Вилхелм Монке е роден в Любек, Германия, на 15 март 1911 г. Баща му е дърводелец. След смъртта му Вилхелм започва работа във фабрика за стъклени и порцеланови изделия и случайно се издига до пост управител. На 1 септември 1931 г. Монке постъва в NSDAP (билет № 649 684), а само месец по-късно и в SS, където е назначен в Lübeck Trupp в 4-ти SS-Standarte, където остава до януари 1932 г. После е изпратен в 22-ри SS-Standarte в Шверин, в същата част където е и Курт Майер. На 17 март, избран лично от Зеп Дитрих, Монке става 117-ият официален член на SS-Stabswache Berlin. От тази почетна стража се създава Leibstandarte. Следва командването на 5-та рота, с която служи в Полската кампания. На 21 септември е отличен с Железен кръст ІІ-ра степен. Само месец по-късно на 8-ми ноември получава Железен кръст І-ва степен.

Участва в кампаниите в Австрия, Чехословакия, Белгия, Нидерландия, Полша. Монке командва 5-та рота от самото начало на Западната кампания, като на 28-ми март 1940 г. поема командването и над II-ри батальон след като неговият командир е ранен в битка. По-късно Монке е обвинен в залавянето и избиването на 65 британски военнопленници от 48-ма дивизия при Вормхуд (затворени са в плаевник и по тях са хвърлени гранати), в този период на кариерата си. Монке никога не е изправен пред съда заради тези обвинения, а когато през 1988 г., делото е възобновено германските прокурори стигат до извода, че няма достатъчно улики, които да подплатят обвинението. Само 4 години по-късно името на Монке отново се споменава в контекста на военните престъпления. Този път като командир на 1-ва SS-Panzerdivision “Leibstandarte Adolf Hiter”, частите под негово командване обвинени за престъпленията по делото Малмеди. Монке е обвинен още за убийството на 35-ма канадски военнопленници, по времето, коагто се намира в Fountenay le Pesnel, с "Hitlerjugend”.

Монке командва II-ри батальон по време на инвазията на Балканите и загубва крака си на 6-ти април 1941 г. при въздушното нападение над Югославия. Решението на лекарите е, че кракът му трябва да бъде ампутиран той оспорва това, но въпреки нежеланието му раната е прекалено инфектирана и ампутацията не може да се избегне. Докато се възстановява е награден със Златен германски кръст на 26-ти декември 1941 г. Възстановява се до 1942 г., когато отново се завръща на активна военна служба. Заслугата за формирането на LSSAH Panzerabeitlung, в началото на същата година е изцяло на Монке. Ралф Тиман е назначен като негов адютант, а първата бойна “задача” на Монке е да набере членове. Тиман съставя списък, достатъчен за напълването на 2 роти! На 14 януари, точно по времето, когато Дитрих представя новата си съпруга пред подчинените си, Монке му представя своя списък, който в същия момент се превъща в заповед за прехвърляне. Дитрих е неподготвен, но поддава на натиска на Монке и подписва документите. Така се раждат танковите части на Leibstandarte Adolf Hitler. Но Монке е освободен от командването и върнат в обновения батальон на 16-ти март 1942 г.

Тук той остава до формирането на 12 SS-Panzerdivision "Hitlerjugend”. Назначен е в командването на SS-Pz.Gren.Rgt 2 (това е официалното обозначение на SS-Pz.Gren.Rgt 26). Частта е преименувана на 30-ти октомври, когато цялата дивизия е преобразувана в Panzerdivision. Монке получава Рицарски кръст на 11 юли 1944 г., с който е отличен заради успешното отблъскване на съюзническите атаки в периода 10-20 юни в Нормандия. В последвалите нападения и опити за бягство, Монке е един от малкото, който води организирана съпротива по Западния фланг. Той командва своята Kampfgruppe до 31 август, когато е назначен като командир на 1-ва SS-Panzerdivision Leibstandarte "Adolf Hitler", за да замени ранения командир Теодор Виш. Влиза в активна длъжност от 20-ти.

Монке води LSSAH по време на операция “Wacht am Rhein” и е повишен в SS-Brigadeführer на 30 януари, 1945 г. Монке е принуден да напусне командването малко след това, защото е ранен при едно въздушно нападение, като този път е увреден слуха му. След възстановяването си той е определен за комендант на защитата на района около Райхсканцлерството, където създава Kampfgruppe Mohnke (Бойна група "Монке"). Неговата Kampfgruppe се състои от 9 батальона, включващи и останките от 33-та Waffen Grenadier Division der SS "Charlemagne”. На разположение на Монке са 2100 души, 108 леки и 24 тежки картечници и 16 минохвъргачки.

Въпреки че оказва доблестна съпротива, Монке е заловен от руснаците докато води група оцелели от атаките към укрепленията. Държан е в затвора при строг тъмничен режим до 1949 г., когато е прехвърлен в затвора за офцери "Войково". Пуснат е на свобода на 10 октомври 1955 г. Започва работа като търговец на лекотоварни камиони и ремаркета. След войната живее в Барсбутел, Германия.

Вилхелм Монке умира на 6 август 2001 г. в Хамбург.