Вернер Мьолдерс става комодор на JG 51 след Тео Остеркамп, а по-късно същата ескадра носи неговото име.

Роден на 18 март 1913 г. в Гелзенкирхен, той се превръща в образец за всички млади немски летци-изтребители, които в благоговението си го издигат в свой идол. Въпреки младостта му неговите подчинени го наричат "тати Мьолдерс". Той е четвъртият пилот надминал 80-те победи на Рихтхофен и първи постига заветната цифра 100 въздушни победи.

Баща му е учител и загива през Първата световна война при Аргоните. От най-ранните си години Вернер Мьолдерс мечтае да бъде войник. В 1932 г. постъпва във военното училище в Дрезден, което завършва 2 години по-късно като лейтенант. В края на 1934 г. Мьолдерс кандидатства за пилот във все още тайните по това време Луфтвафе. Въпреки, че вече е преминал и издържал писмените и медицинските изпити, той се проваля на т.нар. въртящ стол, на който се тестват реакциите в динамична обстановка. Мьолдерс не успява да понесе този уред. Става му лошо, пребледнява, започва да трепери и е принуден да повърне. След това се чувства толкова зле, че авиационният лекар го обявява за негоден за полети и му препоръчва да си остане в наземните части, където винаги ще чувства под краката си здрава почва. Мьолдерс обаче е луд по авиацията. Той не се поддава на отчаянието. Започва да се упражнява и упражнява, докато най-сетне преминава през ситото на всички изпити. Това обаче, не означава, че въздушната болест го изоставя завинаги. Тя го преследва и понякога по време на учебните полети с He 45 и Junkers W 34 в германското въздушно-транспортно училище в Брауншвайг, чийто началник е старият пилот-бомбардировач Алфред Келер. Даже и по-късно в школата за бомбардировачи Вернер е измъчван от симптомите на въздушната болест - виене на свят, главоболие, гадене и повръщане. След подготовката си като летец на "Щука" в Шлайсхайм, той е прехвърлен в Шверин, в St.G. "Immelman" и там започва бавно да превъзмогва и овладява физическите си слабости.

През март 1936 г. Мьолдерс, заедно с пет други летци-изтребители е изпратен в Дюселдорф за да осъществява въздушна поддръжка при окупацията на Рейнската област от Германия. Следва прехвърлянето му в І-ва изтребителна школа (Остеркамп). Там той поема командуването на 1-ва ескадрила, в която подготвя много от бъдещите "експерти", в това число Хелмут Вик, Валтер Йозау и Хаан.

В хода на тежки сражения, в които "Легион Кондор" взима участие на страната на испанските националисти, се търси заместник на Адолф Галанд като командир на 3./J 88. Ръководството на кадровия отдел към Луфтвафе избира за тази длъжност Мьолдерс. През април 1938 г. Той пристига в Испания. След като преминава един месец стаж под критичното око на Галанд, Мьолдерс е признат за подготвен за този пост. На 15-ти същия месец Мьолдерс постига първата си победа при сражение на ескадрилата му с няколко Поликарпов И-16 "Rata". В първата атака Вернер открива огън, но куршумите му минават далеч от целта. Ядосан от неуспеха си той бързо взима на мушка друг "Rata" и натиска спусъците едва когато противниковата машина изпълва цялата площ на витлото му. Този път има попадения и И-16 избухва в пламъци и дим. Сега вече Мьолдерс знае, че първата победа е винаги най-трудна. С разтуптяно сърце и свит от напрежение стомах за начинаещия е почти невъзможно да запази хладнокръвие при първото си стремително сближение с противника. Оттогава Вернер се залавя енергично със задачата да оказва морална подкрепа на младите новопристигнали летци в ескадрилата и то не само до първата им победа, а най-вече след нея, за да превъзмогнат по-леко шока, в който изпадат повечето от пилотите при вида на пръвия свален противник. Този тих, скромен и саможив убеден католик преживява и изключителното напрежение преди постигането на победата и шоковото състояние след това. Затова той най-добре умее да се отнася към новите летци, помагайки им в преодоляването на тези проблеми.

Мьолдерс бързо забелязва, че въздушната тактика на бавните биплани е напълно остаряла за 1938 г. и се нуждае от основни промени с оглед на изискванията на новите модерни едноместни изтребители. Той развива широко напредничава и новаторска за времето си изтребителна тактика в Испания - маневрената двойка като съставна част на лесноподвижното звено от четири самолета.

На 31 октомври 1938 г. Мьолдерс постига 14-тата си победа, която е същевременно и последна за него в Испания. В началото на ноември той се завръща в Германия като най-добрия изтребител на "Легион Кондор". В последвалите зимни месеци Мьолдерс подготвя частите на Луфтвафе, запознавайки ги основно с новата тактика за въздушен бой. На 15 март 1939 г. едновременно с произвеждането му в капитан е назначен за командир на 1/JG 53. През август в ескадрилата пристига бившият ученик на Мьолдерс, Хелмут Вик, а през октомври комодор на JG 53 става кавалерът на Pour le merite Ханс Клайн. В първите дни на кампанията против Франция Мьолдерс поема командуването на III/JG 53.

Първата си победа във Втората световна война Мьолдерс постига на 20 септември 1939 г. когато в периода на т. нар. "Странна война" сваля един Къртис "Хок" 75А пилотиран от френски летец. На 28 май 1940 г. Вернер Мьолдерс първи в Ягдвафе достига 20 въздуши победи, за което на следващия ден е награден с Рицарски кръст. Тактиката му се състои в това, да се приближи колкото е възможно повече до противника и от къса дистанция да открие огън, при което да повиши ефективността на картечния огън до тази на оръдейния.

Сутринта на 5 юни 1940 г., над Компиен, Мьолдерс постига 24-тата и 25-тата си вьздушни поведи. Следобед той повежда 15 Ме 109 в пространството над Брей-сур-Сом край гората Шантили в рамките на "свободен лов". Германците са пресрещнати от няколко звена (тройки) на ескадрилата "Франция" ("Fгаnсе") от 2/7 изтребителен полк летящи на разузнаване с машини тип Dewoitine D 520 и Morane MS 406. Френската група води к-н Хуго. Той е изпратил звеното на лейтенант Рене Помие-Лайрарж като прикритие на височина 7000 метра. Тази мярка заварва Мьолдерс неподготвен, така, че още в началото на боя немците загубват два "месершмита". Докато Мьолдерс се концентрира за да подпомогне младия си воден да спечели първата си победа, Помие-Лайрарж пикира със своя "дьовоатин" върху машината му като прострелва кабината и подпалва мотора. Мьолдерс напуска веднага горящия си самолет и се приземява с парашута си в близост до Вилерсо, където е пленен от французите. Групенкомандьора е откаран в замъка Блинкур, където е подложен на разпит от к-н Друа и л-т Басо с помощта на преводача Цимерман. Мьолдерс обаче не остава дълго в плен, тъй като след две седмици Франция капитулира. Когато на 19 юли 1940 г. той се завръща в Германия, е произведен в майор.

Осем дни по-късно Вернер Мьолдерс е назначен за приемник на Остеркамп на поста Комодор на JG 1. Точно в този ден преди обяд, намирайки се в полет на свободен лов над Англия, той е изненадан от прочутия английски пилот-изтребител, командирът на ескадрила Адолф "Сейлър" Мaлaн. Мьолдерсовата машина получава толкова много пробойни, че само с цената на огромни мъки и усилия пилотът успява да я довлече до френския бряг. В боя Мьолдерс е ранен в коляното, но успява да се приземи по корем при Висант в близост до Кале. Настаняват го в лазарет, а Остеркамп е принуден да поеме отново командуването на ескадрата за четири седмици. Едва оздравял, Мьолдерс се завръща в частта си и на 29 септември 1940 г. сваля 40-тия си противник, с което става първия изтребител достигнал тази цифра. Затова е удостоен с Дъбовите листа към Рицарския кръст като по този начин става вторият офицер в Луфтвафе, носител на това високо отличие. Същевременно е произведен в чин подполковник.

"Тати " Мьолдерс (както го наричат - на немски "Vati") е сериозен и спокоен човек, който се налага със силно развитото си чувство за отговорност. Присъщата му твърдост на характера, трудолюбивото усърдие, неговата самопожертвувателност, качествата му на командир в административно и тактическо отношение, а също и бойните му качества го отличават особено от останалите. Той е напълно убеден в това, че във войната трябва да се спазва войнишкия и рицарския кодекс. Мьолдерс изпада в депресия ставайки свидетел как командира на I/JG 51 Херман-Фридрих Йопиен разстрелва с бордното си оръжие една жп-композиция. След завръщането от полета, винаги спокойният Мьолдерс, хващайки капитан Йопиен за реверите, започва да го тресе и му прочита едно служебно "конско" за разликата между военни и цивилни цели. 60-тата си въздушна победа Вернер Мьолдерс постига на 26 февруари 1941 г. С това той застава на второ място в класацията след Херман-Фридрих Йопиен. Когато се прехвърля с ескадрата си на Източния фронт Мьолдерс има вече на сметката си 68 победи. В първия ден от настъплението срещу СССР той сваля четири руски машини. Не след дълго постига в един ден пет победи. На 22 юни 1941 г. Мьолдерс е награден с Мечовете към Рицарския кръст. Осем дни по-късно JG 51 e първата ескадра достигнала 1000-та си победа. Веднъж летците от JG 51 успяват да свалят за един ден 96 руски самолети, 11 от които - сам Мьолдерс! Неговият воден, Ервин Флайг, преживява трудни моменти, стремейки се да не изпусне от очите си водещия. На 15 юли Мьолдерс, първи в Луфтвафе достига 100-та и 101-та си победи. За тези си успехи той става първия войник на Вермахта награден с Брилянтите към Рицарския кръст. В края на юли Мьолдерс достига 115-тата си въздушна победа. Междувременно, тъй като той е много ценен за Командуването на Луфтвафе, не желаейки да рискуват и да го загубят в бой, му налагат забрана за полети. Преместен е в Главното командуване на Луфтвафе и едновременно с това е произведен в полковник, с което става най-младият полковник в Луфтвафе.

28-годишният Мьолдерс така добре оправдава надеждите в щабната работа, че през септември 1941 г. е назначен за инспектор на изтребителните сили. На новата си служба той рядко може да бъде намерен в кабинета си. Пътува продължително по Източния фронт, където винаги се нуждаят от съветите му. Деловата си работа ръководи направо от служебния си автомобил. В средата на ноември Мьолдерс непрекъснато е натоварен с проблемите около ръководството на щука-частите и изтребителите при Крим. Боевете стават много тежки, така че скоро се появяват сериозни проблеми с доставките. Липсва гориво, муниции и продоволствие - състояние, от което Лутвафе страда почти постоянно.

Когато Мьолдерс решава да замине за Берлин за да разнищи лично този казус, до него достига вестта за самоубийството на Ернст Удет и покана да присъствува в Берлин на тържественото погребение. Без да губи време той се приготвя за път. Въпреки лошото време Мьолдерс излита на борда на един He 111 от Херсон към Лемберг, където трябва да се остави намиращата се на борда служебна поща. След излитането си от Лемберг машината попада в още по-тежки метереологични условия. Пилотът иска разрешение да се върне, но Мьолдерс настоява да продължат по-нататък. Времето между Лемберг и Берлин става все по-лошо, появява се силен насрещен вятър. В близост до Бреслау един от двигателите спира и въпреки усилията екипажа не успява го запусне отново. Мьолдерс заповядва на пилотите да извършат приземяване на най-близкото летище, Шьонгартен или Гандау край Бреслау. При насочването за кацане отказва и вторият двигател. He 111 се разбива в земята, при което Мъолдерс, седящ до пилотите намира гибелта си получавайки счупване на гръбначния стълб. Цялата нация се покрива със скръб поради загубата на този човек, чиито характер и високи летателни успехи оставят незаличима следа в сърцето на народа. JG 51 получава почетното име "Мьолдерс".

Вернер Мьолдерс не остава забравен и след войната. През 1969 г. есминецът DDG-29 от германската Бундесмарине е наречен "Мьолдерс" в чест на падналия герой. Изтребителна ескадра 74 на Бундеслуфтвафе също получава неговото име на 22 ноември 1973 г.