Австрийски нацистки политически деец и райхскомисар за окупирана Нидерландия. Изиграва важна роля в аншлуса на Австрия. Един от осъдените на смърт на процеса в Нюрнберг.

Артир Зайс-Инкварт (роден Артур Зайтич (Arthur Zajtich)) се появява на бял свят в Щанерн (днес Jihlava, Чехия), близо до Иглау, Моравия, тогава част от Австро-Унгария на 22 юли 1892 г. Баща му е гимназиален директор. Премества се с родителите си във Виена през 1907 г., където семейството променя фамилията си на Зайс-Инкварт. От 1910 г. учи право във Виенския университет.

Когато избухва Първата световна война (1914 г.), постъпва в австрийската войска през август месец и е зачислен към тиролско подразделение (заедно с бъдещия австрийски канцлер К. Шушниг), което воюва в Русия, Румъния и Италия. По собствените му твърдения през периода на войната се оформя като антисемит. Награждаван е няколко пъти за храбростта си, а докато през 1917 г. се възстановява от рани, получени в боя, се дипломира успешно.

След войната адвокатства и през 1921 г. започва да работи самостоятелно. Застъпник на идеята за обединяване на Австрия с Германия, участва в католическо-национални обединения. През 1925 г. поема партийното ръководство на Германо-Австрийския Фолксбунд. Освен това е член и на Steirischen Heimatschutz. През 1931 г. влиза в контакт с австрийските нацисти. Зайс-Инкварт е близък и с дейците от дясната австрийска партия Vaterländische Front. Юни 1937 г. по настояване на Германия Зайс-Инкварт е включен в държавния съвет на Австрия, където трябва да представлява връзката между "националната опзиция" и държавата. През 1938 г. влиза в NSDAP (№ 6 270 392) и SS (№ 292 771). На 12 февруари същата година в разговор с австрийския бундесканцлер Курт фон Шушниг в Берхтесгаден Адолф Хитлер заплашва с нахлуването на Вермахта, ако не бъде вдигната забраната за политическа дейност на нацистката пратия в Австрия. Фюрерът иска и участие на нацистите в управлението на страната. Така на 16 февруари Зайс-Инкварт заема поста министър на вътрешните работи и сигурността, като по този начин добива контрол над полицията в Австрия. На 17 февруари пътува до Берлин и е приет лично от Хитлер. На 11 март 1938 г. след оттеглането на Шушниг в качеството на новият бундесканцлер Зайс-Инкварт изгражда нацисткото управление на страната, което поддържа обединяването на Австрия с Германския райх. Той сам официално поканва в Австрия вече маршируващиет в страната немски войски. На 12 март 1938 г. Зайс-Инкварт посреща Хитлер в Линц и държи реч приветстваща германските сили и в защита на обединението на Германия и Австрия. На 13 март поема задълженията на биндеспрезидента Вилхелм Миклас (1872-1956), който в знак на протест е подал остваката си. Миклас отказва да подпише закона, издаден от Хитлер, за аншлуса на Австрия с Германския райх. Но Зайс-Инкварт слага подписаси по документа, съставен от В. Щукарт. Всички австрийски институции са поети от германските власти и всички австрийски административни чиновници се заклеват в личността на Хитлер. На 30 април Зайс-Инкварт е обявен за наместник на Райха в Австрия в чин обергрупенфюрер от SS.

На 11 март 1939 г. Зайс-Инкварт посещава Словашкия кабинет в Братислава и убеждава представителите му да обявят независимост, в момент когато Хитлер предприема офанзива срещу независимостта на Чехсоловакия. На 1 май 1939 г. Австрия става провинция на Германия под името Остмарк. Австрийското управление официално е разпуснато, а Зайс-Инкварт става министър без портфейл в германското правителство. Сред главните му помощници в Остмарк са Ернст Калтенбрунер (негов главен министър) и Йозеф Бюркел като комисар за обновяването на Австрия (свързан с "Еврейския въпрос"). Като управник на Австрия Зайс-Инкварт изгражда програма за конфискуване на собствеността на евреите. По време на режима му евреите са принудени да емигрират, изпращани са в концентрационни лагери и са обект на погроми.

На 12 октомври 1939 г. след нападението на Полша и започването на Втората световна война Зайс-Инкварт става заместник на генералгубернатора Ханс Франк в завладените полски територии. В Полша той е привърженик на грубата окупационна политика спрямо местното население. През ноември 1939 г. докато е на обиколка из полските земи, Зайс-Инкварт заявява, че те така трябва да се управляват, че да могат икономическите възможности, които предлагат земите, да могат да са от полза за Германия. Той пропагандира преследването на евреите и е информиран за започването на т. нар. "Акция АB", целта на която е унищожението на представителите на полската интелигенция.

След капитулацията на страните от Бенелюкс Зайс-Инкварт е назначен за райхскомисар (19 май 1940 г.) за окупирана Нидерландия, упълномощен да ръкводи цивилната администрация, създавайки тесни икономически връзки с Германия и защитавайки интересите на Райха. В началото формира правителство от холандци, но след това го разпуска и подчинява всички граждански органи в страната на себе си. Организира преориентацията на промишлеността и стопанството на страната за нуждите на германската армия. Зайс-Инкварт предприема активни мерки за германизацията на Нидерландия и за подготвянето й да стане част от бъдещия "Великогермански райх". Подпомага нидерландската нацистка партия (Nationaal-Socialistische Beweging - NSB) и й дава разрешение да формира парамилитаристични формирования Landwcht, които действат като спомагателни полицейски сили. Останалите политически партии в края на 1941 г. са забранени и всички бивши държавни дейци са затворени в Sint-Michielsgestel. Администрацията на страната се контролира напълно от Артур Зайс-Инкварт. Той надзиразва политическите схващания дори на най-дребните културни групи чрез т. нар. Културна камара и изгражда още множество други политизирани сдружения. Германия изисква окупационни налози от района в размер на 50 милиона марки на месец. През 1941 г. Зайс-Инкварт е обявен за редовен обергрупенфюрер от SS. На 22 септември 1941 г. той нарежда влизането в сила и в Нидерландия на всички германски закони, касаещи евреите.

Като райхскомисар Зайс-Инкварт въвежда мерки за борба със Съпротивата и когато в Амстердам, Арнем и Хилверсум през април 1943 г. избухва голяма стачка срещу изпращането на холандски работници в Германия, Зайс-Инкварт обявява извънредно положение. Въведен е специален военен съд, работещ по съкратена процедура, който налага колективна глоба от 18 милиона гулдена на нидерландците. До освобождаването на страната Зайс-Инкварт дава съгласието си за екзекуцията на около 800 души, въпреки че според някои данни действителната цифра е 3500 (включително екзекуцията на хора по т. нар. "Закон за заложниците"; избиване на политически затворници; инцидентът Путен; наказателната екзекуция на 230 нидерландци заради атаката срещу лидера на SS и полицията Х. Раутер). От юли 1944 г. по-голямата част от властта съсредоточена по-рано в ръцете на Зайс-Инкварт се прехвърля на военния началник на Нидерландия и Gestapo. На 30 юли 1944 г. къравите бани в Нидерландия по заповед на Зайс-Инкварт ескалират след нареждане на Хитлер, всички представители на Съпротивата да се предават за екзекуция на Gestapo. Понякога Зайс-Инкварт определя точния брой на жертвите.

Зайс-Инкварт е безскрупулен в прилагането на терористични мерки с цел потушаване на опозицията срещу германските окупатори. Сам описва програмата си като "унищожителна" за опонентите му. Заедно с местните висши представители на SS и полицията той е отговорен за разстрелите на пленници и за изпращането в концентрационни лагери на всички заподозрени в опозоционни настроения срещу окупационната политика, включително и свещеници и учители. Много от нидерландските полицаи са принудени да вземат дейно участие в тази програма чрез заплахи от репресии срещу семействата им. Нидерландските съдилища също участват в програмата, но когато ясно проличава неохотата, с която от тях се издават затворнически присъди, защото много от затворниците биват избивани, в употреба са въведени полицейски съдилища, действащи по съкратена процедура.

Зайс-Инкварт води икономическата администрация в Нидерландия, без да се съобразява с правилата въведени с конвенцията от Хага, която той описва като остаряла. Прилага се политика, целяща единствено оползотворяването на икономическия потенциал на Нидерландия, без да се обръща особено внимание как това ще се отрази на населението. Широко разпространено е заграбването на обществена и частна собственост. Процес, който е легализиран от наредбите, издавани от Зайс-Инкварт, и е подпомаган от манипулациите на финансовите институции в Нидерландия под негов контрол.

Веднага след като става райхскомисар на Нидерландия Зайс-Инкварт започва да изпраща в Германия хора за принудителен труд. До 1942 г. трудовата служба в Германия е на теория доброволна, но в действителсност е принудителна, защото е следствие от сериозен икономически и правителствен натиск. На 28 февруари 1941 г. Зайс-Инкварт обявява официално задължителна трудова повинност, и използва силите на полицията по безопасността и SD, за да се противопостави на всички опити нарежданията му да бъдат избегнати. По време на окупацията над 500 000 души са изпратени от Нидерландия в Райха като работници и много малка част от тях в действителност заминават като доброволци.

В Нидерландия има три големи концентрационни лагери Vught, Амерсфорт и "Еврейския сборен лагер" при Вестерборк. Освен тях има още няколко други лагери, контролирани от военните, полицията, SS или администрацията на Зайс-Инкварт. В тях се включва и лагера за "набиране на доброволни работници" при Омен. По настояване на Р. Хайдрих 120 000 (от общо 140 000 нидерландски евреи) са изпратени в Аушвиц по плана за "окончателното решение". На процеса срещу него Зайс-Инкварт заявява, че e знаел къде отиват евреите, напускайки Нидерландия, но се оправдава с твърдението, че е чувал от други хора, че евреите в Аушвиц се чувстват сравнително добре, и смаятал, че те биват събирани там, за да може след края на войната да бъдат заселени на подходящо място. В светлината на фактите и имайки предвид официалната му позиция, съдът не приема за истина думите му.

Когато Съюзническите сили приближават през септември 1944 г. останалите евреи в лагера Вестерборк са преместени в Терезиенщат. От регистрираните 140 000 само 13 500 доживяват до края на войната. Междувременно икономическото ограбване, което нацистите са сторили на Нидерландия, довежда през 1944-1945 г. до жесток глад в страната. Негова жертва стават около 25 000 души.

В политическото завещание на Хитлер Зайс-Инкварт е споменат като наследник на Й. фон Рибентроп на поста министър на външните работи. Но остава райхскомисар до 8 май 1945, когато след среща с Карл Дьониц е заловен от канадски войници в Хамбург.

На Нюрнбергския процес Зайс-Инкварт е обвинен в участие в конспирация с цел извършване на престъпления срещу мира; в планиране, започване и водене на агресивна война; във извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Защитаван от Густав Щайнбауер, Зайс-Инкварт е обявен за виновен по всички обвинения с изключение на конспирация. Осъден е на смърт чрез обесване и е екзекутиран на 16 октомври 1946 г.