През есента на 1940 г. „щастливите времена” за сивите вълци в Северния Атлантик продължават. Големите подводни асове изпращат товар след товар на морското дъно (така например капитан-лейтенант Йоахим Шепке с U-100 през нощта на 21 срещу 22 септември потапя 7 съда с общ тонаж от 50 340 т. в рамките на 3 часа) и тактиката на вълчата глутница вече носи първите си плодове. При все това броят на подводниците, с които разполага адмирал Дьониц, е далеч от необходимото за задушаването на Англия.

В началото на октомври 1940 г. от 25 немски океански подводници 7 патрулират в Северния Атлантик. Точка на напрежение е най-вече акваторията около острова Рокол, която заема ключово място от маршрута на конвоите между Северна Америка и Великобритания. В средата на месеца там оперират няколко бойни единици на подводния флот, като най-много се отличава U-48 под командването на Хайнрих Блайхродт, унищожавайки три търговски кораба (21   900 т.) от състава на HX-77. В ранното утро на 17 октомври същата подводница открива конвоя SC-7, за което е съобщено своевременно на Дьониц. Малко след потапянето на танкера „Лангедок” в преследването се включва U-38 (Хайнрих Либе), докато Блайхродт, направил вече няколко успешни атаки, губи следите на врага. В посока на координатите на конвоя обаче вече се отправят още U-46 (Енгелберт Ендрас), U-99 (Ото Кречмер), U-100, U-101 (Фриц Фрауенхайм), U-123 (Карл-Хайнц Мьоле) и U-124 (Георг-Вилхелм Шулц).

В късния следобед на 18 октомври вълчата глутница се намира в пълна готовност да се нахвърли върху SC-7. За последвалите събития Тихият Ото докладва в бордовия дневник на U-99:

„17:45 Умерен югоизточен вятър. Вълнение – 3 бала. Неголяма облачност. U-101 (на две мили от мен) сигнализира с прожектор: „Противников кораб на ляв борд.”
17:49 Виждам съд. Курс – изток, курсов ъгъл 30 градуса на десен борд. На хоризонта дим – конвой. Не се приближавам. Съзирам параход без защита.
19:28 Преминах в подводно положение.
19:50 Върнах се на надводно положение. Параходът бавно се придвижва на изток. Започвам преследване.
20:00 Намирам се на половин миля от U-101
20:24 Параходът бе торпилиран от друга подводница. Обмених светлинни сигнали с U-123. Конвоят идва към мен. Отпред има разрушител, стрелящ с осветителни снаряди. Прониквам през охранителната линия.
22:02 Пълнолуние. Удовлетворителна видимост. Определих цел. Изстрел от носовия торпеден апарат. Пропуск.
22:06 От дистанция 700 м изстрел от торпедния апарат на кърмата. Попадение в средната част на съд с тонаж 6500 т. Потъна за 20 секунди. Корабите от конвоя предприемат зигзагообразен курс.
22:30 Нова цел. Стрелям с носовия торпеден апарат. Пропуск. Вероятно ни подведе неправилно установяване на ъгъла на жироскопа. Забелязан ескортен кораб, който продължи преследването и след като се отдалечих от мястото на битката. Поддържах най-висока скорост, за да се измъкна. Корабът откри артилерийски огън, но скоро промени курса си и се върна назад. Отправям се отново към конвоя.
23:30 Заех позиция, удобна за атака. Определих цел – товарен съд. Изстрел от носовия апарат. Торпедото се размина с жертвата (която в последния момент промени курса си), но попадна в 7-хилядник, оказал се на линията му. Корабът потъна.
23:55 Отправям се към цел (товарен съд с тонаж 6000 т.) на носовия курсов ъгъл. Изстрел от дистанция 750 м. Попадение. Взривове, високи пламъци.
00:15 Три разрушителя окръжиха поразения съд и разсредоточавайки се, започнаха търсене. Отървах се от преследване. Отвсякъде се чуват взривове. Разрушителите стрелят с осветителни снаряди. При пълнолуние – нищо особено.
00:38 Отново в атака. Товарен съд с тонаж 6000 т. на 945 м. Попадение и взривяване на котелното отделение. Бързо потъване.
01:58 Цел на носовия курсов ъгъл. Дистанция 975 м. Изстрел с носовия апарат. Съдът с тонаж 7000 т. изчезна под водата за 40 секунди.
2:40 Атакувах товарен кораб (9500 т.). Пропуск.
2:55 Целта е пак същият съд. Торпедото се взриви с голямо закъснение.
3:02 Приближих се. Атака от 720 м. Попадение в средната част. Съдът потъна.
3:56 Насочих се към изостанал от конвоя кораб. Торпедото се размина с целта.
3:58 Повторих атаката с кърмовия торпеден апарат. Попадение. Съдът се държи над водата.
5:04 Атакуваният кораб се оказа „Клинтония” (3106 т.). U-123 го потопи с бордовото оръдие. Конвоят е загубен от поглед. Отхождам от мястото на боя.”

Съставеният първоначално от 35 кораба SC-7 е разбит планомерно на 18 срещу 19 октомври. 20 съда са потопени и още 6 - тежко повредени (три от последните атакува Шепке). Загубите за англичаните обаче ще бъдат още по-тежки. На 20 октомври Гюнтер Прийн (U-47) забелязва в района на Рокол още един северноатлантически конвой. Скоро върху HX-79 (49 кораба) се посипват ударите на новосформираната глутница. Към Бика от Скапа Флоу се присъединяват участвалите в разгрома на SC-7 Eндрас (бивш ПВО на Прийн), Шепке, Либе и Блайхродт. U-38, U-46, U-47, U-48 и U-100 слагат края на още 12 кораба с жизненоважен за Великобритания товар. Най-голямата жертва е шведският „Янус” (9965 т.), унищожен от U-46.

Действията на двете вълчи глутници правят за Лондон Северния Атлантик още по-злокобен, а германската пропаганда по подобаващ начин прогласява успеха им. Почти мигновено се налага една историческата аналогия. „Змиорките” на сивите вълци превръщат случилото се на 18 срещу 19 октомври 1940 г. в „Нощта на дългите ножове” за U-Boot-Waffe. Капитан-лейтенант Ото Кречмер е вече легенда и на 4 ноември, след като преминава границата от 200 000 т. потопен тонаж, получава дъбовите листа към Рицарския кръст като шести войник на Вермахта и втори от флота. С това отличие като първи от флота е награден Прийн още на 20 октомври, с което се ознаменува страшния разгром на двата конвоя в северноатлантически води.

SC-7

Подводница	Командир	Брой потопени съдове	Тонаж
U-38	Либе	1	3554
U-46	Ендрас	3	8453
U-48	Блайхродт	2	13 355
U-99	Кречмер	6,5	28 949
U-101	Фрауенхайм	3	8837
U-123	Мьоле	3,5	14 685
U-124	Шулц	1	1813
Общо		20	79 646

HX-79

Подводница	Командир	Брой потопени съдове	Тонаж
U-38	Либе	2	12 619
U-46	Ендрас	2,5	16 987
U-47	Прийн	4	22 552
U-48	Блайхродт	0,5	3011
U-100	Шепке	3	19 894
Общо		12	75 063