През последните две години на Първата световна война Германия е в криза, която след края на международния конфликт се изражда в революция. Моряците в Кил въстават и създават свой съвет. На 3 ноември същото правят и работниците. Примерът им е последван от Хамбург, Бремен и центровете вътре в страната. На 7 ноември в Мюнхен Бавария е обявена за република. Свой съвет на 9 ноември създават и берлинските работници, а Карл Либкнехт провъзгласява Германия за република. При преговорите за условията за примирието, с което да се сложи край на войната, Германия има един единствен пункт, на който може да разчита, и залага на него. Ръководителят на германската делегация Ерцбергер предупреждава преговарящите, че страната му е изправена пред избора демокрация или болшевизъм. Той не се поколебава да изтъкне, че в случай на победа на червените в Германия, същата ще бъде съдбата и на останалите западни страни. Но думите му не попречват Германия да бъде наказана тежко от победителите.

Властта в победена Германия е в ръцете на Германската социалдемократическа партия и Независимата социалдемократическа партия. Правителството се ръководи от Еберт. За да се предпази държавата от разпадане и от болшевизма, той постига тайно споразумение с главното военно командване завръщащата се от фронта войска да остане в бойна готовност.

За да бъде узаконена новопоявилата се демократична държава в Европа, се провеждат избори за Учредително събрание. За място на свикването му е избран известният с либералните си традиции Ваймар, родният град на Гьоте. Новата Ваймарска конституция, приета от събранието, определя седемгодишен президентски мандат, двукамарен парламент, пропорционално представяне в него и запазва името "райх" за страната. Въпреки че е замисляна като една от най-напредничавите конституции, писани някога, тя е слаба заради наличието на член 48. Според него президентът има възможност да определя и обявява по собствена преценка извънредно положение в страната и временно да суспендира всички граждански права, иначе гарантирани от закона. По-късно Хитлер, който е дал дума да се добере и задържи на власт с легални средства, използва именно този пункт по пътя към налагането на пълна диктатура.

Първият президент на Ваймарската република е Фридрих Еберт. Той е на този пост от февруари 1919 г. до смъртта си през февруари 1925 г.

Задачите пред младата република са огромни. Управниците й трябва да подпишат мирен договор, неприет от никоя партия. Трябва да бъде спрян устремът на комунистите. Очаква се възстановяване на властта в Бавария, обявена от април 1919 г. за Съветска република с болшевики от Москва. И не на последно място властта трябва да бъде удържана пред опасността от реорганизиращите се буржоазни партии.

В тежките години след войната правителството се съставя от представители на Германскат социалдемократическа партия, на Католическа партия "Център" и на Демократическата партия. В тежката обстановка, в която се намира населението, Германската комунистическа партия бързо печели привърженици и става най-голямата секция в Комунистическия интернационал след болшевишката.

В края на 1922 г. Германия, поради изчерпване на бюджета и стопанството си, спира изплащането на наложените й след войната репарации. Като ответна реакция на 11 януари 1923 г. Рурската област е окупирана от френско-белгийски войски. Поражда се финансова криза и жестока инфлация, която разорява всички дребни собственици.

"Посъветвана" от Москва Германската комунистическа партия подготвя революция. Посланика на СССР в Берлин Крестински има нареждане да подпомага парично революцията с огромни средства от съветската банка. Телман не успява да разпали достатъчно духовете в Хамбург, а червените правителства в Тюрингия и Саксония са свалени от армията. Проваля се опитът и на крайната десница да направи преврат.

Главно с американска помощ Германия успява временно да стабилизира икономиката си. Но световната икономическа криза от 1929 г. отново носи нещастие за немския народ. Производството в страната спада наполовина. Безработните достигат цифрата 6 милиона. Гладът става страховит. И отново се получава подходяща ситуация за опит на крайните политически течения да се доберат до властта.

Още от самото начало републиката страда от политически безпорядък и икономически затруднения, причинени отчасти от продължаващата съюзническа блокада и от бремето на репарациите. Инфлацията в странат от 1923 г. нанася тежък удар на средната класа, от чиито редове след време се появяват милиони привърженици на Хитлер. Във връзка с Голямата депресия през 1929 г. в страната има огромна безработица и младата нацистка партия NSDAP набира скорост в хаотичната обстановка. След серия от неуспешни опити управлението в републиката да се поеме от деликатно балансирана политическа коалиция се стига до 30 януари 1933 г., когато за канцлер е обявен Адолф Хитлер.

Историята на Ваймарската република е пример за политическа бъркотия. През последните години на Първата световна война бедният и глaден немски народ се надява на чудо, което да донесе силно жадуваната победа. Хората живеят в странен илюзорен свят, вярвайки, че някак си ще се стигне до победен край във войната. Официалните съобщения по това време все още продължават да носят новини за блестящи успехи на бойното поле и за това, че нито сантиметър немска земя не е овладяна от противника. Тогава, привидно неочаквано, идва вестта за поражението. Император Вилхелм II абдикира и е обявена републиката.

От деня на появата си Ваймарската република има сериозни проблеми. Триумфиращите Съюзници окупират германски територии, военнопленниците не се завръщат у дома, а морската блокада продължава. В съзнанието на германеца тези депресиращи обстоятелства се свързват с новото управление. За него Ваймарската република е незаконното дете на поражението. Новият режим идва без предварително планиране, почти като моментно хрумване. Архитектите на Ваймар работят бързо, за да създадат управление, на което Съюзниците да гледат благосклонно и което да донесе на Германия по-лек мир. Подкрепата на населението е слаба. За много германци републиката е изкуствено творение, временна мярка, един вид управление предхождащо завръщането на династията на Хоенцолерните. От дните на появата си Ваймарската република е нежелана и необичана. Тя е обречена да умре невъзпята и безчестна.

Ваймарската република, освен че не е обичана от немския народ, е и погрешно схваната от останалите страни. Съюзниците проявяват слаба симпатия към новата република и не правят много, за да й помогнат. В разгара на военната пропаганда Съюзниците са правили внимателна разлика между немския народ и реакционните му управници. Това фино разграничаване обаче след спечелването на войната веднага е забравено. Германците, които вярват, че са свалили оръжие заради обещанията на 14-те точки на Уилсън, открито заявяват, че са жертви на гигантска измама. Те са повярвали на твърденията на съюзническата пропаганда, но след като са се предали с тях са постъпили нечестно.

Ваймарската република се саботира и от привърженици, и от врагове. Хората, опитващи се да я задържат, са твърде нерешителни и с прекалена неохота отхвърлят традициите на вчерашния ден. Прями и добронамерени, те правят грешка след грешка. Неопитни в боравенето с политическата власт, те се опитват да я поделят с пруските милитаристи и индустриалните плутократи, а тези техни "съратници" презират републиката. Една такава коалиция води неизбежно към разруха. Управлението е обсадено от две старни - от яростните националисти отдясно и от също толкова фанатичните интернационалисти отляво. Неумелото управление и неправилната посока поета от ваймарските държавници напълно устройва някои германци. Сред вътрешен хаос и без помощ отвън Ваймарската република е обречена. Тя безпрепятствено може да бъде атакувана от безскруполните политици. Това, което започва като смел демократичен експеримент, завършва с кошмара на хитлеризма.