Автор: Gary Komar
Оригинален текст: www.axishistory.com

В ранните сутрешни часове на 22 юни 1941 г., около три милиона немски войника нападат Съветският Съюз. Вече господар на по-голямата част от Западна Европа, Адолф Хитлер сега желае да има обширната земя и ресурсите на Изтока. Но тази нова авантюра ще унищожи него, неговия Хилядолетен Райх и почти четири милиона от войниците му.

Един човек допринася в немалка степен за унищожението на Германия. Като началник на генералният щаб на Германската армия в периода 1938-1942 г. генерал-полковник Франц Халдер помага на Адолф Хитлер за някои от ранните му победни кампании. В същото време обаче, участва в заговорите за свалянето на Хитлер от власт и целенасочено възпрепятства целите му.

"Може би е даденост за политиците да играят двойна роля на отговорни съветници, но и конспиратори," фелдмаршал Ерих фон Манщайн пише за Халдер след войната, "военните обаче, обикновено не са подходящи за такива роли". Тази ситуация, отбелязва фон Манщайн, "неизбежно създава нерешима дилема" за началника на Щаба.

На Нюрнбергския процес Халдер свидетелства, че термините "измяна" и "заговор срещу държавата" не съществуват за немският военен. За да разреши дилемата стояща пред него, между дълга му като войник и висшето морално право, той избира висшето право.

Макар че критиците все още се съмняват в мотивите и самопровъзгласените добродетели на Халдер, действията му в избраната посока са последователни. Видимо противоречив, твърде предпазлив и силно емоционален, този загадачен човек никога не се колебае да осуетява Хитлеровите амбиции.

Ранната кариера на Халдер не показва склонност към измяна. Роден е във Вюрцбург на 30 Юни 1884, в семейство на офицери, служили на Бавария от 300 години. Постъпва в армията през 1902 г. и заема различни щабни длъжности по време на Първата световна война. През 1933 г.,когато Хитлер взема властта, полковник Халдер е началник щаб на военно окръжие. 3 години по-късно се постъпва в Генералния Щаб като специалист по обучение и маньовър. През 1938 г. Халдер става генерал от артилерията и Началник на Генералния Щаб на Армията.

Бързият растеж в кариерата обаче не му донася лично удовлетворение. Той е дълбоко обезпокоен от нацистките безскрупулни методи и пламенното му възмущение към Хитлеровия режим расте. Още през 1934 г. безкомпромисните му рапорти цитират безобразните действия на SA, SS и Gestapo, както и натиска, оказван от режима върху църквата.

По-притеснително е предизвикатеството на съперничещите си и дублиращи се управляващи организации с армейското командно ядро. През 1935 г. Хитлер създава Немските военновъздушни сили, със собствен генерален щаб. А след аферата Бломберг-Фрич през 1938 г. формира Висшето Командване на Въоръжените Сили (OKW – Ober Kommando der Wehrmacht), което функционира като негов персонален военен секретариат.

Далеч от придобиването отново на абсолютен военен авторитет, Върховното Командване на Сухопътните сили (OKH) всъщност е обуздано, контролирано и разводнено. То се превръща в малко повече от съветнически орган и загубва своето историческо и фундаментално право да решава кога и как да води война. Този прерогатив се прехвърля единствено и само на Адолф Хитлер, който го използва в посока и темп, неприемливи за армията.

През 1938 г., след като тогавашният Началник Щаб генерал Лудвиг Бек подава оставка в знак на протест от Хитлеровата агресивна политика, Халдер приема поста, както по-късно твърди, "Само за да се възползвам от възможността, която се предостави да се боря срещу Хитлер и режима му".

Военните историци критикуват Халдер за недостатъчната стратегическа инициатива в Руската кампания. Излага се аргумента, че лишените от въображение и реконструирани от него планове за инвазията на Чехословакия през 1938 г. и Франция през 1940 г. са всъщност "ужасна катастрофа" и предизвикват насмешка .

Въпреки това често се подценяват спънките, които Хитлер поставя на Генералния щаб като ограничава действията му и се меси в работата му. Много пъти се игнорират и обстоятелствата, които отнемат всякакъв подтик за Халдер да сътрудничи с Хитлер и другите командни ядра. Както английският историк Б.Х. Лидъл Харт веднъж отбелязва, "Неохотните изпълнители не правят добро изпълнение".

В рамките на месец от поемането на длъжността, новият Началник на Генералния щаб е приклещен в ожесточен спор с Хитлер над плана за нападение на Чехословакия. В невъзможност да повлияе на Хитлеровото решение, Халдер и отстъпчивият генерал Валтер фон Браухич, току-що станал Главнокомандващ на Армията пренебрегват директивите на фюрера си и изпращат за изпълнение техни собствени инструкции за инвазията. Генерал Алфред Йодл, Ръководител на Оперативния щаб към OKW, отбелязва: "Хитлер имаше цялата нация зад себе си, но не и генералите си", които все още го смятат за обикновен ефрейтор. През 1941 г., Йодл казва още:"Неподчинението на Армията е станало все по-явно"

Но Халдер е повече от непокорен. Той действа бунтарски. Не само, че не обслужва замислите на Хитлер, но и става първият Началник на щаба, планиращ преврат. Не само, че поема по изменническата пътека, срещайки се с членове на група решена да свали фюрера, но и напълва главната квартира на Щаба с конспиратори. Между 1938 и 1940 г. всеки агресивен план, заповядан от Хитлер среща контра-план който да, "се противопостави на обезпечаването на първоначалния план и... да саботира Хитлеровата трактовка за водене на войната"

На 28 септември 1938 г. Халдер, "в тежък конфликт със съвестта си", изпраща заповед за осъществяване на преврата, само за да го спре на следващия ден, когато Мюнхенската конференция дава на Хитлер всичко което е изискал. Чувайки тази новина, Халдер изпада в "състояние на пълен колапс, оплаквайки се... че всичко е загубено".

Когато му е наредено да начертае планове за нападение на Запад след поражението на Полша през 1939 г., Халдер отново е въвлечен в още един заговор за сваляне от длъжност на Хитлер. Отказът обаче на фон Браухитч да се присъедини към съпротивителното движение оставя Началника на Щаба "в такъв стрес, че той престава да действа ефективно". Един от конспираторите записва в своя дневник, че: "Началника на Генералният Щаб не е в състояние да работи за съзаклятието".

На 5 ноември 1939 г., уплашен, че Хитлер е узнал за заговора, Халдер прекратява активното си участие в него. Нарежда всички документи свързани с бунта да се унищожат и назначава замесените хора от Главното Командване на Армята на служби другаде.

По същото време, фон Манщайн притиска Халдер с нов план, който да пренасочи тежестта на Немската офанзива през Ардените, вместо през Холандия и Белгия. Халдер го игнорира. Той не само, че се противопоставя на всяко разширяване на плана за войната, която е планирана да започне всеки момент, но вероятно и не иска да организира каквато и да е схема, обещаваща успех за Хитлер.

Хитлер обаче има свой си начин да се справи с опозицията на армията. Без да се консултира с OKW той нарежда на генерал Николаус фон Фалкенхорст самостоятелно да изготви планове за нападение на Норвегия. Но Фалкенхорст се нуждае от специално обучени планински войски и ги изисква от Халдер, получавайки ядосан отказ. Само за да бъде накаран да ги осигури от Хитлер, който "е вън от себе си от радост от възможността да постави Халдер на мястото му".

След победата на Запад, Хитлер многозначително изключва неговия Началник на Щаба от всякакви отличия. На 19 юли 1940 г. Уилиам Ширър отбелязва, че Халдер "не е произведен във фелдмаршал тази нощ, а повишен само с една степен (до генерал-полковник).След Полша Хитлер го прескача при връчването на декорации, но Армията се запъва толкова твърдо, че Фюрера накрая прави отстъпки". Ширър добавя, че Халдер "изглежда криеше унинието си, докато топло поздравяваше неговите по-млади генерали, които бяха сега... по-висшестоящи фелдмаршали".

Докато все още воюва с Англия, Хитлер обръща вниманието си към Съветския съюз. Заблуден от чувство за непогрешимост и хванат в мрежа от погрешни впечатления за Изтока, Хитлер и повечето генерали вярват, че Съветските армии могат да бъдат унищожени в рамките на седмици. Само че не могат да се разберат как да го постигнат.

Халдер и много командири смятат, че Съветския съюз ще рухне с превземането на Москва. Но Хитлер има и политически и икономически цели. Той иска руските суровини, ресурси и индустриални региони, и "Болшевишката благодатна почва" на Ленинград и Сталинград. Невпечатлен от армейските планове, фюрера издава свой вариант през декември 1940 г., наблягащ на Ленинград като основна цел.

Халдер обаче не се преклонява лесно. Той започва с ужасна настойчивост да популяризира своята визия и да блокира Хитлеровата. Когато му е възложено да подготви проучване на Припятските блата, смятани за негодни за военни операции, той пропуска да включи в рапорта си, че този район може да бъде използван за застрашаване на фланговете на армиите, напредващи към Москва или Киев. През февруари 1941 г. Халдер само на думи се съгласява с намеренията на Хитлер да установи снабдителни бази в Балтика. А през юни, Халдер и фон Браухич анулират на своя глава Комисарската заповед, която изисква екзекутирането на всички пленени съветски комисари.

На 22 юни 1941 г., при все още нерешени технически детайли, Хитлер нарежда атаката над Съветския съюз. През следващите шест месеца Халдер целенасочено възпрепятства намеренията на Хитлер, ако не със "директно неподчинение, то с разстройване на нежеланите инструкции."

За да попречи на Ленинградската атака, Халдер отхвърля молбата на генерал Херман Хот да придвижи танковете си на североизток. Отказва да се намеси, когато генерал Ерих Хьопнер, на половината път до града, затъва в безизходица, изпращайки своите отслабени танкови корпуси в две различни посоки. Началникът на Генералният щаб "систематично изолира" генерал Хайнц Гудериан "от намеса отгоре" когато танковия командир праща своите войски на изток, в посока мостовете на Днепър и към Москва. В края на юни Началникът на Въздушните Операции идва да координира плановете за атака над Ленинград. Халдер почти не сътрудничи.

Идеите на Халдер "видимо се променят по такъв начин, че винаги са диаметрално противоположни на Хитлеровите". Всеки път когато фюрера иска да придвижи танковете в определена посока, Халдер смята за важно изпращането им в друга. "Тази конспирация, колкото и да е била непохватна и едва изразена, все пак е достатъчно пречеща, за да даде като резултат напълно катастрофален ефект върху Германската кампания".

След като Хитлер заповядва спиране на настъплението през юли 1941 г, Киев става център на вниманието. Докато фюрера боледува, Халдер и фон Браухич се залавят с компромисен план, който да изпълни и Киевската и Московската операции. Схемата им е разкрита и спряна. През август Хитлер разрешава въпроса като заповядва щурма на Киев. Месец по-късно, когато Киев е обсаден, Хитлер най-накрая потвърждава напредването към Москва. Но когато армиите му затъват в калта през октомври, фон Браухич и Халдер са обвинени в "измяна" за саботиране на плана. Но вече е твърде късно. Тежките ноемврийски снеговалежи и падащите температури хващат неподготвените немски войски без адекватна екипировка в покрайнините на Москва.

На 6 декември 1941 г. руската контраофанзива отблъсква германците назад, а пет дни по-късно Хитлер подпечатва съдбата си, обявявайки война на Съединените щати. В средата на декември фюрера уволнява фон Браухитч и сам става Главнокомандващ на Армията, усложнявайки допълнително и без това разстроената немска военна система.

Въпреки че остава на поста си, отношенията на Халдер с Хитлер продължават да се влошават. Фон Манщайн, който се среща с тях през август 1942 г., казва "Хитлер беше оскърбителен, Халдер педантичен и създаващ спънки. Хитлер се подиграваше на Халдер за липсата на боен опит. Халдер мърмореше под сурдинка за разликата между професионалното и "невежо" мнение. Когато беше по-гласовит в протестите си, Халдер

говореше по адрес на Хитлер като "престъпник", "луд човек", "сексуален психопат" и "кръвопиец". Най-накрая на 24 септември 1942 г. Хитлер освобождава своя Началник на Щаба. "Половината от моето изтощение е заради вас", казва Хитлер. "Това не си струва да продължава".

След неуспешният опит за атентат срещу Хитлер през 1944 г., Халдер е арестуван и затворен, но срещу него няма достатъчно доказателства за да го свържат със заговора. През май 1945 г. след като е освободен от американците, Халдер избягва предявяването на обвинения, което толкова много негови колеги посрещат в Нюрнберг.

През 1961 г. бившият противник го награждава. За неговите постижения през четиринадесетте си години в Историческия отдел на Армията на Съединените щати, Халдер е декориран с "награда за похвална цивилна служба" – “Meritorious Civilian Service Award”, най-високото отличие, което може да бъде дадено на цивилен. Франц Халдер умира от сърдечен удар през април 1972 г. в Ашау, Западна Германия на 87-годишна възраст.

Като Началник на Германския Генерален щаб, Халдер играе деликатна и опасна игра на баланс. Въпреки че предпазливият му характер вероятно му спасява живота, натрупването на неподчинение и хитрина е фатално за Германската стратегия и военно поведение.