000 членове на SA са сформирани в Hilfspolizei der Gruppe Berlin-Brandenburg и са използвани като спомагателна група към полицията в Берлин (контролирана от Гьоринг). Тези мъже използват новия си статут, за да се разправят с враговете си, и така се появяват първите лагери за политически опоненти. Гьоринг се притеснява, защото започва да губи контрол над тези хора и прибягва до основаването на Feldjägerkorps in Preussen на 1 октомври 1933 г. като вътрешна полиция за SA, функция изпълнявана до разпускането на органа в 1936 г.

През юни Рьом казва: "SA и SS няма да оставят Немската революция да бъде забравена или на средата на пътя да бъде предадена от хора, които не са готови да се борят", въпреки това обаче Хитлер съобщава, че "революцията... не е постоянно състояние".

SA причинява на новия режим твърде голямо безпокойство и Рьом е принуден временно да отстъпи. В реч пред дипломатическия корпус в Берлин той казва "Райхсверът е единствената въоръжена сила в държавата", нещо противоречащо си с идеята му да направи от SA армия: "Не искате да направите революционна армия извън рамките на старите пруски неупълномощени офицери... Имате възможността да направите нещо ново и голямо, което ще ни помогне да променим света".

В началото на 1934 г. Рьом отново започва да крои планове за сливането на SA с Райхсвера, да формира "народна армия" и продължава да говори за втора революция. Партийното ръководство несъмнено не одобрява идеите му и то не на последно място заради факта, че Хитлер се нуждае от подкрепата на Райхсвера.

Хитлер и Рьом постигат споразумение на 10 юни 1934 г., че SA ще излезе в отпуск, за да могат нещата да се поуталожат. В същото време обаче враговете на SA в партията и Райхсвера търсят доказателства за подготвян от SA преврат и искат от Хитлер да действа срещу Рьом. В крайна сметка Хитлер се съгласява с тях и на 30 юни Рьом и офицерите му са арестувани в хотела Ханзелбауер в Бад Висзее Бавария от хора на Leibstandarte SS Adolf Hitler.

Постът на Рьом се поема от Виктор Лутце. Съвсем скоро и други противници на Хитлер или хора някога изпречвали се на пътя му са арестувани или убити. Събитието остава в историята под името "Nacht der längen Messer" (Нощта на дългите ножове). Ръководството на SA е прочистено от хора, верни на Рьом, и всякакви документи, свързани с тях. След тези събития SS се отделя от SA и като възнаграждение за положените усилия става независима организация. Същото се случва и с NSKK.

След чистката SA не се разпада, но до избухването на войната не получава истински отговорни задачи. Тогава частта се занимава с военната подготовка преди и след военната служба като се изграждат и SA-Wehrmannschaften. SA осигурява и персонал за Heimatflak, Stadwacht, Landwacht и други невоенни защитни сили.

В 1939 повечето от представителите на елитната SA-Standarte Feldherrnhalle са прехвърлени в Luftwaffe (военновъздушните сили) като парашутисти, а останалите в 271 пехотен полк на армията.

Лутце става жертва на пътно произшествие на 1 май 1943 г. и функциите му се поемат от Вилхелм Шепман през август. Той започва да работи за повишаване на морала вътре в организацията и за възстановяването на уважението на щурмоваците. Успява да вкара части на SA в армията (Panzerkorps Feldherrnhalle), военноморските и военновъздушните сили (Jagdgeschwader 6 Horst Wessel), което носи и почетни титли за организацията. Изгражда се дори и дивизия към Waffen-SS (18. SS Freiwilligen-Panzergrenadier-Division Horst Wessel). Шепман започва да си сътрудничи и с SS и по този повод казва:"Ще подкрепям Waffen-SS точно така както другите въоръжени сили. Waffen-SS са герои.".