Генерал на танкови войски, командвал дивизии и армии на Източния, Западния фронт и в Северна Африка, награден с Брилянти към Мечовете и Дъбовите листа на Рицарския кръст.

Барон Хасо фон Мантойфел е роден на 14 януари 1897 г. в Потсдам, Германия. Той произлиза от пруска аристократична фамилия, свързана с политически и военни дела. Фон Мантойфел е военен стратег, чийто способности и изобретателно разположение на танковете многократно осуетяват съюзническите офанзиви по време на Втората световна война. Той е 24-ят награден с Брилянтите към Дъбовите листа и Мечовете на Рицарския кръст.

Мантойфел постъпва в армията през 1908 г. и до 1934 г. командва различни части.

През Първата световна война постъпва на служба в 3-ти Хусарски полк и през 1916 г. е повишен от кандидат-офицер в лейтенант. През войната Хасо фон Мантойфел e награден и с двете степени на Железния кръст (ІІ степен получава на 13 октомври 1916 г., а І степен на 2 май 1917 г.). По-късно, както много ветерани, участва в Доброволческия корпус.

Шампион по езда, през 30-те години той става известен и успешен спортен ездач. Мантойфел служи в Райхсвера и Вермахта в 17-ти кавалерийски полк като командир на мотоциклетен батальон в състава на втора мотопехотна бригада от 2-ра танкова дивизия, както и през 1936 г. като преподавател по тактика в школата за танкови войски Берлин-Вюнсдорф. След две години, вече като майор в щаба на танковите части Мантойфел изпълнява и длъжността на консултант към тежкото моторизиране на армията. В началото на войната фон Мантойфел е ръководител на курс на 2-ра Школа за танкови части в Крампнитц край Потсдам. Малко преди началото на руското настъпление по земя той поема 2-ри батальон/7-ми отбранителен полк на популярната 7-ма танкова дивизия ("Призрачната дивизия"). Сражавайки се успешно с войниците си край Смоленск и Вязма ст. л-т фон Мантойфел поема на 18 август 1941 г. отбранителния полк на 6-та дивизия и взема участие в тежките зимни боеве край Ржев и Клин. Сравнително рано прави впечетление със смелост, хладнокръвие и решимост в критични ситуации. Така полковник Мантойфел (повишен на 1 октомври 1941 г.) заема с бойната си група един стратегически важен мост над канала Волга-Москва и тъй като този обект е ключов за достъпа до главната електроцентрала на Москва, Сталин заповядва той да бъде върнат "без оглед на жертвите". За удържането на този мост Мантойфел е награден с Рицарски кръст, а неговата "Бойна група Мантойфел" достига в края на ноември 1941 г. на 50 км от покрайнините на Москва, преди дивизията да трябва да започне отстъплението - споменатата електроцентрала преди това е успешно взривена. В началото на 1942 г., когато храбрият командир Мантойфел напуска определената му със заповед позиция за да преследва един отстъпващ руски полк, неговият тогавашен командир - по-късно наградения също с "Брилянтите" фелдмаршал Валтер Модел - го заплашва с военен съд, но понеже Мантойфел все пак успява да унищожи вражеския полк, не се стига до последствия. Въпреки този случай по-късно се установява добро разбирателство между Модел и Мантойфел. Например когато двамата отново се срещат 1944/45 г. на Западния фронт.

От юли 1942 г. полковник Хасо фон Мантойфел командва пехотна бригада на "Призрачната дивизия". Следват още задачи в централната част на Източния фронт, докато през зимата 1942 г. изненадващо не е прехвърлен от студа на Източния фронт в климатичната му противоположност - Тунис, където му е възложено командването на носещата неговото име моторизирана дивизия.

На 1 май 1943 г. е повишен в генерал-майор. След тежки битки в обркъжението в Тунис (LXXXX Корпус на Валтер Неринг). По време на кампанията в Северна Африка той е подчинен на генерал Ханс Юрген фон Арним. Мантойфел провежда много успешна контраатака в района на Тунис, с която отрязва комуникационните връзки на съюзниците зад фронтовата линия. След това е пуснат в отпуска по болест обратно в родината и август 1943 г. поема 7-ма танкова дивизия от носителя на Рицарски кръст с Дъбови листа генерал-майор фон Функ. В тази дивизия, в която сам толкова дълго е служил, Мантойфел е изключително популярен и обичан. При Житомир неговите танкове, особено 25-ти танков полк под командването на полковник Адалберт Шулц, се изявяват в атака и отбрана. За успешните флангови атаки и нощни сражения в този район на 23 ноември 1943 г. Мантойфел става 332-ят награден с Дъбовите листа към Рицарския кръст и малко преди това за първи път е споменат в комюникетата на Вермахта. Веднага след това, при танковата битка при Коростен неговите танкови части отново унищожават цели вражески полкове. При това сражение дори самият генерал-майор се включва на моменти като командир на танк в битката. След като предава дивизията на своя най-добър полкови командир и носител на Брилянтите полковник Шулц, на 27 декември 1943 г. Мантойфел получава командването на елитната танкова дивизия "Grossdeutschland", която вече се е изявила под командването на носителя на Дъбовите листа полковник Валтер Хьорнлайн (по-късно генерал от пехотата).

През февруари 1944 г. Мантойфел е повишен в генерал-лейтенант и получава със закъснение Мечовете към Дъбовитe листа на Рицарския кръст за заслугите си като командир на 7-ма танкова дивизия и за участието си в сраженията при Киев. Той е едва седмият дивизионен командир, който е награден с толкова голямо отличие.

Със своята нова, напълно моторизирана дивизия "Гросдойчланд", Мантойфел участва през следващите месеци в тежките сражения на Източния фронт (Корсун, Бесерабия, Прут, Яси) и често пъти успява да отбие мащабни руски атаки - месец май 1944 г., в една от най-големите танкови битки бива успешно овладяна офанзивата на маршал Конев срещу важните нефтени полета в Румъния.

През лятото на Мантойфел се опитва, въпреки голямото числено преимущество на врага, да освободи със своята дивизия обкръжената Вилна (Северния фронт) и така да позволи отстъплението на по-късния носител на Мечовете Щахел с неговата бойна група. Въпреки че никога не е посещавал генералщабен курс към Военната академия, генералът от танковите войски (повишен на 1 септември 1944 г.) фон Мантойфел бива назначен на същия ден за командващ 5-та танкова армия. След което получава командването на единствената голяма армейска танкова част на Западния фронт. Негов наследник начело на "Гросдойчланд" става опитният полковник Карл Лоренц, вече награден по препоръка на самия Мантойфел с Дъбовите листа. Общо 56 носители на Рицарския кръст подчертават елитния статус на тази дивизия (за сравнение най-елитните SS дивизии - 1-ва, 2-ра и 3-та имат в състава си по около 50 носителя на Рицарски кръст).

С тежки проблеми при снабдяването с военни материали, Мантойфел подготвя своята армия при най-строга секретност за нова офанзива - на 16 декември 1944 г. потеглят неговите седем дивизии, заедно с части от Waffen-SS през горите на Ардените в решителната атака срещу 1-ва американска армия. Главната цел на офанзивата е разделянето на вражеските сили, както и завладяването отново на Антверпен. При успех цели три вражески армии - 1-ва канадска, 2-ра британска и 9-та американска - биха се оказали отрязани от 12-та американска армейска група, оперираща южно от Ардените.

През декември 1944 г. на 5-та танкова армия е наредено да пресече река Мозел към Брюксел и Антверпен, защитавайки фланга на 6-та танкова армия. По време на Battle of Bulge, 5-та танкова армия печели големи победи и почти напълно успява да пречупи защитните линии на Съюзниците.

Въпреки че танковите остриета на Мантойфел успяват да прегазят съпротивата и да нахлуят на стотина километра в територията на врага, тази последна немска офанзива завършва с неуспех. Смазващото вражеско превъзходство в жива сила и техника, на моменти лошият късмет и хроничната липса на гориво принуждават 5-та танкова армия да започне отстъпление в началото на януари. И въпреки блесящите атаки на известния американски генерал Патън Мантойфел успява навреме да изтегли своите части.
А дори и да бе успяло завземането на Антверпен и заграждането на трите вражески армии, то немските сили не биха били достатъчни за поддържане на обкръжението.

За началните успехи в Белгия и дългогодишните заслуги като генерал на фронта на 18 февруари 1945 г. Мантойфел е 24-ят награден с Брилянтите към Мечоветe и Дъбовите листа на Рицарския кръст.

През месец март 1945 г. Мантойфел е назначен за главнокомандващ на 3-та танкова армия като наследник на носителя на Дъбовите листа генерал-полковник Раус, но в последвалите битки срещу напредващата Червена армия в Померания успява да окаже само епизодична съпротива. И когато армейска група Вайхсел, след първоначални успехи в защита, бива разбита и Червената армия обгражда Берлин, Мантойфел няма възможност да помогне на обкръжените по никакъв начин. Неговите части са изтощени, с много малко изправни танкове и без гориво. Въпреки това той успява да изтегли своята 3-та танкова армия от тежката ситуация северно от Берлин и отвъд река Елба.

Когато на генерал-полковник Хайнрици, носител на Мечовете към Рицарския кръст, след конфликт с ОКВ е отнето командването на Армейска Група "Вистула", Мантойфел получава заповедта да поеме командирския пост от него. Но понеже той поддържа същото мнение като Хайнрици, а именно, че по-нататъшните бойни действия в Берлин са безсмислени, отказва назначението. В тази тежка ситуация Мантойфел доказва своя кураж и пълна лоялност към генерал Хайнрици. Когато генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел от ОКВ заплашва командира на армейската група с арест, Мантойфел отделя трима въоръжени офицери от собствения си щаб за негови пазачи. В случай на нужда той е готов да изрази солидарността си дори с употребата на оръжие. След особено умели преговори с британските генерали през май 1945 г. Мантойфел получава тяхното съгласие да се предаде със своите 300 000 войници. Освободен е през 1947 г.

След войната фон Мантойфел като генерал от запаса е активен в политиката, от 1953 г. до 1957 г. е член на Бундестага (Съветник по отбраната от ФДП). През 1959 г. е изненадващо обвинен в убийство, като причината за това е издадена от него смъртна присъда. През януари 1944 г. при Шчепетовка, Мантойфел е изправил пред военен съд, осъдил и наредил да се разстреля един войник заради страх, проявен пред лицето на врага, който по време на нощна стража наблюдавал как двама негови другари са заловени от противника, но нито се намесва, нито съобщава за случая. Въпреки правилното (според военното право) решение, генерал от танковите войски фон Мантойфел е осъден на две години затвор. След намесата на президента Хойс обаче е освободен само два месеца след влизането в сила на присъдата.

По-късно на изключителния танков командир са оказани много и неочаквани почести от страна на американските военни. Мантойфел е поканен 1968 г. да посети военната академия Уест Пойнт. Също така след покана от американския военнокомандващ генерал Уестмурленд посещава Пентагона, както и Белия дом, поканен от един бившия си противник и тогава президент Дуайт Айзенхауер. Към края на 60-те години Мантойфел помага като немски военен съветник за американските военни филми.

Хасо фон Мантойфел умира през 1978 г. по време на една почивка в Австрия и бива погребан в Германия. Лондонския Таймс издава похвална статия в чест на някогашния враг.

Родители: Хасо и Сузане фон Мантойфел
Съпруга: Армгард фон Клайст (племенничка на Генерал-фелдмаршал Евалд фон Клайст) от 23 юни 1921 г. - две деца.
На левия си ръкав Мантойфел носи почетните ленти на "DAK" и "Grossdeutschland" като принципно всеки има право да носи само една лента, а много военни във Вермахта и SS не носят никакви ленти.