Едуард Дийтл
Eduard Dietl
(1890-1944)
 |
Обявен от нацистката пропаганда за "Героя от Нарвик". Пръв в историята на Вермахта кавалер на Рицарския кръст с Дъбови листа. |
|
|
“Точно защото планинецът има корав характер, той притежава повече сила от всички останали и може да се противопостави по-храбро на врага, когато се наложи.” Дийтъл към дивизионен командир Ритер фон Хенгл за успеха при Нарвик.
След като завършва гимназия в Розенхайм през 1909 г. постъпва в 5-ти баварски пехотен полк “Гросхерцог Ернст Лудвиг фон Хесен”. В това подразделение Дийтл е приет след втория си опит, защото при първия получава отказ да постъпи в баварската армия. Учи във военното училище в Мюнхен. На 26 октомври 1911 г. става лейтенант – командир на взвод. Участва в Първата световна война. Достига до командир на рота. През август 1914 г. е тежко ранен. И двамата му братя загиват във войната.- единият на Източния, другият на Западния фронт. След военната демобилизация през 1919 г. постъпва в “Доброволческия корпус”. След година е приет отново на военна служба. 1919 г. с посредничеството на Ернст Рьом влиза и в Германската работническа партия(по-късно NSDAP), почти по същото време, когато Адолф Хитлер прави това, и в продължение на десет години фактически оглавява нацистката информационна мрежа в армейските среди, снабдявайки партийното ръководство със сведения за насторенията на редовия и командния състав. Заради забраната за политическа дейност на военните през 1921 г. е принуден официално да напусне NSDAP. Но продължава да работи за партията и Хитлер. Дейно участва във формирането на мюнхенското звено на SA. На 9 ноември 1923 г. Дийтл е в готовност да подкрепи пуча на Хитлер с ротата си, но в крайна сметка до това не се стига. След това Дийтл става преподавател по тактика в мюнхенското училище за пехотинци. Той е добър скиор и по това време участва във всички национални и международни състезания. През 1926 г. се оженва за Герда-Луизе Ханике, която му ражда четири деца. От 1931 г. след като е работил в различни школи за пехотинци става батальонен командир в Кемптен и работи по изграждането на планински съединения. През 1933 г. след идването на власт на нацистите кариерата му се развива стремглаво. 1935 г. става командир на 99-ти планинскострелкови полк в Кемтен. От април 1938 г. като генерал-майор е командир на 3-та планинскострелкова дивизия, разквартирована в Грац.
От лятото на 1941 г. е командир на планинскострелкови корпус: ръководи военни операции в северните райони на полуостров Кола, опитва се да завладее с щурм Мурманск, но не получава подкрепление и е принуден да върне частите си към финландската граница.
Две са причините да се търси вина у Дийтл за военни престъпления. Първата е, че прилага “Заповедта за комисарите” и в частите, командвани от него, се извършват разстрели на военнопленници. Втората причина е, че в Норвегия и Финландия под смъртна заплаха Дийтл принуждава на робски труд наказани войници. На 23 юни 1944 г. е повикан на съвещание в Оберзалцберг. На път за там самолетът му се разбива в Щайермарк. По политически причини смъртта му се пази в тайна. Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст са му връчени посмъртно на 1 юли 1944 г. |
|
|
| Повишения: |
Fahnenjunker-Gefreiter: 29 януари 1910 |
| Награди и декорации: |
Рицарски кръст (25-ти награден): 9 май 1940 |
|
|
Едуард Дийтл е син на финансовия съветник Едуард Дийтл и жена му Лина Холцхаузен. Роден е на 21 юли 1890 г. в Бад Айблинг, Обербайерн. От малък иска да стане алпинист. 
