Йозеф Менгеле
Josef Mengele
(1911-1979)
![]() |
Лекар, военнопрестъпник, работил в лагера на смъртта Аушвиц. |
![]() |
През 1931 г. става член на Stahlhelm (военна националистична организация на ветерани от Първата световна война). След като организацията се разпада Менгеле се включва в SA (1934 г.), но скоро напуска щурмовите отряди, защото не му допадат пролетарските елементи в организацията, а и след Чистката Рьом не е особено престижно да си щурмовак. През 20-те години изучава философия в Мюнхенския университет и през 1935 г. завършва дисертацията си към антропологичния институт на университета със заглавие "Расово-морфологично проучване на предната челюст при четири расови групи". По време на обучението си (преминало през Мюнхен, Бон, Франкфурт и Виена) се запознава с нацисткото движение. Увлича се по расистките идеи на Алфред Розенберг. Успява да се срещне с Хитлер и става негов верен последовател. Завършва медицинския факултет на Франкфуртския университет и за половин година (1936) практикува в университетската клиника в Лайпциг. През 1937 г. става асистент в института по наследствена биология и расова хигиена, създаден от националсоциалистите, към университета във Франкфурт на Майн. Доктор по медицина става 1938 г. с труда си "Генеалогични изследвания на устните, брадичката и небцето". Концентрира се върху физическата антропология и генетиката, работейки под ръководството на Отмар фон Фершуер. В NSDAP влиза през 1937 г., а през 1938 г. и в SS в качеството на военен лекар с чин унтерщурмфюрер. През периода 1938-1939 г. служи за 6 месеца в специално трениран планински пехотен полк. През 1939 г. Менгеле се оженва за Ирене Шоенбайн. 1940 г. е включен в резервния медицински корпус, а след това за три години служи във Waffen-SS. Участва във военните действия във Франция 1940 г. и получава чин хауптщурмфюрер. През 1941 г. става баталионен лекар на SS-дивизията "Wiking" на Източния фронт. 1942 г. е ранен и е обявен за негоден за военна служба. Връщат го в Берлин. Заради смелостта си на Източния фронт Менгеле получава чин капитан. Неграден е и с Железен кръст. От 1943 г. е назначен от Химлер за лекар в концентрационния лагер Освиенцим (по личното желание на Менгеле). Там (заедно с други лекари - Кьониг, Тилон, Клайн) игреа ключова роля при избора, кои от евреите да бъдат изпратени на работа или в газовите камери. От 30 май служи като лекар в така наречения цигански лагер в Аушвиц. Очевидци го описват като много привлекателен мъж, винаги спретнат и с аристократична осанка. Затворниците си го спомнят като човека с камшик за езда в ръка, с безупречно чиста униформа и лъснати до блясък ботуши. В Аушвиц Менгеле прави медицински и антропологични проучвания подпомаган финансово от Немското изследователско дружество. Известен е с експериментите си върху близнаци, защото те са най-подходящи за сравнителен анализ. Сред затворниците Менгеле си спечелва прозвището "Ангел на смъртта". 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта "Цвят на очите". "Подходящи" за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд.
През 1954 г. се развежда с останалата в Европа съпруга. 1958 г. в Монтевидео (Уругвай) се оженва за вдовицата на брат си Карл, която през 1956 г. го е последвала в Южна Америка. Менгеле се чувства сигурен във военните диктатури на континента и се подвизава под истинското си име. Но през 1959 г. заради интернационалното издирване на нацистки престъпници е принуден да напусне Аржентина и да се засели в Парагвай. Получава и парагвайско гражданство. През лятото на 1960 г. изчезва от преследвачите си някъде близо до Сао Пауло (Бразилия). През 1979 г. на 7 февруари Йозеф Менгеле умира вероятно при нещастен случай (удавяне) в Бертигоа край Сао Пауло. Под името Волфганг Герхард е погребан в Ембу (Бразилия). Семейството му успява да запази смъртта му в тайна. През 1982 г. заповедтта за задържането на Менгеле от ФРГ е подновена. За информация за Менгеле е обявена награда от 5000 долара (увеличена от Центъра по документация в Хайфа на 50000), а за залавянето му се дават десет милиона марки. Израелската тайна служба Мосад също продължава диренето му. В началото на 1985 г. именно тя намира гроба на Менгеле. Следва ексхумация и съдебна експертиза на скелета и зъбите за потвърждаване на самоличността. В Йерусалим на т. нар. "Трибунал Менгеле" официално е обявена смъртта му. |
![]() |