Георг Бохман е роден на 18 септември 1913 г. в Албернау (Саксония) в семейството на текстилен работник. Учи в Лайпцигския университет. на 1 октомври 1933 г. постъпва в Хитлерюгенд, на 14 март 1933 г. в NSDAP (№ 1 907 565), и SS (№ 122 362). От 1936 г. служи в SS-щандарт “Горна Бавария”. След производството му в унтерщурмфюрер постъпва заедно със свой щандарт на служба като охрана на концентрационния лагер "Дахау". През ноември 1939 г., междувременно произведен в SS-Obersturmführer, поема командването на 14-а бронеизтребителна рота на новоформираната SS дивизия “Тотенкопф”. По време на Френската кампания дивизията се сражава при Камбре, Арас и Дюнкерк и навлиза дълбоко в югозападна Франция. За своите успехи Бохман получава Железен кръст ІІ степен. Малко по-късно е произведен в SS-Hauptsturmführer. До април 1941 г. “Тотенкопф” остава във Франция, преди да бъде прехвърлена на изток в рамките на приготовленията за операция “Барбароса”. Дивизията воюва в състава на група армии “Север”, под командването на бъдещия генерал-фелдмаршал Вилхелм фон Лееб, в Балтика и по ленинградското направление. Бохман се отличава с ротата си в сраженията при Каунас и Дюна. Още през юли 1941 г. той получава Железен кръст І степен. През август 1941 г. дивизията достига Илменското езеро, а по-късно при Лушно води ожесточени отбранителни боеве.

През януари 1942 г. дивизията действа в състава на ІІ-ри армейски корпус (негов командир е бъдещият носител на Дъбови листа генерал от пехотата граф Валтер фон Брокдорф-Алефелдт), който по време на руската зимна офанзива попада в котел при Демянск. Близо 100 000 войници са обкръжени в котела. През последвалите 3 месеца блокираните в котела съединения се отбраняват успешно, което става възможно само благодарение на ефективната въздушна подкрепа и снабдяване от страна на Луфтвафе. Във войнишките среди котелът получава прозвището „Графство Демянск” – игра на думи с титлата на командващия. По време на боевете в котела особено се отличава SS-дивизията „Тотенкопф”, а в нейните редове – командирът на бойна група Георг Бохман. Неговата бойна група е онази, която на 28 април установява контакт със сражаващи се извън котела части и осъществява пробив при Ловат, с което осигурява пътя за спасение на обкръжените войски. За изключителните си заслуги Бохман, раняван двукратно в котела, на 3 май 1942 г. е удостоен с Рицарски кръст. Малко след това той получава и значката „Демянск”, Сребърен отличителен знак за раняване и Благодарствено писмо от командавщия 16-а армия генерал-полковник (по-късно генерал-фелдмаршал) Ернст Буш. Още на 2 април 1942 г. Бохман е произведен в SS-Sturmbannführer.

От 21 октомври 1942 г. до 1 август 1943 г. командва 2-ри батальон на мотоциклетния SS полк "Туле" в състава на SS дивизия "Тотенкопф". През октомври 1942 г. дивизията е изтеглена от фронта и изпратена във Франция, където е попълнена и превъоръжена. След завръщането й на Източния фронт Бохман поема командването на ІІІ-и мотоциклетен стрелкови батальон. Командва го по време на сраженията при Харков, Сороковка и Тетлега. Във връзка с постигнатите успехи на 17 май 1943 г. той е удостоен с Дъбови листа № 246 към Рицарския кръст.

Малко по-късно Бохман поема танковия полк на дивизията. Следват бойни действия при Миус, Донец, Сталино, Полтава и Нарев. На 9 ноември 1943 г. Бохман е произведен в SS-Obersturmbannführer. След ново раняване е изтеглен от фронта. В Германия е назначен за началник на офицерско училище на SS в Аролсен и на 1 ноември 1944 г. е произведен в SS-Oberführer, включен в състава на SS дивизия "Дас Райх". От 20 ноември 1944 г. е командир на 9-ти танков полк на SS "Хоенщауфен".

Фронтово назначение получава едва на 2 януари 1945 г., когато е определен за командир на 18-а SS-танкова гренадирска дивизия „Хорст Весел”. След действия на Западния фронт дивизията е прехвърлена на Източния, където води тежки отбранителни сражения в Силезия. В района на Оберглогау дивизията е обкръжена. Макар да е ранен за пети път, Бохман я повежда в успешни боеве за пробив на обкръжението. За успешно осъществения пробив по препоръка на генерал-фелдмаршал Фердинанд Шьорнер и генерал от танковите войски Валтер Неринг на 26 март 1945 г. като 140-и войник от Вермахта Бохман е удостоен с Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст. Получава и Златен отличителен знак за раняване.

Малко по-късно той поема командването на 17-а SS-танкова гренадирска дивизия “Гьоц фон Берлихинген”. С нея се сражава при Нюрнберг и в Долна Бавария. След отказ да изпълни заповед за настъпление, издадена от генерал-фелдмаршал Шьорнер, е отстранен от поста и предвиден за изправяне пред военен съд. Краят на войната спасява този офицер от такава съдба. На 9 май 1945 г. се предава на американски войски в района Ротех-Егерн.

Георг Бохман умира от тежко заболяване на 8 юни 1973 г. на 59-годишна възраст в Офенбах на Майн.