Роден на 19 март 1912 г. във Вестерхолт/Вестфалия, Адолф Галанд произхожда от старо хугенотско семейство, чиито предци преди години са емигрирали от Франция в Германия. Баща му е деловодител и директор на стопанството на богатата графска фамилия Вестерхолт. Тази пълна с облаги служба бащата иска да предаде на един от синовете си. Галанд е обхванат рано от авиоманията и на 19 години вече е пилот-безмоторник. След полагане на зрелостните си изпити в гимназията в Буер/Вестфалия Галанд завършва подготовка като професионален пилот в Германското въздушнотранспортно училище в Брауншвайг през 1932 г. Под ръководството на ветерана от Първата световна война Алфред Келер това училище е същинско тайно убежище за бъдещите пилоти в новите Луфтвафе. При една авиационна катастрофа Галанд си наранява едното око и си счупва коляното. Раната в окото ограничава зрителните му способности до такава степен, че той не е в състояние да чете щабните книжа и цифрите на таблото при очния лекар. А тъкмо това е най-страшното, което може да се случи на един летец. Дори да заблуди генералната комисия, той няма шанс по време на обучението поради регулярните прегледи. Желанието на Галанд да лети е толкова силно, че той запечатва в паметта си таблиците с цифри и букви на очните доктори, с помощта на което успява да издържи всички по нататъшни комисии. И до днес личи белега на веждата му, получен при тази авария.

След приключване на курсовете за напреднали в Гротажли, Италия той става инструктор във все още тайната изтребителна школа Шлайсхайм. Когато в 1935 г. маскировката на Луфтвафе е разбулена, Галанд постъпва в JG "Рихтхофен". На 1 август 1937 г. той е произведен в чин старши лейтенант. Малко след това заминава като доброволец в "Легион Кондор" в Испания. Летейки на биплани от типа Хайнкел He 51, като щурмовка начело на 3./J 88 извършва 300 бойни полета. Поради остарялата материална част и полетите предимно на щурмовик той не успява да постигне въздушни победи. През май 1938 г. се завръща в Германия като предава ескадрилата си на Мьолдерс. В признание на успехите му като летец-щурмовик на 7 юни 1939 г. Галанд е награден от Франсиско Франко с Испанския кръст в злато и брилянти. След завръщането си от Испания Галанд получава поръчение от RLM да изработи концепции и препоръки относно щурмовото използуване на авиацията. Въпреки че бумащината никак не му е по душа, той завършва работата си с предписания за щурмовиките, запазили валидност в тактическо отношение в продължение на цялата война. След създаването и обучението на две щурмови ескадри, предвидени за окупацията на Судетите през 1938 г., в началото на 1939 г. Галанд е назначен за щафелкапитен в II.(Schlacht)/LG 2. В кампанията срещу Полша дневно той извършва до 4 бойни излитания на щурмовка с биплана Хеншел Hs 123, при което трябва да изпита във фронтови условия годността на тактическите си принципи при динамиката на танковата война. На 1 октомври 1939 г. Галанд е произведен в капитан и отличен с Железния кръст.

Непрекъснатите молби на Галанд да бъде прехвърлен в изтребителната авиация най-сетне се увенчават с успех през април 1940 г., когато го назначават за ескадрен адютант в JG 27 с комодор п-к Макс Ибел. Тук той веднага оценява с благодарност опита, придобит от щабната си работа в RLM. Към началото на настъплението във Франция JG 27 е в пълна бойна готовност. Но като адютант, Галанд рядко успява да вземе участие в боен полет. Разочарован от това, при всеки удобен случай той се измъква незабелязано за да участва в някои полети. Тези тайни "похождения" стигат, разбира се, до ушите на полковник Ибел, но той предпочита да се отнася благосклонно към тях, знаейки, че за непримиримия боен дух на Галанд най-добър отдушник е въздушният бой.

Адолф Галанд постига първата си победа на 12 май 1940 г., когато той заедно с л-т Густав Рьодел атакуват западно от Лютих осем английски Хаукер "Хърикейн". Галанд сваля два. Следобед разстрелва още един "Хърикейн", който лети в група с още 4 машини. В хода на бойните действия Галанд сваля още два Къртис
"Хаук", три Потез 163, един "Моран", и няколко бомбардировача Бристол "Бленхайм". След капитулацията на Франция Галанд получава назначение в JG 26, където поема командването на III-ти полк. Когато през лятото на 1940 г. започва Въздушната битка за Англия, Галанд успява да постигне две победи в новата си част. На 18 юли е произведен в майор, а на 1 август, за 17-тата си победа получава Рицарския кръст. На 22 август Галанд става комодор на JG 26 приемайки този пост от Готхард Хандрик.

Така той повежда ескадрата в най-решителните месеци на Битката за Англия. Послучай 40-тата си победа на 25 септември младият комодор е отличен с Дъбовите листа към Рицарския кръст. С тази цифра тогава Галанд се нарежда в групата на най-добрите в Луфтвафе. На 1 ноември постига 50-тата си победа и е произведен в подполковник. Полковническото звание получава на 8 декември 1940 г.

Адолф Галанд пуши цигари почти непрекъснато. Дори емблемата върху неговия Ме 109 представлява един Мики Маус, който държи в ръце брадва и пистолет, а в устата му дими дебела цигара! Комодорът изпушва на ден до 20 цигари. Следвайки примера на английския ас Джеймс Е. Джонсън, Галанд дори си издейства разрешение да пуши даже по време на полет в самолета си! Неговият Месершмит е може би единственият, в чиято кабина е инсталирина запалка и цигародържател, където Галанд защипва цигарата си когато се наложи да надене кислородната маска!

За 500-та си победа ескадрата "Шлагетер" докладва на 1 май 1941 г. Много съединения на Луфтвафе участват в нападението срещу СССР на 22 юни 1941 г., но JG 26 остава във Франция, за да се бори против непрекъснатите английски бомбени офанзиви. Галанд завижда на своя приятел Вернер Мьолдерс, който воюва с ескадрата си в Русия. JG 26 се пребазира в Па дьо Кале - доста благоприятна позиция за отблъскване нападенията на англичаните срещу немски кораби намиращи се в морето или пристанищата. На 22 юни английски Бленхайми, под прикритието на Спитфайъри и Хърикейни атакуват германските аеродруми и пристани. Малко след обяд JG 26 прехваща английска група над Сент Омер. Галанд, един от първите, сваля "Бленхайм". Това е 68-та му победа. Четири минути по-късно жертва на неговите MG става друг английски бомбардировач. Той не е успял още да излезе от атаката, когато два Спитфайъра намиращи се зад него прострелват радиатора на двигателя му, вследствие на което той веднага прегрява и спира за броени мигове. Налага се да извърши кацане по корем. Скоро дошлата да го прибере свързочна машина го откарва обратно на точката на JG 26. След кратка закуска полковникът отново излита на прехват на друга вражеска група югоизточно от Болоня. Галанд бързо успява да свали един Спитфайър - 70-тата си победа. В разгара на битката, изпълнен с радост от победата си, той извършва най-грубата грешка, която може да допусне пилотът-изтребител: последва устремилият се надолу горящ Спитфайър за да може да определи мястото на гибелта му. В този момент е изненадан от друг Спитфайър, който прошива с куршумите си машината му от край до край. Носещите плоскости са изрешетени, десният борд на фюзелажа - разкъсан, пилотът ранен в главата и ръката, а резервоарът за гориво и радиаторът текат. Галанд се подготвя за ново принудително кацане, когато резервоарът експлоадира в огнено кълбо. Сега вече не му остава нищо друго освен да напусне машината колкото се може по-бързо! Но плексигласовият капак на кабината заяжда. Отново и отново полковникът се хвърля с всички сили срещу фонара, а през това време Ме 109 пикира към земята. Най-после капакът отхвръква и пилотът скача навън. Но сега пък ремъкът на парашута се оплита в мачтата на антената.Галанд се устремява към земята заедно с горящия самолет. След няколко ужасни парализиращи секунди той все пак се освобождава и куполът на парашута изгърмява успокоително над главата му точно в момента, в който машината се удря в земята. След като се приземява в края на Булонския лес, Галанд не може да се движи, тъй като кракът му се е подул, а освен това е напълно изтощен. Намират го френски селяни и го откарват в една къща откъдето той е прибран от немски войници. Да те свалят два пъти в един ден и да оживееш - такова нещо не се случва често в живота на летеца! Не след дълго след този епизод над Канала се разиграва голямо сражение между англичани и германци. Водач на английските сили на RAF-Fighter Command е Group Captain Дъглас Бейдър - човек с легендарно име в RAF ("the legless wonder"). Като член на отбора по висш пилотаж на RAF, преди войната Бейдър попада в тежка авиационна катастрофа, вследствие на която изгубва и двата си крака! С почти нечовешки усилия и невероятна воля, той се научава да лети с две протези. Във Въздушната битка за Англия е най-прочутият английски изтребител. В сражението, за което става дума обаче, Бейдър няма успех: неговият Спитфайр става жертва на пилот от JG 26. Когато той се опитва да скочи от самолета си, една от протезите се заклещва между борда и седалката. Дърпайки и теглейки отчаяно, Бейдър окончателно я заклещва и пропуска подходящия момент за скок. При приземяването си с парашута счупва и другата протеза. Галанд, приятелски загрижен за прочутия си "гост", внася предложение в Интернационалния червен кръст да бъдат изпратени от Англия по възможност две нови протези, естествено с гаранция за осигуряване на конвой на самолета, който ще ги докара. Въпреки Галандовото предложение и гаранции, RAF хвърлят протезите при едно от нападенията си. Немските лекари ги нагаждат към краката на Бейдър и той отново може да ходи. Наистина един пример за рицарско поведение, и то по време на най-остри противоречия и стълкновения!

Самоубийството на Ернст Удет и трагичната катастрофа с Вернер Мьолдерс ненадейно освобождават за Галанд длъжността Генерал дер ягдфлигер, с което той става най-младия генерал от род войски във Вермахта. Комодор на JG 26 става Герхард Шьопфел. Втори във Вермахта, Галанд е удостоен с Брилянтите към Рицарския кръст на 28 януари 1942 г.

През февруари 1942 г. Галанд взима участие в успешното измъкване от Ла Манш на линкорите "Шарнхорст" и "Гнайзенау". Тази операция протича под името Donnerkeil ("Гръмотевичен клин"). На новата служба, между Галанд и Гьоринг веднага възникват търкания, тъй като Гьоринг винаги е смятал Ягдвафе за главен виновник за всички беди, докато всъщност погрешни се оказват неговите собствени решения. Една от най-грешните концепции, която среща противоречие с Галандовите предложения е тази за въздушна отбрана само на самите подстъпи към Райха. Галанд защитава тезата за въздушен отпор по цялото протежение на маршрута към целите на бомбардировъчните потоци, а не само прехват на границите на Райха. През януари 1945 г. настъпва криза в командването, когато истеричният Гьоринг освобождава Галанд от длъжността Генерал дер флигер и поканва на този пост Гордон Голоб. След това Галанд е натоварен със създаването и ръководството на специален изтребителен отряд въоръжен с реактивните Ме 262. В този отряд, известен по-късно като JV 44 (Jagdverband 44) се събира елита на германските пилоти-изтребители. На 24 април 1945 г. Галанд постига своята 104-та и последна въздушна победа - един американски бомбардировач "Мародер". След капитулацията на Германия Галанд се озовава във военнопленнически лагер в Англия, където интензивно е подложен на разпити от офицери на RAF. На летище Тангмер той се среща с Group Captain Бейдър, който се завръща от немски плен. Галанд, който носи със себе си 20 кутии цигари, го почерпва с тютюн. Галанд е военнопленник до 1947 г. След това получава от Хуан Перон задачата да се заеме с изграждането на аржентинските ВВС. През 1955 г. той се завръща в Германия и започва ново съществувание в Бон като авиационен съветник. Оженва се за секретарката си. В 1966 г. в семейството се ражда син.

Адолф Галанд умира на 9 февруари 1996 година в Ремагер-Обервинтер.