Още през 1926 г. В Берлин и Мюнхен се появяват колонии от тибетци и е учредено Тибетско общество.

Геополитикът-окултист Карл Хаусхофер на няколко пъти посещава обществото и именно по негова инициатива са организирани няколко мащабни експедиции в Хималаите.

Легендата за съществуването на два центъра на древната цивилизация, преживели гибелта на митична Атлантида, Шамбала и Агартхи е известна на Хаусхофер от преразказа на френския езотерик Рене Хенон (или Генон), който в една от книгите си пише буквално следното:

"След катастрофата учителите на висшата цивилизация, владетелите на Знанието, синовете на Външния Разум, се преселват в огромна система от пещери под Хималаите. В сърцето на тези пещери те се разделят на два "пътя": десен и ляв. "Десният път" нарича центъра си "Агартхи" ("Тайното място на доброто") и се отдава на съзерцание и невмешателство в мирските дела. "Вторият път" основава Шамбала, център на могъщество, който управлява стихиите и човешките маси. Маговете-войни от народа на Земята могат да сключват договори с Шамбала, като му се закълнат и му принесат жертви".

Хаусхофер не само иска да сключи договор с тайните повелители на Тибет, но и да се ползва от съветите им при взимането на стратегически решения. Дори се заговаря за директна радиовръзка с Далай-лама. Изпълнението на тази мисия е възложено на офицера от SS Ернст Шефер.

Ернст Шефер (1910-1992) се ражда в семейството на директор на завод за каучукови изделия "Феникс" в Хамбург. За детските и юношестките му години не може да се намери материал. Известно е само, че завършва гимназия с отличие и постъпва в Хайделбергския университет (а след години се прехвърля в Гьотинген).

Първата експедиция в Тибет, в която участва младият немски учен Ернст Шефер, потегля през 1931 г. от Бирма. Ръководи я доктор Хуго Вейголд. Впоследствие тази експедиция започва да се нарича от немците "Експедицията на Шефер", макар тя напълно да се финансира от американците. Шефер, студент по зоология и ботаника в Гьотинген, е поканен да се включи в нея, защото е смятан за отличен ловец и стрелец. Американците не подозират, че още тогава той представлява интересите на NSDAP и лично на Хайнрих Химлер.

Заради непредвидени обстоятелства и трудности Шефер поема ръководството на експедицията. В Китай тече гражданска война и в покрайнините на държавата управляват различни владетели от местните племена. Един от тези владетели държи експедицията в плен две седмици. Състоят се и въоръжени стълкновения. На север експедицията се натъква на Червената армия на Мао Дзе-дун.

Резултатите от експедицията са блестящи. Шефер става първият европеец, който вижда бамбуковата мечка панда; убива я и донася трофея в Европа, който става истинска сензация. Освен това германецът установява, че географските атласи неправилно посочват извора на Яндзъ - тя тръгва от блатото Сайдан, значително на север. Той намира и множество редки растения, още неописани от ботаниката.

Втората американска експедиция се състои през 1935 г. Немският учен отново е поканен да вземе участие в нея. Експедицията се финансира от Академията по естествени науки във Филаделфия и частично от Германия. Пътят на експедицията се движи срещу течението на реката Яндзъ, което значително облекчава предвижването. Но още в самото начало на пътуването между американците и германците се пораждат сериозни разногласия на идеологическа почва. Американците се връщат назад, а германците със свойственото им упорство продължават на запад. Достигайки до извора на Яндзъ, експедицията свива на юг, към извора на друга голяма река в Югоизточна Азия, Меконг, и прави огромен кръг, за да се върне в Китай.

Шефер става автор на ред блестящи научни открития. Той пръв от европейците описва антилопата оранго, гълъбите джуджета и синята овца. Пак той препарира редки и неизвестни птици. Триумфът на немския изследовател е пълен. Удостоен е с честта да се представи с доклад пред Азиатското общество (Индия) на клуба на Хималаите.

В докладът отчетливо са изразени расистките възгледи на Шефер. Особен акцент е направен върху "арийските" и "кавказките" типове хора, които назад във вековете са се смесвали с народите от тибетски произход.

За участието му в тези две американо-германски експедиции Химлер му дава званието оберщурмфюрер от SS. Освен това през 1937 г. Шефер на основата на материали, донесени от Тибет, защитава дисертация.

Тогава райхсфюрерът на SS лично му предлага работа в окултния институт "Аненербе", разполагащ с неограничени финансови възможности. Обаче Шефер проявява самостоятелност и подготвя собствена експедиция в Лхаса. Висшестоящите началници са много недоволни от избора на Шефер и организират бюрократично протакане. Особено сложен се оказва въпросът около финансирането.

И въпреки това енергичният Шефер успява да намери средства. Съгласяват се да го финансират немските промишленици. 80% от нужните пари дава "Съвета по рекламата", а останалите 20% набавят други промишленици. Срещу това Шефер се задължава да направи скрита реклама на немските стоки.

В експедицията взима участие антропологът расист Бруно Бегер. Той има своя програма за изследване - изучаване на останките от нордическите преселници в Тибет от север, класификация на расите в Тибет по остатъчни признаци от нордически черти, определяне на "пълноценните" раси, "смесените" и "непълноценните", а също и изследване на влиянието на климата върху психиката и физиологията на хората. Особено внимание той трябва да обърне на измерването на черепите на тибетските аристократи, защото по негово убеждение те би трябвало да притежават характеристиките на нордическия тип.

Шефер упорито работи по организирането на чисто немската експедиция. Когато въпросът за финансирането на проекта е успешно решен, той и други участници са поканени на 10 септември 1938 г. при Химлер. На тайното съвещание присъстват: самият Хайнрих Химлер, Ернст Шефер - ръководител на експедицията (зоология, ботаника), Карл Винерт (геофизика), Бруно Бегер (физическа антропология, расова теория), Ернст Краузе (оператор), Едмонт Гир (технически ръководител).

За какво са се съвещавали Химлер и участниците в експедицията, остава в тайна. Задачите, поставени от Химлер, са в устна форма без пртокол.

В края на април експедицията в пълен състав е в Калкута. Там приятелят на Шефер американският учен Долан му дава 4 000 долара.

Необходимо е да отбележим един важен детайл, който убягва от вниманието на западните автори, описващи тази експедиция. В Калкута заедно с Шефер се оказват още 12 души. Имената на двама са известни - Каронихи (преводач), тибетец от Берлин, посланик на Лхаса, и Ева Шмаймюлер (тибетолог). Имената на другите десет участници са неизвестни. Известно е само това, че единият е радист, а други двама - професионални разузнавачи. Ролята на останалите остава неизвестна. Работата е там, че тези десет безименни участници в експедицията не се набират от "Аненербе", а чрез отдел IV-E-2 на Gestapo, разработващ страните на Запад, Север, Юг и Изток. Тези хора са подбрани с идеята, че ще работят дълго време по задачата, за която са изпратени.

Обстановката в Азия през 1938 г. се изостря с всеки изминал ден. Шефер се оказва на мушката на западната преса: забравят за научните му заслуги и започват да го наричат "шпионин". Експедицията спасява мистър Холд, заемащ висок пост в английската администрация. Благодарение на вмешателството му експедицията на Шефер без особени приключения се добира до Лхаса, където е посрещната с отворени обятия от тибетските власти. На Шефер се отдава възможността да организира така наречената "Среща на западната с източната свастика".

По този повод развълнуваният регент на Тибет Квотухту написва забележително послание до Хитлер:

"Дълбокоуважаеми господин (крал) Хитлер, управник на Германия, господстващ над обширни страни. Да пребъдат с Вас здравето, радостта на покоя и добродетелта!

Сега Вие се трудите над създаването на обширна държава на расова основа. Затова пребиваващият тук ръководител на немската Тибетска експедиция сахиб Шефер нямаше ни най-малки затруднения по пътя му през Тибет, нито в осъществяването на личните си цели за установяване на лични дружески отношения; нещо повече, надяваме се на по-нататъшно разширение на приятелските отношения между нашите правителства.

Приемете, Ваша Светлост, господин (крал) Хитлер, нашите уверения в нататъшната ни дружба в съответствие с думите, изказани от Ваша страна.

Потвърждавам това пред Вас!

Написано на 18 число от първия тибетски месец на Земния Заек (1939 г.)"

На Хитлер са изпратени подаръци: сребърна чашка с похлупаче, на тънко краче, украсена с драгоценни камъни; асоб - куче от специална тибетска порода териери; аши - копринена кърпа за глава (задължителен подарък в Тибет, изразяващ уважение).

Експедицията остава в Тибет повече от два месеца, осъществява огромна работа, посещава свещеното място в Тибет Ярлинг и бързо се стяга за обратния път. Радиовръзката по линията Лхаса - Берлин е осъществена, а Химлер настоява за бързо завръщане: назрява Втората световна война. Шефер, разбира се, не знае за това, но се подчинява на заповедта.

В Мюнхен Шефер е посрешнат от самия райхсфюрер и пресата. Успехът на експедицията е очевиден, макар Шефер така и да не успява да открие Шамбала. Нещо повече, както става ясно от отчетите на Шефер, той даже се осъмнява в съществуването му.

Райхсфюрерът Химлер ласкае Шефер и му дава ново поръчение: да подготви за заминаване в Лхаса група от 30 есесовци, които трябва да прехвърлят там оръжие за 1000-2000 тибетци; главна задача на този партизански отряд ще бъде атакуването на английско-индийските погранични постове по границата с Непал и блокпоста в Лхаса.

Дадената заповед, свидетелства за това, че Ернст Шефер при срещата си с регента на Тибет е водил разговор не за времето, а за конкретни политически задачи: Германия обещава да подкрепя Тибет във въоръжената му борба с английските завоеватели. Това потвърждава и телеграмата в Берлин, в която Шефер моли Химлер да ускори изпращането в Лхаса на "подаръците за Далай-лама", разбирайки под това оръжие и стационарно радиооборудване. Но заради избухналата война в Европа на тези планове не е съдено да се осъществят.

По време на войната облаците над Ернст Шефер се сгъстяват. По всяка вероятност това е резултат от интригите на онези нацистки идеолози, които не могат да му простят скептичното отношение към Шамбала, крайъгълният камък на расисткото учение. Срещу Шефер се изправя и участникът в експедицията Бруно Бегер, активно поддържащ предположението, че праарийците, протонормани са дошли в Тибет от север.

Бегер пише: "Експедиция, в която всеки може да преследва своите лични научни цели, е по-скоро индивидуална, отколкото националсоциалистическа".

Полека-лека Бегер подготвя своя експедиция в Тибет с цел провеждането на изследвания в расистки дух. За аргументация на своите доводи той използва антропологическите измервания на триста тибетци и безчислени гипсови отливки от черепите им.

През януари 1941 г. внезапно Шефер е призован на служба в SS във Финландия. След "превъзпитание" той се завръща в Германия вече "правоверен нацист". По-късно той се занимава с развъждането на тибетски териери, които е трябвало да се използват в подразделенията на SS Totenkopf вместо немските овчарки, и с въвеждането на нова порода коне, които да не се плашат от руския студ, на основата на генотипа на тибетските космати коне.

Групата на Шефер не остава без работа до края на войната. Например през 1943-44 г. в Германия по разпореждане на Гьобелс започва пропагандна кампания "Приятелски и тайнствен Тибет".

Контактите на Третия райх с Тибет не се ограничават до експедициите на Шефер и радиопреговорите с Далай-лама. Съществува свидетелство за това, че Хитлер се намира в постоянен контакт с някакъв тибетски монах, носещ зелени ръкавици; този монах е наричан "Пазител на ключа".

На 25 април 1945 г. руски войници намират в едно от берлинските скривалища шестима мъртви тибетци, лежащи в кръг, а в центъра на този кръг се намирал човек със зелени ръкавици.

Изобщо с нахлуването на руските войски в Берлин са открити над 1000 трупа на хора с произход от Хималаите, сражаващи се на страната на немците. Кои са те и защо са толкова далече от родния дом остава в тайна...