Един от най-известните командири от Waffen-SS. Втори дивизионен командир на 12 SS Panzer Division "Hitlerjugend".

"Той воюва три години в Русия, достигайки най-далечната за германските военни сили точка дълбоко в усамотения Кавказ. На три пъти е напълно обкръжаван от руските войски по време на отстъплението и си пробива път с шепа оцелели… За него битката при Кан-Фалез е бляскава в най-добрите Вагнерови традиции. Когато описва своите действия и тези на хората си, изглежда обича да гледа на себе си като на Зигфрид, водещ войните си към смъртта."

Курт Адолф Вилхелм Майер е роден на 23 декември 1910 г. в Йерксхайм. Баща му се занимава с фермерство, но през Първата световна война е мобилизиран. Достига до чин главен сержант и умира от раните си, получени в битка.

След като завършва училище Майер работи във ферма, а после като миньор докато на 1 октомври 1929 г. е приет на служба в полицията в Мекленбург. През 1928 г. постъпва в Хитлерюгенд. В NSDAP влиза на 1 септември 1930 г. (билет № 316 714), а в SS на 15 октомври 1931 г. в 22.SS-щандарт в Шверин (билет № 17 559). На 30 декември 1930 г. заради принадлежност към NSDAP е уволнен от полицията. На 15 май 1934 г. е преместен в LSSAH като SS-Untersturmführer. През септември 1936 г. е повишен в SS-Obersturmführer и става командир на 14-та Panzerabwehr рота.

Участие в Полската и Френската кампании

Курт Майер командва 14-та Panzerabwehr (противотанкова) рота по време на нахлуването в Полша, а на 7 септември - само седмица след започването на войната е ранен с куршум в рамото. На 25 септември 1939 г. е награден с Железен кръст ІІ степен. На 1 октомври той получава командването на 15 Kradschützenkompanie, (моторизирана рота) на която е командир по време на нахлуването във Франция. Командири на първи и втори взвод са съответно Хуго Краас и Макс Вюнше. На 31 май 1940 г. Курт Майер е награден с Железен кръст І степен. След Западната кампания 15 Kradschützenkompanie е реорганизирана в Aufklärungsabteilung (разузнавателен отряд) към LSSAH, а Майер е повишен в SS-Sturmbannführer. Въпреки досегашния си успех до началото на Балканската кампания той още не е показал истинските си качества.

Балканската кампания

Атаката на Майер, чиято задача е да отреже отстъплението на Трети Гръцки Корпус започва на 13 април. За да изпълни мисията си негoвият батальон щурмува стремително прохода Клисура и продължава към езерото Кастория за да отреже гръцките сили в Кастория. В утрото на 14 април обаче атаката му започва да губи силата си. Това се случва пред град Werjes, разположен точно на прохода Клисура и защитаван от 20-та гръцка пехотна дивизия. Войници има не само в добре укрепения град, но са привикани и допълнителни части, които заемат всяка от двете страни на прохода, осигуряващ на защитниците отлична видимост и чиста и ясна огнева линия по атакуващите.

Майер разпределя батальона си на три щурмови групи, една от които води лично той. Атаката на града започва призори когато ротата на Хуго Краас атакува височините. В 11 часа външната защита е пречупена и в късния следобед градът е превзет. Взети са 600 пленници, а от германска страна е убит един офицер и шестима войници, а са ранени 1 офицер и 17 войници. На 15 април батальонът достига езерото Кастория и отправяйки се в северна посока превзема от юг Кастория. Привечер градът капитулира и частта на Майер взима още 1100 пленника. Заради тези и други действия Майер е награден с Рицарски кръст на 18 май 1941 г. и междувременно получава царския български орден "За храброст", но датата на награждаването му е неизвестна. През октомври 1941 г. Курт Майер се разболява и командването на Aufklärungsabteilung е дадено временно на командира на втора рота Хуго Краас, който я командва до януари 1942 г. На 8 февруари 1942 г. Майер е награден със Златен германски кръст.

На Източния фронт

От юни 1941 г. Майер воюва на германо-съветския фронт. Ръководи разузнаването (танков разузнавателен батальон) на SS дивизя "Адолф Хитлер". На 23 февруари 1943 г. Курт Майер е награден с Дъбовите листа (195-ти носител) за ролята си при повторното превземане на Харков. Същото лято Адолф Хитлер дава заповед за формирането на нова SS дивизия, която трябва да бъде попълнена от членове на Хитлерюгенд, родени през 1926 година. Командващите офицери трябва да бъдат привлечени от 1-ва SS Panzerdivision "Leibstandarte Adolf Hitler". Въпреки желанието си да води новоформирания танков полк Майер получава командването на младите гренадири от SS-Panzergrenadierregiment 25 и на 21 юни 1943 г. е повишен в SS-Standartenführer.

Нормандия

На 6 юни 1944 г. съюзническите сили започват най-големия десант в историята - операция "Овърлорд" и стотици хиляди американски, английски и канадски войници слизат на френския бряг. На 14 юни - само една седмица по-късно немското командване претърпява сериозна загуба. SS-Brigadeführer Фриц Вит - командирът на 12.SS-Panzerdivision "Hitlerjugend" е убит при морска бомбардировка на главната квартира на дивизията от кораби на съюзниците. Като полеви офицер с най-висок ранг - на 16 юни SS-Standartenführer Курт Майер получава командването на дивизията. Така на 33 години той става най-младият дивизионен командир в Германските въоръжени сили. На 1 август е повишен в SS-Oberführer, а на 27 август е награден с Мечовете и Дъбовите листа към Рицарския кръст (91-ви награден). Седмица по-късно - на 1 септември 1944 г. е повишен в SS-Brigadeführer. По фронтовете на войната заради силния си тактически усет и съобразителност Майер си спечелва прозвището "Бързия Майер" (Schnelle Meyer) или "Панцермайер" ("Panzermeyer"). На командването му обаче внезапно е сложен край. Заловен е от белгийски партизани на 6 септември в град Дурнал. Това отчасти се дължи на случайността, отчасти на огромната умора, налегнала войниците от цялата дивизия, които няколко месеца водят непрекъснати сражения във Франция, за да отблъснат съюзническите сили.

Пред съда

SS-Brigadeführer Kурт Майер е държан като военнопрестъпник до декември 1945 г. в град Aурих, Германия, където е съден по пет обвинения. На 27 декември е признат за виновен по две от тях - подтикване на войниците си към жестокост и безпощадност, както и за смъртта на 18 канадски военнопленници в Арденското абатство между 7 и 8 юни 1944 г.

Разследването на SHAEF (Главна щабквартира на съюзническите сили в Европа) установява, че войници от 12-та SS танкова дивизия "HitlerJugend" носят вина за многобройни убийства, включително 12 инцидента в Оти-Бюрон, в които 27 канадски пленници са били екзекутирани. В Шато д'Адриьо са убити 19 пленници. Допълнителният доклад, използван от разследването установява общо 31 потвърдени инциденти в които са убити 107 съюзнически войници, повечето от които канадци. Съдът заключава, че "Извършеното от 12-та SS танкова дивизия представлява последователен образец за жестокост и безпощадност". Като насилието върху военнопленниците е извършвано като резултат от нареждане за безмилостно третиране и със знанието на полковия и дивизионния командир.

Kурт Майер е обвинен във военни престъпления, свързани със споменатите инциденти пред канадския военен трибунал, който заседава между 10 и 28 декември 1945 г. Казусът "Арденско абатство" е първият в Европа, който се конфронтира директно с отговорността на висш командир, въпреки че в Далечния изток това е поставено в контекста на делото срещу Масахару Хома за военни престъпления, извършени по време на Марша на смъртта в Батаан и казусът Ямашита, който е решен три дни преди делото на Майер.

Курт Майер е признат за виновен по три от петте обвинения и е осъден на смърт чрез разстрел от генерал-майор Фостър, командир на 7-ма канадска пехотна бригада. Тази присъда е заместена с доживотен затвор през януари 1946 г. от генерал-майор Крис Воукс, защото: "Когато проучих доказателствата срещу Курт Майер реших, че всичко е просто лошо стечение на обстоятелствата."

Последни седем години

Майер излежава пет години в затвора "Дорчестър", който се намира в Ню Брузуик, Канада. След това е преместен в Британския военен затвор във Уърл, Западна Германия. След девет години затвор - на 7 септември 1954 г. е освободен и отива да работи като представител на пивоварен завод (Andreas Brewery) в Хаген. Курт Майер е много активен член на организацията HIAG и участва в борбата за военни пенсии за бившите членове на Waffen-SS. През 1957 е публикувана книгата му със спомени "Grenadiers". Здравето на Майер се влошава - той получава три инсулта през 1961 г. и умира от инфаркт в Хаген, Вестфалия на 23 декември 1961 г., на 51-я си рожден ден.