Появата на 12-а танкова дивизия "Hitlerjugend" може да бъде отнесена към края на 1942 и началото на 1943 г. По всяка вероятност идеята за създаването на такава дивизия за пръв път е представена за обмисляне пред Хитлер от групенфюрер Готлоб Бергер през януари 1943 г. Той предлага всички членове на HJ, родени през 1926 г. да бъдат зачислени в бойна формация с името "Hitlerjugend". Хитлер харесва предложението и заповядва на Бергер да се захване с организирането му. Официалната заповед е издадена на 10 февруари 1943 г. Бергер смята, че след като идеята за дивизия на HJ е негова, именно той ще бъде назначен за неин първи командир. Вместо това обаче Химлер вежливо отхвърля кандидатурата му и дава поста на оберфюрер Фриц Вит, бивш член на HJ.

През април 1943 г. Хитлер подписва няколко допълнителни указа за съставянето на танковата дивизия "Hitlerjugend", въпреки че Йозеф Гьобелс е силно резервиран към подобен тип начинания. Едно от изискванията на Хитлер е службата Reichsarbeitsdienst (RAD) да отпусне голям брой членове на HJ за съставянето на новата дивизия. Но за да премине окончателно в дивизията един младеж трябва да отговаря на следните изисквания:

- минимален ръст 170 см. за пехотинец;
- минимален ръст 168 см. за танкистите, зенитните артилеристи и т.н.;
- всички новобранци трябва да са преминали шестседмичен курс на обучение в WEL лагер.

На 1 май 1943 г. първата група от 8000 HJ доброволци се отправя към WEL лагерите. Трябва да се отбележи, че 6000 от тях постъпват във WEL, a 2000 са насочени към модерни или специални военни тренировъчни лагери. Но тъй като лагерите WEL не са пригодени да поемат наборници за престой от шест седмици (и понеже трябва да се бърза, за да се обучи следващия набор за дивизията), курсът на обучение се съкращава с две седмици. На 1 юли 1943 г. първията набор от 8000 души е готов за служба в HJ дивизията. На същия ден втора група от 8000 момчета започва обучение. Към 1 септември 1943 г. в списъка на новата дивизия с име "Hitlerjugend" има 16000 обучени младежи.

По заповед от 24 юни 1943 г. се решава, че SS "Hitlerjugend" дивизията ще бъде оформена като 12-а SS бронирана гренадирна дивизия "Hitlerjugend". Обаче със заповед от 30 октомври 1943 г. се внася поправка - бронираната SS гренадирна дивизия трябва да бъде реорганизирана в пълна SS танкова дивизия.

1943 г. е критична за Германия и водената от нея война. Третият райх претърпява огромни загуби в човешка сила, които повече не могат да бъдта пренебрегвани. През януари 1943 г. немската VI-а армия капитулира при Сталинград и Германия губи огромен бой мъже в тази кампания. Същият месец в Казабланка американският президент Франклин Рузвелт и министър-председателят на Великобритания Уинстън Чърчил заявяват, че Съюзниците ще приемат само пълна капитулация от страна на Германия (същото важи и за Италия и Япония). Нацистите разбират, че трябва да спечелят войната на всяка цена. През май същата година последните части на прехваления Африкански корпус напускат Африка. През юли немската армия дава огромен брой жертви в поражението при Курск. Италия е готова да се предаде. Съюзническата инвазия в Сицилия е упсешна и се готви нахлуването в Италия. Нови дивизии за Германия са нужни на всички фронтове. Наличните и оцелели дивизии имат нужда от резерв, а той няма от къде да дойде.

Скоро след речта на Гьобелс за "Тотална война" в Берлин от февруари 1943 г. (като отговор на заявленото от конференцията в Казабланка) Германия засилва усилията си за набиране на нови войници за армията си. Вече се поглежда към почти неизползвания до този момен източник за новобранци - Hitlerjugend. Той дава добри плодове - физически здрави младежи, отдадени на каузата на националсоциализма, верни до край. Всички са готови сляпо да отдадат живота си за любимия фюрер Адолф Хитлер.

Всички тези фактори, от идеята за създаването на дивизия на HJ до закъснялото прозрение, че на Германия ще са нужни огромен брой допълнителни войници, допринасят за динамичното организиране и трениране на HJ дивизията. На хартия Германия ще разполага с една нова дивизия за фронта през есената на 1943 г. Заради липсата на време новите бойци от HJ се събират и обучават в тренировъчните центрове на SS в Беверло Белгия.

Едно нещо е да събереш 17 или 18-годишни неопитни момчета и да ги вкараш в танкове с гренадирски униформи и да ги изпратиш срещу врага на фронта, а съвсем друго е да им дадеш нужната военна подготовка, за да имат шанс да постигнат успех в поставените им задачи.

За да бъде осигурен най-голям шан за успех в битка, малдите трябва да бъдат смесени с достатъчно опитни военни ветерани. Към HJ SS Panzer Grenadier Division са зачислени голям брой SS ветерани от Източния фронт. Повечето от тях идват от първата SS танкова дивизия - "Leibstandarte Adolf Hitler" (LSSAH). Поради тази причина и членовете на дивизия "Hitlerjugend" често носят маншети на LSSAH. Малък процент офицери от Вермахта, които преди това са били членове на HJ също са зачислени към новата дивизия. Много от по-дребните чинове в HJ SS Panzer Grenadier Division се дават на момчета от HJ получили отличия за особени изяви в периода от военното и ръководното си обучение преди и след започването на войната.

Първи дивизионен командир е SS оберфюрер Фриц Вит. Когато получава заповедта за това си назначение, той е още твърде млад, само на 34 години, за да изпълнява функцията на дивизионен командир. Интересно е да се отбележи, че по време на тренировъчния период в Беверло много от нормалните тренировъчни правила и норми са отменени за новите бойци на SS. Закалените на Източния фронт есесовци и бойци от Вермахта смятат да подготвят новобранците чрез реалистични бойни упражнения с много действителна стрелба. Това дава добър резултат - моралът на момчетата е на много високо ниво през целия им престой в Белгия.

След като преиодът на обучение завършва през пролетта на 1943 г., всички са готови да се отправят за Западния фронт. Малко преди 6 юни 1944 г. дивизията се премества от тренировъчния лагер Беверло към град Хаселт (също белгийски град). Това е мястото, където дивизията се разполага като резерв до инвазията на Съюзниците.

На сутринта на 6 юни 1944 г. Съюзниците стъпват на брега на Нормандия. Официално е отворен Западен фронт. И в съюзническия и в германския лагер съществуват големи бъркотии. В 14.30 часа на 6 юни на танкова дивизия "Hitlerjugend" е наредено да пристъпи към Кан. Той е в непосредствена близост до позициите на британските и канадските войски "Juno" и "Sword". Веднага след наближаването на посоченото място дивизията попада под тежък и безпощаден обстрел от въздуха. Частта не успява да достигне мястото, определено за атака, до 22.00 часа през нощта.

С фанатичната вяра в каузата и упоритото решение за борба до смърт дивизията за кратко време нанася ужасни поражения. В първия си досег с канадците HJ дивизията унищожава 28 канадски танка и губи само 6 от войниците си. Младите се бият с голяма решителност. Но съотношението в силите е в техен ущърб. След малко повече от месец борба HJ дивизията губи над 60% от силите си. 20% от тях са убити, а останалите 40% ранени или пленени. Дивизионният командир Фриц Вит е убит след като при британски обстрел по море е улучен командният му център. Постът му се поема от Курт "Panzermeyer" Майер. По това време той е най-младият командир на дивизия - само на 33 години.

След освобождението на Кан от канадците и британците HJ дивизията е една от 24-те немски дивизии, които биват обкръжени в т.н. джоб Фалез. По това време младите бойци трябва да държат северния край на джоба отворен колкото може по-дълго, за да може да се изтеглят останалите немски войски. Дивизията се измъква заедно с още 20000 войници, но 50000 други остават обкръжени и се предават на Съюзниците.

Въпреки че оцелеите бойци на HJ дивизията продължават да се борят със същия дух като по-рано те вече водят загубена битка. През септември 1944 г. са оцелели само около 1500-3500 HJ бойци. Загинали са над 9000. След кампанията Фалез дивизията губи по-голямата част от въоръжението си, екипировката и тежките оръдия.

През декември 1944 г. реорганизираната танкова дивизия участва в битката за Булг в Арденските гори. След това е прехвърлена в Унгария да подпомогне овладяването на Будапеща.

На 8 май около 10000 оцелели от дивизията се предават на 65-а американска пехотна дивизия на Седма армия близо до Енс в Австрия. Същия ден на американците се предава и единственият оцелял танк на дивизията.