 През
1927 г. в Бреслау е основано Дружество за космически пътувания. Във
военна изпитателна база близо до Берлин, наречена "Летище за ракети"
("Raketenflugplatz"), започва изпробването на различни ракети,
задвижвани с течно гориво. Експериментите са с различен успех и в тях
са вложени минимални средства.
"Kegeldüse"
през юли 1930 г. успява да излети, задвижена от бензин и течен кислород.
През 1931
и 1932 г. са изпробвани Hückel-Winkel HW-1 и HW-2. Като при тях
се използва течен кислородо и метан и за пръв път електрическа запалителна
система.
 През
1931 г. са изпробвани различни ракети от серията Rückstoß
(букв. - откат), които се състоят от една или две части и ползват бензин
и течен кислород. За охлаждане се използва вода, а за призимяване и
връщане - парашут. При някои от опитите се достига височина на полета
от 1600 м. През 1932 г. Дружеството влиза в контакт с офицери от армията
и започва експерименти на военната експериментална база в Кумерсдорф.
Поради наложените ограничения от Версайския
договор немската армия следи с огромен интерес развитието
на подобни проекти. Военните веднага съзират възможността да използват
ракетите за далекобойна артилерия.
През 1932
г. Военната оръжейна служба създава специален отдел за ракетни проучвания
в Кумерсдорф. През 1934 г. дейността на Дружеството за космически пътувания
е прекратена и някои от членовете му, сред които са Вернер фон Браун
и Клаус Ридел започват работа като цивилни инженери към Военната оръжейна
служба под командването на капитан Валтер Дорнбергер.
Първата
ракета изготвена от новия тим, наречена А-1 (Aggregat 1)
отказва при старта поради зле замислен двигател, чиито течен кислород
и алкохол се възпламеняват. Като стабилизатор за ракетата действа перка
закрепена на самия й връх.
А-2
излита успешно през декември 1934 г. и достига височина от 2400 м.,
задвижвана от алкохол и кислород.
При модел
А-3 са направени решаващи иновации, които позволяват ракетата
да бъде стабилизирана и при по-ниски скорости. През 1937 г. на остров
Оие, до Грайфсвалд, са направени няколко опита, които разкриват някои
недостатъци.
 През
април 1937 г. изследователската група се мести от Кумерсдорф в Пенемюнде
на балтийското крайбрежие.
А-5
е конструирана като пробно оръжие, за да утъпче пътя за очаквания с
голямо внимание проект А-4. Системата й за направление е опростена
и с нея са направени множесто експерименти включително опити в аеродинамичната
тръба на Военната оръжейна служба (под ръководството на фон Браун и
д-р Рудолф Херман от техническия университет в Ахен), изстрелване от
самолет He 111 E и други 30 реални старта със спускане обратно с парашут
на остров Оие. Цялата тестова програма представлява голям успех, защото
са достигнати височини на полета от порядъка на 10000 м.
За горивната
камера на далекобойната ракета А-4 е нужна специална дюза, която
е изготвена след година и половина. Върху самата горивна камера се работи
от 1936 г. под ръководството на д-р Валтер Тил, като за преодоляването
на някои затруднения в изготвянето й му помага инженер Пьолман. Горивната
камера е успешно конструирана в началото на 1939 г. Но има и други затруднения,
които са отстранени до началото на 1942 г. Първият опит за изстрелване
на А-4 е на 13 юни 1942 г. в Пенемюнде и е неуспешен. Ракетата
експлоадира на разстояние 1,3 км. И вторият старт на 16 август 1942
г. е неуспешен. Успешен опит е регистриран едва на 3 октомври 1942 г.
Ракетата е изстреляна на разстояние 190 км и се отклонява само на 4
км от целта.
 С
помощта на създаването на ракетата A-4 се осъществява и друг
проект, но този път "цивилен". Д-р Ерих Регенер по онова време
е известен физик експериментатор, който се занимава с изследвания на
стратосферата. Когато фон Браун го кани в Пенемюнде Регенер е силно
заинтригуван, защото до този момент е провеждал експериментите си с
помощта на балони, а те не могат да му осигурят достигане на нужната
му височина за провеждане на опити. С ракетата на А-4 на фон
Браун височини от порядъка на 45 до 90 км са постижими. През 1942 г.
Регенер подписва договор за работа и започва научна дейност в Пенемюнде.
По време на опитите разработената т.нар. "Бъчва на Регнер"
(аеродинамично, бъчвоподобно тяло, в което са събрани всички измервателни
уреди) функционира. Но до практически тестове не се стига, защото през
1945 г. учените са евакуирани. Опитите с "Бъчават на Регнер"
са подновени след войната в САЩ.
 До
9 юли 1943 г. са направени 31 тестови пуска на А-4 и тогава мострата
е пусната за серийно производство в подземни фабрики (Дора и Нордхаузен
в Харц). До започването на масовото изстрелване на ракетите през септември
1944 г. са произведени 12000 ракети А-4. Всяка от тях струва
38000 райхсмарки. Направени са 100 пробни изстрели като 20% от тях са
неуспешни. На 8 септември 1944 г. започва военното приложение на новото
оръжие, продължило до 27 март 1945 г. Изстреляни са общо 5500 ракети.
Очертанията на Лондон достигат само 2000 и около 1600 Антверпен. Обсегът,
който в началото е 320 км, успешно е повишен на 380 км.
По
идея на Дорнбергер са създадени 45 мобилни единици, разпределени в две
отделни атакауващи групи. Една северна група срещу Англия и една южна
група за Франция и Белгия. Тези мобилни единици са напълно самостоятелни
и се състоят от 35 специални превозни средства от различен тип ("Meilenwagen",
мобилно съоръжение за производство на течен кислородо, верижни превозни
средства за транспортиране на горивата и различни бронирани командни
машини (SdKfz 7/3 и SdKfz 251), които да са възможно най-близо
до изстрелванетона ракетата).
Те
се придвижват нощно време и денем изстрелват ракетите от гористи местности,
защитени от вятъра и скрити от веонновъздушните сили на Съюзниците.
В началото няколко ракети са пуснати от покрайнините на град Хага.
 Между
6 септември 1944 г. и 27 март 1945 г. са изстреляни 1341 ракети към
Amberes, 65 към Брюксел, 98 към Лиеж, 15 към Париж, 11 към моста на
Ремаген и 1120 към Англия. Първата ракета поразила цел в Англия е изстреляна
на 8 септември 1944 г. и пада на Haveley Road в лондонското предградие
Чизуик. Атаката над Лондон и югоизточна Англия не са коментирани от
нито една от двете страни до 8 ноември 1944 г., когато германският министър
на пропагандата Й. Гьобелс заявява, че ново "Оръжие чудо"
(Wunderwaffe) е влязло в употреба срещу Англия. Последните две ракети
изстреляни срещу Лондон падат в Степний и (загиват 134 души) Орпингтън.
Разходите по V-2 надхвърлят многократно тези за V-1, но
причиняват почти същите загуби на противника. Така и не е постигнат
обрат във войната.
Работи се
и по вариант за изстрелване на А-4 от подводници. С подводница
1063 е теглен подводен контейнер, който създава малко проблеми. Това
събитие открива големи възможности. Идеята е подводница да изтегли контейнер
с А-4 в близост до Северна Америка и от океана да я изстреля
по цел в САЩ. Предвижда се подводницата да е от тип XXI. Всички тези
идеи са обсъдени още на 9 декември 1944 г. До края на март 1945 г. е
планирано да завършат предварителните проучвания. През февруари 1945
г. обаче Пенемюнде е евакуиран. И проектът е изоставен.
|