Вилхелм Битрих
Wilhelm Bittrich
(1894-1979)
![]() |
SS-Obergruppenführer,
командир на SS
дивизии и танкови корпуси. Носител на Мечовете към Дъбовите листа
на Рицарския кръст. |
![]() |
Превод: Hauptmann |
През 1923 г. Битрих е приет на служба в офицерския корпус на Райхсвера, където в началото на 30-те се обучава в секретното Авиационно училище на Райхсвера в Русия. След това обаче отново решава да се посвети на пехотата и през 1934 г. е приет в SS-войските, където бързо израства до SS-Sturmbannführer. През 1938 г. Битрих поема командването на SS-полка “Germania”, който по-късно е развърнат в дивизията “Викинг”. До началото на войната този полк, благодарение на строгия подбор и тежкото обучение на войниците е считан за една от най-добрите части на Сухопътните войски. По време на Полската кампания SS-Standartenführer Битрих служи в щаба на Leibstandarte получава лентата към Железния кръст от 1914 г. Малко преди началото на Западната кампания е назначен за щабен офицер в Главното оперативно управление на SS в Берлин. Когато бъдещият носител на Мечовете към Рицарски кръст - генералът от SS Феликс Щайнер поема дивизията “Викинг”, през зимата на 1940 г. Битрих го наследява като командир на полка “Deutschland” във 2-ра SS танкова дивизия “Das Reich”. След успешните действия по време на Балканската кампания, по време на която дивизията между другото овладява Белград, Битрих е начело на полка и във войната срещу Съветския съюз. През първите военни месеци "Das Reich" се сражава успешно в състава на Танковата група “Гудериан” в района на Бялисток, северно от Минск, по време на Смоленския котел и при Рослав. Като признание за високите му командирски качества на 19 октомври 1941 г. Битрих е произведен в SS-Brigаdeführer и генерал-майор от Waffen-SS, като му е възложено командването на 8-а SS-кавалерийска дивизия “Флориан Гайер”. Противно на общоприетите представи това голямо конно съединение разполага със собствени артилерийски, моторизирани и бронирани части. Със задна дата в средата на декември SS-Brigadeführer Битрих, за заслугите му като полкови командир, е награден с Рицарски кръст. С дивизията си той участва в сраженията в участъка Руса-Волоколамск и в тежките отбранителни боеве при Ржев-Боген. През май 1942 г. SS-дивизията “Флориан Гайер” се отбранява успешно при Оленио и Нелидов. През пролетта на 1943 г. Битрих сдава командването и поема SS-танковата дивизия "Hohenstaufen" във Франция. С нея като SS-Gruppenführer (1 май 1943 г.) участва в най-тежките отбранителни сражения на Източния фронт, например при Бучац, района Каменец-Подолск, при Злотники и пред Трембовла. Вследствие големите загуби дивизията е изпратена за освежаване във Франция, където части от нея са използвани срещу групи на Съпротивата.
През юли и август 1944 дивизиите на Битрих се сражават изключително ожесточено в района на Кайен, преди след кървави ариегардни битки корпусът да попадне в котела при Фалез. След краткотрайни отбранителни боеве няколко войскови и SS съединения успяват да се измъкнат от капана, сред щастливците е и генералът от Waffen-SS (от 1 август 1944) Битрих. Докато подчинените му дивизионни командири Курт Майер ("Hitlerjugend") и Ото Баум ("Götz von Berlichingen") получават Мечове за успехите си при Кайен и Фалез, Вилхелм Битрих е удостоен с 563-тите Дъбови листа към Рицарския кръст. След тежките загуби при Фалез преумореният ІІ-ри SS танков корпус е изтеглен за освежаване във вътрешността на Холандия. Непосредствено след пристигането и на последните части се налага неочаквано да встъпят в бой. В хода на голямата съюзническа въздушно-десантна операция "Market Garden" 35 000 британски, американски и полски парашутисти се приземяват в района на Айндховен, Ниймвеген и Арнхайм. Цел на операцията е овладяването на важните в стратегическо отношения мостове на Рейн, както и осигуряването им от нахлуващите през Северна Белгия британски войски. Изненадана от неочакваното присъствие на боеспособни SS войски, 1-ва британска въздушно-десантна дивизия е почти напълно унищожена при Арнхайм. Докато там се водят тежки боеве, се проваля опит на германските пионери да взривят мостовете при Нимвеген, важни за британското настъпление. В множество отношения битката за Арнхайм е забележителна и уникална. В нея се сблъскват проверените в бой елитни части на Германия и западните съюзници. 1-ва британска въздушно-десантна дивизия е сред най-добрите на Общността и вече се е сражавала срещу дивизиите на Битрих в Нормандия. Въпреки тежките и безпощадни боеве противниците си спомнят за нейния рицарски дух. Смесени германско-британски военномедицински екипи се грижат в лазаретите за ранените и от двете страни! След битката за Холандия ІІ-ри SS-танков корпус се оттегля с бой към германската граница. През декември 1944 г. SS-Obergruppenführer Битрих с "Das Reich" и "Hohenstaufen", командвана от Силвестър Щадлер, участват в Орденската офанзива в Белгия. През пролетта на 1944 след тежки отбранителни сражения корпусът се оттегля през Рейн и през април е хвърлен в отбраната на Виена. Няколко дни преди края на войната изтъкнатият офицер и танков тактик Битрих е удостоен с Мечове към Рицарския кръстза своето безпримерно командване на ІІ SS-танков корпус, последен от общо 24-мата служители на Waffen-SS. На 8 май 1945 г. той се предава на американските войски.
През 60-те години Битрих е ангажиран в Организацията на ветераните от Waffen-SS (HIAG) и след смъртта на Паул Хаусер става неин председател. На 19 април 1979 г., на 85 години, умира във Волфратсхаузен, Горна Бавария. |
![]() |
Награди и декорации: Железен кръст ІІ степен: Железен кръст І степен: Лента към Железен кръст ІІ степен 1939: 25 септември 1939 Лента към Железен кръст І степен 1939: 7 юни 1940 Рицарски кръст: 14 декември 1941 Дъбови листа (563-ти носител): 23 август 1944 Мечове (151-ви носител): 6 май 1945 Златен германски кръст: 6 март 1943 Значка за раняване в черно: 1918 (ранен два пъти) Имперска германска значка за пилоти Totenkopfring der SS |
![]() |