През 1939 г., в първите дни на войната, адмирал Карл Дьониц, главнокомандващ подводния флот, започва да обмисля как да нанесе съкрушителен удар на британските кралски ВМС, чието господство по моретата по това време е неоспоримо. Неговата цел е двойна: да намали престижа на британските ВМС и да унищожи някои големи и важни кораби. Дьониц съставя план за операция срещу прочутата база Скапа Флоу, която е считана за непристъпна: едни от главните препятствия са навигационните трудности.

Измежду своите капитани на подводници Дьониц избира Гюнтер Прийн, на 32 години, но вече опитен подводничар. Опасностите и трудностите при тази операция са такива, че на Прийн са дадени 48 часа за обмисляне преди да реши дали да приеме или да откаже: той приема. Неговата подводница, U-47, с екипажа си от 40 души на възраст между 20 и 32 години, напуска морската база при Кил под най-строг секрет в неделя, 8 октомври 1939 г.

Петък 13
Приближаването

Прийн премести шапката към тила си и огледа хоризонта през перископа. "Изплаваме! Спусни перископа!" заповяда той. Свистенето на сгъстения въздух в тръбите бе бързо заглушено от силното клокочене на изпомпваната през клапите вода, след което над всички тези шумове се извиси гласът на втория лейтенант Веселс: "Люкът на рубката е над водата!" Прийн окачи бинокъла на врата си, бързо се изкачи нагоре, разгъна флага и го окачи. Леден вятър духаше в лицето му. Подводницата беше огряна от странна бледа светлина.

На хоризонта северното сияние проникваше през високите облаци. Прийн гледаше недоволно: ако северо-северозападният бриз изчисти напълно небето, както изглаждаше, че ще стане, светлината щеше да е още по-силна и тъмната сянка на U-47 щеше да се вижда даже на дъното на прозрачното море. Какво да прави? Предвиждани бяха всякакви усложнения, включително и намесата на северното сияние. Да се отложи ли операцията за следващия ден? Рядко се случва такова небесно явление да се повтори два последователни дни. Прийн бързо взе решение: жребият е хвърлен, те трябва да действуват точно тази нощ.

"Двете машини пълен напред!" Вълните при носа се надигнаха, когато скоростта се увеличи до 17 възела. Сега брегът се виждаше ясно. Холм Саунд с неговия малко по-широк от една миля вход изглеждаше като че свършва сляпо, заграден от двете страни от брегове, без да се вижда изход. Постепенно с приближаването течението се засилваше. Както очакваха, бреговете бяха пусти. "Никакви следи от наблюдателен пост", промърмори Ендрас, вторият капитан.

Започват трудностите

Прийн пръв забеляза потъналия кораб. "Останки от разбит кораб напречно на канала на две мили, 60 градуса наляво", каза той, леко развълнуван. Още по-прозрачна под осветеното небе, огледалната повърхност на залива на Скапа Флоу се простираше далеч зад черната зловеща развалина, която затваряше неговия вход. Потъналият кораб се виждаше все по-близо. Прийн се оглеждаше за другите три потънали кораба, за които знаеше, че са в същата зона на канала, но не можеше да ги открие.

"По дяволите! Къде са тези кървави отломки?" Гласът на младшия офицер Хьолцер повтаряше монотонно в разговорната тръба: "Четири метра вода под кила... Три метра... Два и половина метра..." Изведнъж Прийн разбра какво бе станало и почувствува, че стомахът му се свива на топка. В контролната кабина гласът на Хьолцер също се промени. След миг шурманът Шпар буквално се хвърли към разговорната тръба: "Пълен десен на борд, капитане! Ние не сме в Кърк Саунд, а в Скери Саунд!" Горе в рубката кормчията Шмид с възможно най-голяма бързина завъртя щурвала докрай надясно и повтори: "Пълен десен на борд!" На мостика наблюдателите затаиха дъх. Прийн усети, че го облива студена пот, когато разбра грешката си: той беше видял само един потънал кораб, а трябваше да види три в областта на двата острова Глимс Холм и Ламб Холм: самотният потънал кораб беше блокирал не Кърк Саунд, а Скери Саунд. При скоростта, с която се движеха, подводницата най-вероятно щеше да заседне.

U-47 бавно се обърна надясно, почти под прав ъгъл. Прийн преглътна с усилие и отново погледна потъналия кораб. Той беше съвсем близо. Стори му се, че развалината сякаш му се подиграва, после тя бавно се плъзна от лявата им страна заедно с двата острова. Наблюдателите, които следяха секторите отляво и пред носа, едновременно забелязяха стърчащите над повърхността части на другите два потънали кораба зад Ламб Холм. Сега Кърк Саунд беше открит отляво: носена от течението, подводницата се движеше към него с борда напред като краб. На по-малко от 250 метра от пустите скали на Мейнланд Прийн даде нова заповед със спокоен глас: "Пълен ляв!" "Кормилото наляво", повтори Шмид от рубката за управление. "Курс три, нула, нула!" Подводницата още веднаж рязко зави. Тя се плъзгаше като призрак в средата на Кърк Саунд между Мейнланд и Ламб Холм, леко носена от течението. Хиляди блуждаещи огньове на небето излъчваха синкава светлина, която бавно се превръщаше в жълта-оранжева. "Включи електромоторите на половин мощност. Спри дизелите!" Боботенето на двата MAN-дизела замлъкна. Подводницата бе обгърната от тишина и плискането на вълните заглушаваше слабото бръмчене на електромоторите. U-47, превърнала се в сянка сред многото други сенки, се бе сляла с околността.

Няма вход

"Точно както изглежда на снимките", каза Ендрас, като още държеше бинокъла пред очите си. Прийн се съгласи, вътрешно доволен от това, че си беше направил труд да натрупа в паметта си всички подробности от картите и въздушните снимки, които сега виждаше, че точно съответства на действителността. Долу в командната кабина Шпар, наведен над своите карти, също проследяваше курса на подводницата. Посоката на течението се промени и за около 45 минути, след 23.12 ч., се носеше на запад към Скапа Флоу: дълбочината беше едва достатъчна за тяхното газене от 5,1 метра, между потъналите кораби щеше да има само няколко сантиметра под кила. Подводницата достигна мястото, където Кърк Саунд извиваше наляво. "Курс две, шест, нула!”. "Две, шест, нула” потвърди Шмид през разговорната тръба. Прин прецени, че разстоянието което ги отделяше от потъналите кораби, беше около 1 миля. "Ще преминем от северната страна на развалините", съобщи той спокойно. След това вдигна бинокъла си и огледа най-северно разположения потънал кораб: неговата тъмна сянка изпъкваше срещу канарите на Мейнланд и корпусът му се очертаваше ясно през млечната повърхност на Кърк Саунд. Това беше стар двумачтов платноход, който, отнесен от силното течение, бе заседнал като врата на изток, успоредно на ивицата на Мейнланд.

На това място Кърк Саунд се стесняваше като гьрло на бутилка, ограничена отдясно от изпъкналостта на Мейнланд, а отляво от Ламб Холм. В този канал, още по-стеснен от потъналите кораби, скоростта на течението значително нарастваше. Изведнаж светлината на северното сияние изчезна и островите потънаха в непрогледен мрак. Прийн свали бинокъла си, но не виждаше нищо. Синкава светлина, студена като ледения въздух, който замразяваше лицата им, отново се появи на небето. Преградата се приближаваше към тях с невероятна скорост. "Десет градуса надясно! Задръж докато преминаваме! Курс две, седем, нула!". "Курс две, седем, нула", повтори Шмид като ехо. Течението подхвана U-47, носейки я като треска надясно, към платнохода. Подводницата започна за криволичи наляво-надясно, без да може да поддържа курса си. В кабината за управление Шмид усещаше, че все по-трудно я контролира. Подводницата почти престана да се подчинява на кормилото и беше изтласквана все по-наляво. Прийн непрекъснато коригираше курса, а долу кормчията, без да откъсва очи от компаса, бързо маневрираше с щурвала ту в една, ту в друга посока, а по лицето му се стичаше пот.

Горе мъжете бяха застинали неподвижни: всичко бе станало с невероятна бързина, но на тях им се струваше, че тези няколко секунди никога няма да имат край. Свободното пространство между останките на платнохода и на парахода, който беше на една линия с него, изглеждаше с ширина едва колкото U-47 да мине през него: най-малката грешка в изчисленията или маневрирането, най-малката нерешителност, биха били фатални. Гледката беше зловеща: Течението, връхлитащо върху потъналия кораб, хвърляше огромни вълни срещу носа му. Пред разрушените кораби, потънали напречно на Кърк Саунд, течението издигаше огромни вълни, които се сгромолясваха със силата и грохота на порой надолу въз вдлъбнатината, зееща между параходите. Най-после разрушеният платноход се изравни с рубката. В този момент кръвта застина във вените им.

Техният път беше преграден.

Непредвиденото препятствие

Дебела котвена верига, закачена за най-северно разположения потънал параход, беше преградила пътя на подводницата. Веригата беше опъната под ъгъл 45° спрямо повърхността на канала и изчезваше в огромна пенеща се вълна някъде към средата му. "Изключи лявата машина! Дясната машина бавен напред! Кормилото докрай надясно!" Злокобната развалина на платнохода с палуби на нивото на морската повърхност, проблясващи на светлината на северното сияние, притегляше подводницата към себе си като гигантски магнит: сблъскването изглеждаше неизбежно. Десният винт изхвърляше водовъртежи от пяна. Носът леко докосваше веригата: секунда по-късно килът се удари в нещо и носът се наклони надясно към подводното препятствие, което сега беше съвсем близо. С кормилото докрай наляво дясната машина теглеше подводницата назад към центъра на канала, но веригата действуваше като лост и я задържаше със сила извън по-дълбоката и по-сигурна вода.

Със затаен дъх Прийн, Ендрас, фон Фарендорф /третият офицер/ и тримата наблюдатели загрижено следяха как веригата се придвижва с прекъсвания, стържейки отляво борда на подводницата. Тежките брънки, ръждясали и покрити с морски водорасли и кори, се издигаха до нивото на командната рубка. Хората усетиха как подводницата се докосна леко до дъното, после спря и се завъртя около кила си. Прийн тъкмо се канеше да заповяда да изпомпат баластните резервоари, когато U-47 изведнаж се освободи сама и веригата остърга със силно скриптене задната й част. Течението веднага подхвана подводницата и я повлече наляво. Ендрас се отдръпна от Прийн, за да не му пречи. Фон Фарендорф, вкопчил се за заледения леер на мостика, гледаше как огромната тъмна маса на развалината отляво се носи към тях като че ще ги смаже: той чуваше гръмкия глас на Прийн, издаващ серия от заповеди, и видя как потъналият кораб забави скоростта, с която ги приближаваше, и накрая спря на няколко метра от. тях. Тогава той разбра, че U-47 беше преодоляла силата на течението и се бе придвижила надясно. На щурвала Шмид, с облято от пот лице от усилието, се беше справил отлично с управлението на подводницата, докато тя се люшкаше като пиян човек. С бързи и ловки движения той успя накрая да изведе подводницата покрай потъналия кораб, без да го докосне.

Опасностите обаче още не бяха преминали. Всеки момент подводницата можеше да се блъсне в брега на Мейнланд, който се издигаше застрашително пред носа й. “Кормилото пълно надясно!" Шмид веднага завъртя шурвала колкото може по-бързо. "Курс две, две, нула!" заповяда Прийн вече с нормален глас. Канарите на Мейнланд се плъзнаха край носа, след това край десния борд и накрая край кърмовата част. U-47 достигна центъра на Кърк Саунд без затруднения. На това място каналът се разширяваше и течението беше значително по-слабо. Главното препятствие беше преодоляно. Оставаха обаче минните полета, които вероятно бяха разположени така, че да блокират входа към Скала Флоу между Скайдакуой Пойнт и Глимс Холм. Споменът за гибелта на UВ-116, който беше взривен в минно поле в Хокса Саунд през октомври 1918 г., трябва да е минал през ума на Прийн: той реши да се държи близо до брега от страната на Мейнланд. "Шпар, не използувай повече ехолота." Той забеляза, че Ендрас гледаше напрегнато във водата пред носа: очевидно той също мислеше за мини. Ако имаше минно поле, те щяха да влязат в него всеки момент.

"Тридесет и пет градуса надясно!" заповяда Прийн с леко дрезгав глас. Курсът на подводницата сега минаваше успоредно на брега. От дясната страна на около 500 - 600 метра от тях изпъкнаха силуетите на малките къщички на Сейнт Мери, подредени от двете страни на улицата. Никаква светлина не проникваше през затъмнените прозорци и пустите улици почти не се различаваха в тъмнината.

Автомобилните фарове

"Велосипедист!" възкликна приглушено фон Фарендорф. Очите на всички на мостика се насочиха към човека, който уморено въртеше педалите. Дали не минава, за да оглежда? Велосипедистът зави надясно и изчезна между две къщи, без ни най-малко да подозира, че е бил наблюдаван от подводницата. Хората от U-47 обаче нямаха време дори да въздъхнат с облекчение: тяхното внимание бе привлечено от някакво неясно бръмчене. Шумът непрекъснато се усилваше, докато заглуши напълно плясъка на морските вълни. Шумът идваш откъм брега: внезапно два светлинни лъча пронизаха тъмнината. "Кола! Само това ни липсваше!." не се-стърпя фон Фарендорф. Ендрас насочи бинокъла си към колата и изруга: "По дяволите! Щом стигне крайбрежната улица, има голяма вероятност да ни забележи. Ние стърчим като пън в това море”! Улицата, която се спускаше към селото, се виеше на зиг-заг покрай скалите; изведнаж два мощни лъча бяла светлина блеснаха през улицата към пристанището и морето. Постепенно с приближаването на колата светлината ставаше все по-силна; само след секунди колата щеше да освети с фаровете си и подводницата, тъй като влизаше в завой под прав ъгъл, който водеше в Сейнт Мери. "Трябва да го тикнат в затвора!”, просъска фон Фарендорф, "не знае ли, че е задължително да затъмни фаровете си?" Никой обаче не се засмя на неговото остроумие, защото в момента рубката бе осветена сякаш бе ден. Изведнъж колата спря.

"Ето ти, видя ни!" възкликна фон Фарендорф. Заслепени от силната светлина, те чуха как шофьорът пали мотора. Най-после мостика отново бе в тъмнина; очите на всички следяха натрапника, докато той се опитваше да обърне на заден ход.

Изглежда, че човекът е бил много възбуден, защото трябваше многократно да маневрира назад-напред, докато накрая потегли в обратната посока към Скапа. Стоповете на колата се виждаха още няколко секунди, докато и те изчезнаха, скрити от завоите на улицата.

"Клетият дявол трябва да е изпаднал в шок, като ни е видял така спокойно да плаваме на повърхността'', каза Ендрас. Фон Фарендорф промърмори: “Ще имаме късмет, ако успеем веднага да се измъкнем оттук; всеки момент ще бъде вдигната тревога!" "Но на кого ще съобщи той по това време на нощта? Да речем, че е тръгнал за Скапа. Ще му трябва време, за да събуди някой от жителите или местния полицай, за да телефонира в Къркуол или в морската база в Линес. Възможно е също и да се прибере в къщи, а съвсем вероятно, поне в началото, да не приемат напълно сериозно думите му", продължи Ендрас. "Аз не...” Прекратете това крякане заповяда Прийн.

Скейлдакуой Пойнт сега беше съвсем близо от дясната им страна. Заплахата от минно поле бе преминала, всъщност такова не бе забелязано. “Пали дизелите! Двете машини с половин ход напред! Изключи електромоторите. Курс две, осем, нула!" заповяда Прийн с твърд глас.

Боботенето на МAN - дизелите отново изпълни тихата нощ. Фон Фарендорф правеше гримаси, стиснал пред очите си бинокъла. Блестящият простор на малкото море в Скапа Флоу, осветено право отгоре от северното сияние, се ширеше пред носа на U-47. Долу ехтеше гласът на Прийн по вътрешния телефон: "Акцията започва! Ние сме в Скапа Флоу!"

Хълмовете, които обграждаха залива на Скапа Флоу, се издигаха все по-големи и очертанията им ставаха все по-ясни на фона на блестящото небе. Морето изглеждаше като широка водна пустиня; островите бяха потънали в дълбока тишина, не се виждаше нито една светлинна. Тази тишина и пълната липса на признаци на живот бяха съвсем различни от това, което очакваха, и това опъваше нервите им докрай. "Не гъмжи от живот, нали?" възкликна Ендрас. Прийн напрягаше очи, за да види всяка подробност в полумрака; видимостта беше чудесна, но той не виждаше нито един кораб. "Нека отидем да огледаме около главния пристан", каза той накрая, обръщайки се към другите."Кормилото петдесет градуса наляво". "Кормилото наляво петдесет градуса", отговори Шмид. U-47 започна да се обръща наляво и очертанията на скалите на Мейнланд останаха зад кърмата, докато остров Еърей нарастваше и краят му се сля с малкия остров Хънда: пред тях островите Флота, Фара, Риза и Гава преливаха в скалистата маса на остров Хой. "Да внимаваме за патрулния кораб в Хокса Саунд, иначе след няколко секунди можем да станем чудесна мишена”. Хокса Саунд стана напълно видим: контурите на патрулен кораб се очертаха ясно като изрязани на светлия фон на небето.

"По дяволите! Ако те могат да ни видят така добре както ние тях, сме загубени” каза Ендрас, едва дишайки. "Господи, даже шумът на машините ни може да ни издаде: вятърът го носи точно към тях!" изстена фон Фарендорф. "Безсмислено е да продължаваме; ще се върнем и ще опитаме от североизточната част на залива далеч от Мейнланд", каза гласно Прийн. "Кормилото пълно наляво!" След като изминаха около миля и половина по новия курс, Прийн насочи бинокъла си към високите скари на Мейнланд. Той ясно различаваше фосфоресциращите върхове на вълните, когато те се разбиваха върху брега. В машинното отделение с дизеловите двигатели Веселс повдигна очи към часовника, окачен на стената, която разделяше неговото помещение от това на електромоторите: стрелките показваха 00.47 ч. и той бе изненадан от това, че са минали само тридесет минути откакто бяха навлезли в Скапа Флоу. Той премести погледа си обратно върху машините, които блещукаха под слабата светлина на лампите; въпреки вентилацията въздухът бе синкав от изгорелите газове. Какво ли правят горе? Шолц, неговият помощник, стоеше до него и си задаваше същия въпрос.

Да се приготвят торпедните апарати!

Северното сияние осигуряваше чудесна видимост, която се редуваше с периоди на пълна тъмнина. "Има нещо отпред вляво на носа!" възкликна Дзиалас, вторият офицер. "Имаш халюцинации: тук е мъртво като гробище", каза фон Фарендорф, без да снема бинокъла от очите си. “Да, навярно греша; при тази отвратителна светлина, която непрекъснато се променя, е трудно да си сигурен." Дзиалас напрегна всички мускули на лицето си: отново му се мярна сянка, малко по-тъмна от скалите, появила се за секунда в бинокъла му и сляла се отново с околната сивота. Имаше ли нещо там? Той свали бинокъла и затвори очи за няколко секунди, след което погледна около себе си: никой от околните не бе забелязал нищо. Той пак погледна през бинокъла и в миг дъхът му спря: образът беше на същото място, където го беше видял преди, черен като мастило, с още неясни очертания. Вече не беше възможно да се лъже. "Голям кораб вдясно пред носа на дванадесет градуса!" "За бога,- ти си прав! Цел вдясно пред носа на дванадесет градуса!" обяви Ендрас с развълнуван глас. Прийн веднага насочи бинокъла си в указаната посока. "Да, сега виждам, това е нещо грамадно: трябва да е на около 4000 метра дистанция" В кабината за управление операторът Смичек, който бе застанал пред контролното табло за изстрелване на торпедата, се изправи, като чу новината по говорната уредба. Сянката започна да придобива по-ясни очертания. "Това е старо корито с един комин, закотвено с носа си към брега." "Прилича ми на боен кораб от класа на "Ройъл Соврин" или "Куин Елизабет"."Бих казал, че е "Ройъл Соврин": различавам триножника на кърмата. "Куин" има по-голямо помещение при мостика." "Закотвен е под прав ъгъл към пристанището... не, на около 45°; трудно е да се определи точно. Няма никакви светлини.” На мостика цареше пълна тишина: всички те си мислеха, че ако случайно английските наблюдатели ги забележат, тежките оръдия на кораба щяха да ги потопят само за секунди. "Зад този кораб има още един!" просъска фон Фарендорф. Капитанът и първият офицер насочиха биноклите си. "По дяволите, наистина има... голям кораб с два комина ... не са точно един зад друг: вторият е закотвен по-близо до пристанището и две трети от него са закрити от по-близкия", определи точно Ендрас, без да отделя очи от бинокъла. Зад първия профил сега можеше да се различи заострен нос, празна палуба, две големи оръдейни кули и част от марса /наблюдателната площадка на мачтата/.

"Това е кръстосвач! "Рипълс" или "Ринаун"... много по-голям е от другото корито", забеляза фон Фарендорф. "Тогава, трябва да е "Рипълс", защото "Ринаун" не може да бъде тук", отвърна Прийн. Помощник-радиооператорът Хензел, който наблюдаваше от лявата страна и се вслушваше внимателно в разговора между офицерите, отчаяно се обърна и огледа неприятелските кораби. Той свали бинокъла и изруга светлината, под чиито лъчи оставената от подводницата следа изглеждаше като бледа стрелка, сочеща към нея. Нетърпелив и неспокоен, той очакваше заповедите на капитана. Какво чакаше Прийн? Те вече би трябвало да са в огневия обсег на торпедата. Колко още искаше той да се приближи, за да атакува? Хензел пак погледна следата след подводницата и си помисли, че блестящите водки бразди сигурно се виждат от няколко мили. "Пригответе за бой торпедните апарати. Апарати от 1-ви до 4-ти готови за повърхностно изстрелване!" заповяда Прийн. Ендрас се беше навел над разговорната тръба: в предното торпедно отделение старши матросът Блек трескаво въртеше ръчките на колелата на четирите апарата. "1-ви до 4-ти апарат готови!" докладва той в разговорната тръба. "1-ви до 4-ти апарат готови за стрелба, капитане", повтори Ендрас. "Нагласете ги за дълбочина 7 метра! Насочете 1-ви и 2-ри апарат към марса на кораба, който е по-южно разположен. С 3-ти и 4-ти апарат се прицелете в носа на другия кораб. Дистанция 3000 метра, скорост на торпедата 30 възли. Изстрелване под ъгъл спрямо сектор Грийн III !" "Да, капитане, отговори Ендрас. Той постави дясното си око на визьора и установи връзка със Смичек по вътрешния телефон, като му задаваше дистанцията, положението на целите и другата необходима информация. Торпедното контролно табло беше свързано към жирокомпаса и прицелващия апарат; пред таблото Смичек наблюдаваше двете червени контролни лампички, които показваха, че внесената информация се обработва. След няколко секунди бръмченето спря и лампичките изгаснаха. Смичек въведе получения резултат в апарата и включи контролното табло към системата за управление на подводницата; от този момент всички данни, необходими за изстрелването на торпедата, щяха да се получават автоматично. Пред него светна друга, индикаторна лампичка: торпедата можеха да бъдат изстреляни от всяко положение, при условие че целта е разположена под ъгъл не повече от 90° спрямо подводницата. Ендрас хвана в центъра на мрежата на прицелното устройство марса на кораба и без да повдига глава постави дясната си ръка върху пулта за изстрелване на торпедата. "Сектор Грийн III готов за стрелба, капитане!” "Изстреляй торпедата!." "1-ви апарат огън! 2-ри апарат готов! 2-ри апарат, огън!" Прийн не изпускаше от очи първия офицер и видя как той премести визьора на прицелното устройство леко надясно. "Кормилото пълно надясно!" заповяда той. Носовата част на по-северно разположения кораб попадна в мрежата на визьора. "3-ти апарат готов! 3-ти огън!" "4-ти апарат готов! 4-ти огън!" В носовото отделение Блек, поставил ръце върху бутоните за ръчно изстрелване на торпедата от горните апарати 1-ви и 2-ри, а крака си върху бутона на долния апарат 3-ти чу заповедта по вътрешния телефон и U-47 се разтърси три пъти. Блек изруга и се хвърли към бутона за ръчно изстрелване на №4. Нищо не можеше да се направи. Той отчаяно се мъчеше да изстреля четвъртото торпедо. По вътрешния телефон се чу метален глас, който принадлежеше на Ендрас: "Какво става с №4?" "Още не знам", отговори Блек, изправил се отново на крака. Горе фон Фарендорф бе включил хронометъра на ръчния си часовник в момента на изстрелването на първото торпедо. Нервното напрежение от очакването ставаше непоносимо. Възможно ли е торпедата да са пропуснали целта? Дали детонаторите не са отказали? Може ли и трите торпеда да не са изстреляни точно? Това беше почти невъзможно срещу напълно неподвижна цел. Изведнаж, някак странно забавено, откъм носа на кръстосвача се издигна огромен воден стълб и го закри напълно: чу се експлозия, последвана от глухия тътен на ехото откъм скалите. Прийн задържа погледа си върху целта. Бялата преграда, която бе издигната от водната струя, изчезна: за секунда той усети, че нещо не е наред. Огромният кораб стоеше на мястото си, тъмен и безмълвен, сякаш нищо не се беше случило, U-47 започна да завива; Хензел гледаше втренчено. Двата грамадни кораба сякаш им се присмиваха; за миг му се стори, че всичко е било само сън. Той съвсем не си бе представял по този начин атаката срещу британската военна флота в Скапа Флоу! В малкото торпедно помещение в кърмовата част се чу гласът на Ендрас по вътрешния телефон: "Приготви апарат № 5! Номер 5 готов!"

Херман, помощникът на Блек, стоеше спокойно, поставил дясната си ръка върху бутона за ръчно изстрелване. "5-то огън!" Нов тласък разлюля подводницата, когато торпедото се отдели от нея. Горе фон Фарендорф отново включи хронометъра си. Все още нямаше никаква реакция от страна на противника и над Скапа Флоу царуваше пълно спокойствие. "Да опитаме ли пак, капитане?" попита Ендрас, явно готов за действие. "Да. Заредете апарати 1-ви, 2-ри и 5-ти. Ще атакуваме пак."

Двата бойни кораба продължаваха да пазят гробна тишина; положението ставаше невъзможно за обяснение. Носът на по-северно разположения кораб беше видимо под нормалната ватерлиния. "Мостик! Апарат №4 е готов; успяхме да освободим изстрелващото устройство. Зареждаме 1-ви и 2-ри" прозвуча гласът на Блек по вътрешния телефон. В предното торпедно отделение Блек и Тевес, след като почистиха апарат № 1 от водата, отвориха затвора му. След това те поеха торпедото което висеше в окачена на две куки люлка, и го плъзнаха почти цялото в цевта. Това не беше никак лесно, защото торпедото тежеше над тон и половина. Само перките и винтовете оставаха да стърчат от цевта. Блек имаше собствен способ за довкарване на торпедото в цевта: той премести кепето на челото си, хвана се здраво за люлката, повдигна крака, внимателно нагласи ходилото на дясната си обувка върху конуса на винта, подпря се и с един единствен тласък вмъкна торпедото до дъното на цевта. Тевес веднага затвори затвора и го заключи. Блек се изправи на крака; капки пот се стичаха по бузите му. “Готово” каза той. От мостика се виждаше пяната на вълните, които се разбиваха върху кея на около 200 метра от тях. "Апарат №5 готов за стрелба", се чу спокойният и отчетлив глас на Херман по вътрешния телефон. “Апарати 1-ви, 2-ри и 4-ти готови за стрелба", докладва Блек след няколко минути. "Кормилото пълно надясно!" Прийн се обърна да погледне скалите на Мейнланд. "Точно така дръж! Какъв е курсът ни?” "Курс 310", отговори Шмид. "Курс три, едно, нула!" U-47 се държеше малко по-далеч от брега; бойният кораб още не попадаше под прицел. Прийн свали бинокъла си и погледна своя часовник: светещите стрелки показваха един часа и дванадесет минути. От изстрелването на първото торпедо бяха изминали 14 минути; ако искаха да опитат атака от същата дистанция както преди, имаха на разположение само 6 минути. Предстоеше надбягване с времето.

Изстреляй торпедата!

"Приготви торпедата за изстрелване! И трите торпеда в центъра на целта!" Ендрас се наведе над визьора и го нагласи така, че коминът на кораба да попадне в центъра на мрежата. "Ще се доближим малко повече от първия път", продължи Прийн. Дзиалас слушаше как първият офицер определяше разстоянието, положението на целта и корекцията за течението и даваше данните на Смичек. Въпреки че бе облякъл две фланели, той зьзнеше и едва подтискаше упоритите пристъпи от кихане. Бризът беше станал по-студен.

Напрежението нарастваше с всяка секунда. Разстоянието до целта сега беше по-малко от 1500 метра и сянката на кораба бе станала непропорционално голяма. "Кормилото пълно, надясно! Готови за изстрелване на торпедата!" Дрезгавият и сух глас на Прийн ги разтърси. "Изстреляй 1-во, 2-ро готово, изстреляй 2-ро! 4-то готово: изстреляй 4-то!" При последния тласък те разбраха, че и трите торпеда са изстреляни успешно. За трети път фон Фарендорх включи хронометъра на рьчния си часовник. Прийн погледна своя часовник: стрелките показваха един часа, тридесет минути и пет секунди. Резултатът щеше да стане известен след следваците две безкрайни минути. Стиснал зъби, Прийн не откъсваше поглед от английския кораб. Пулсът му се учести: на тъмния фон на кораба ясно изпъкна бялото петно на воден стълб и се издигна високо над мостика. Прийн така силно бе стиснал края на леера, че почувствува болка в пръстите си. Той затаи дъх за момент, отпусна мускулите си и възвърна обичайното си спокойствие. Слава богу, този път торпедата действуваха точно! Втори воден стълб вече се бе издигнал зад комина; третият закри оръдейната кула. Трикратният гръм бе повторен от ехото откъм скалите. От мястото на втората експлозия започна да се издига гъст облак от черен дим. Прийн очакваше с известно опасение реакцията на противника, но все още нищо не се случваше. Ендрас повдигна ръка и погледна часовника си. "Един часа, четиринадесет минути и четиридесет секунди", съобщи-той; "Три торпеда в целта. Ако и това не е достатъчно, значи това е кораб-призрак..." Изведнъж в полумрака блесна ослепителна светлина. Фон Фарендорф не успя да завърши сентенцията си. Миг по-късно гигантски огнен език покри задната част на кораба с непоносимо ярка светлина. Тя беше толкова силна, че мостикът и хората на него сякаш бяха огрети от дневна светлина. Те стояха учудени, със заслепени очи. Ендрас си беше отворил устата да каже нещо, когато ударната вълна блъсна подводницата със страхотна сила. Грохотът го удари в стомаха като юмрук и изкара въздуха му, после всичко утихна и му се стори, че е оглушал. Присвил рамене, той следеше траекториите на огромни стоманени парчета, откъснати от кораба при неговата предсмъртна агония и вдигнати във въздуха като сламки. Огненият стълб изчезна така бързо, както се бе появил и огромна гъба от дим, по-черен й по-гъст даже от този, който се беше появил при експлозията в областта на комина, и се издигна към небето, където още блестяха огньовете на северното сияние.

"Никога, не съм виждал такова нещо!” - каза най-после Ендрас, прегракнал от вълнение. “Трябва да са се взривили боеприпасите: димът беше от избухнал барут”. Прийн кимна спокойно. Ендрас се наведе към разговорната трьба и, обръщайки се към екипажа, обясни: "Корабът, който торпилирахме се взриви!" "Гледайте! Той се накланя!” - извика Дзиалас. Вътре в подводницата серията от експлозии бе почувствувана с невероятна сила. Първата мисъл на Шпар беше, че противниковият кораб е открил огън и че ги е улучил голямокалибрен снаряд. В предното торпедно отделение Блек с мрачно лице още не беше избърсал потта от бузите си. С хронометър в дясната ръка той бе останал неподвижен цели две минути, преди да се чуе първата експлозия. Последният тласък почти го изведе от равновесие: корпусът на подводннцата се разлюля сякаш бе сграбчен от гигантска ръка, но тук не се усети прякото действие на взривната вълна. Очевидно експлозията бе станала точно под повърхността на водата и ударната вълна се бе отразила по повърхността. Въпреки това Блек и Тевес, изненадани от непривичния шум, се огледаха тревожно. Тевес пръв дойде на себе си: "Това трябва да е бил страхотен фойерверк! Време е да се връщаме у дома." На мостика Прийн чу думите му по вътрешния телефон. Той се усмихна. Те бяха изпълнили своята мисия, макар и с огромни усилия, както всъщност бе и очаквал. Докато той си мислеше това, по телефона се чу гласът на Шмид: "Какъв е новият ни курс, капитане?" "Връщаме се у дома, Шмид!" "Да, да, капитане!"