Оскар Шефер е роден на 16 януари 1921 г. в Никсдорф, Судетска област.

На 9 ноември 1938 г. постъпва като доброволец в 12-та рота на SS-Standarte „Deutschland“ и така взима участие като пехотинец в Полската и Френската кампании, както и в операция “Барбароса” като стига почти до Москва.

След тежко раняване в края на 1942 г. е преместен в 5-ти SS танков батальон, който е част от дивизията „Викинг“, която се сражава в южната част на Източния фронт.

През 1943 г. Шефер поема командването на школата за подготовка на танкисти и след това 503-ти SS тежък танков батальон в Зенелагер. С този батальон той се установява през 1945 г. в областта Арнсвалде-Щаргард. При боевете Шефер отново е тежко ранен, но успява да избяга от Колберг като минава през окупираните от руснаците територии и стига до Грайфсвалд. В района на Кюстрин той се присъединява отново към батальона си, който се намира в близост до Одер и взима участие в защитата на Берлин.

Шефер е допринесъл със своя Тигър II „Königstiger“(„Кралски тигър“) за успехите на 503-ти SS тежък танков батальон и с цената на изгаряния 1-ва и 2-ра степен.

На 28 април 1945 г. той получава заповед от командния пункт на отделението на ул. Зерингерщрасе в Берлин-Вилмерсдорф да се яви в бункера на фюрера, за да докладва и да бъде награден с Рицарски кръст, за който е препоръчан от генерал Бургдорф. Шефер стига до Райхсканцлерството през избата на министерството на външните работи и се натъква на 1-вия адютант на SS-Brigadeführer Вилхелм Монке. Шефер дал сведения за разположението в участъка Bahnhof Zoo, Fehrbelliner Platz, S-Bahn Hohenzollerndamm, S-Bahnhof Halensee и Курфюрстендам. На 29 април 1945 г. с Рицарски кръст биват отличени: Sturmbannführer Фридрих Херциг, Hauptscharführer Kарл Кьорнер, Oberscharführer Вили Фай и Оскар Шефер, като командир на трета рота. Награждаването е извършено лично от SS-Brigadeführer Монке, които нанася всичко във военната книга. Връчването на Рицарски кръст на SS-Untersturmführer Карл Броман не може да се извърши поради неговото отсъствие. Отличието вместо него взима Sturmbannführer Херциг.

Шефер бива неколкократно тежко ранен, претърпява изгаряния трета cтепен, загубва временно зрението си и страда от загуба на паметта. Той излиза от лазарета едва през 1947 г
Оскар Шефер е жив и до днес.