Щрайхер е роден във Флайнхаузен, близо до Аугсбург, на 12 февруари 1885 г. като извънбрачен син на учител в основно училище.

През 1904 г. след като завършва института за учители в Аугсбирг става помощник учител. На следващата година е назначен на постоянно място на тази длъжност. През 1907-1908 г. Щрайхер служи в армията като доброволец една година, а след това работи в основно училище. През 1913 г. се оженва за Кунигунде Рот. От брака се раждат двама сина - Лота (1915) и Елмар (1918).

През Първата световна война участва в редовете на баварската пехота. В началото се бие на фронта във Франция. Благодарение на него немска част се спасява от обкръжение и Щрайхер пръв от ротата си е награден с Железен кръст II степен. След това е зачислен в планински картечен отряд и по-късно става офицерски кандидат. Участва в боевете в Румъния и Италия, а в края на войната отново е прехвърлен във Франция, където спечелва и Железен кръст I степен.

През 1918 г. става лейтенант от резерва. Участва в Доброволческия корпус (ноември 1918 г.), а селд това се връща към учителската професия. Преподава в Нюрнберг.

1919 г. след участие в различните фьолкиш-организации става съосновател на нюрнбергската местна група на антисемитската Германска социална партия (Deutsch-Soziale Partei). През 1921 г. Щрайхер започва издаването на партийния орган "Deutscher Volkswille". През същата години между партията му и NSDAP се водят преговори за обединение. На следващата година ГСП е погълната от нацистката партия, а Щрайхер официално става член на NSDAP на 8 октомври 1922 г.

На 16 април 1923 г. Щрайхер основава седмичния вестник "Дер Щюрмер" (Der Sturmer - Нападателят). Чрез набиващи се на очи антисемитски лозунги и скандални истории, често със сексуален щрих, "Дер Щюрмер" бавно, но постоянно увеличава тиража си. Щрайхер, който до края на издаването му е главен публицист в него и автор на повечето статии, използва вестника, за да разпространява антисемитските си схващания. В писанията си засяга теми като "домогванията на евреите до "арийските девойки", сексуалните извращения на евреите" и т.н.

По време на "Бирения пуч" Щрайхер работи като "Директор на пропагандата" за Хитлер и спечелва приятелството му. При сблъсъка с полицията по думите на ред свидетели именно Щрайхер произвежда първия изстрел. Заради участието си в опита за преврат е осъден на един месец затвор и губи учителската си работа.

От 6 април 1924 г. е член на баварския ландтаг. От 9 юли същата година е президент на Великогерманското народно общество. След подновяването на дейността на NSDAP през 1925 г. оглавяваните от Щрайхер организации влизат в нея, а той (получил партиен билет № 18) е натоварен със задачата да изгради организационните структури на партията в Северена Бавария. По това време Хитлер казва за Щрайхер следното: "В деня, когато той лежеше до мен на паважа на Фелдхернхале, се заклех, че няма да го изоставя, докато той не изостави мен".

От 2 април 1925 г. Щрайхер е гаулайтер на Нюрнберг-Фюрт. През 1929 г. този район е обединен с гау Централна Франкония под името Франкония, начело с Щрайхер като гаулайтер, който пак е член на баварския ландтаг. Година преди това е уволнен повторно от училище заради пропагандиране на антисемитизъм. В статиите си рязко напада евреите, обвинявайки ги в развращаването на немския народ и във всевъзможни престъпления. Вестникът му е препълнен с карикатури и материали с полупорнографски характер. През 1929 г. Щрайхер окончателно се оттегля от учителска дейност, а на 12 януари 1933 г. става депутат в Райхстага от район Франкония.

През 1933 г. след спечелването на властта от NSDAP Щрейхер става ръководител на "Централната комисия за противодействие на еврейските интриги и бойкоти", която координира антисемитските акции и погроми. Особено яростно срещу евреите и противниците си Щрейхер действа в подопечния си район Франкония. Дори започва да издава книжки за деца с илюстрации с антисемитско съдържание като "Отровната гъба" ("Der Giftpilz"). А във вестника си подема кампания, която подготвя почвата за Нюрнбергските расови закони, и е твърде остра срещу евреите дори за стандартите на Третия райх. В същото време в обществото неспирно се разпространяват слухове за участието на Щрайхер в изнасилвания, но нищо не е доказано. Срещу него нееднократно се повдигат дела по обвинения в клеветничество.

Щрайхер обявява 1 април 1933 г. за Ден на национален бойкот срещу евреите. По-късно той е един от основните инициатори на "Кристалната нощ" (погромите срещу евреи в Германия от 9 ноември 1938 г.).

През 1934 г. Щрайхер получава почетния ранг на групенфюрер от SA. Като гаулайтер той изкупува множество вестници и увеличава благосъстоянието си чрез присвояване на еврейска собственост. Освен това привлича вниманието на обществеността заради сексуални авантюри и корупция. Но протекцията, която има от страна на Хитлер, му помага срещу противниците му.

През 1935 г. разпространението на "Дер Щюрмер" е спряно за кратко след нападка на страниците му срещу нацистки функционер. Много от нацистите се опасяват, че примитивността на "Дер Щюрмер" се отразява негативно на партията. Въпреки че почва с минимален тираж от около няколко хиляди копия на месец, вестникът постепенно набира скорост и през 1927 г. се разпространява в 14000 бр. седмично, а през 1938 г. достига почти половинмилионен тираж.

След избухването на Втората световна война Щрайхер призовава към унищожение на цялото еврейско население в окупираните територии.

През 1940 г. Херман Гьоринг (след като Щрайхер публично го обявява за импотентен) създава комисия, която да разследва обвиненията срещу него. На 16 февруари 1940 г. е свален от всички постове. Оттегля се в имението си в Плайкерсхоф, до Нюрнберг, но продължава да издава "Дер Щюрмер". През 1940-те обаче вестникът отбелязва спад в тиража. През 1943 г. умира съпругата на Щрайхер.

Няколко седмици преди края на войната се оженва за дългогодишната си секретарка Аделе. Когато най-накрая Втората световна война приключва Щрайхер бяга в Алпите и няколко седмици живее в селце, без да бъде разкрит. Разпознат е от американския майор Плит и е арестуван. Изправен е пред международния трибунал в Нюрнберг, където е осъден на смърт.

На 16 октомври 1946 г. Юлиус Щрайхер е обесен в Нюрнберг. Малко преди смъртта си заявява верността си към Хитлер и вярата си в антисемитския му мироглед.