Сключването на пакта представлява, образно казано, брак "не по любов", а "по сметка". Чисто прагматичният характер на подписването му съвсем ясно личи от нощните и сутришни часове на 24 август 1939 г. в това, че съветските домакини провеждат церемониято за подписването на договора не в подобаваща за случая зала и не в присъствието на широк кръг лица. Нещо повече, те предлагат на гостите във времето, през което се чака изготвянето на чистия екземпляр на текста на договора, който трябва да бъде подписан, да закусят направо в кабинета, в който са се водели и преговорите.

Точно на тази закуска Рибентроп още веднъж споменава, че от германска страна са схванали намека на Сталин в речта му на XVIII конгрес на партията за възможност за промяна на отношенията между двете страни. Сталин, който в началото на преговорите преднамерено пропуска покрай ушите си споменаването на речта му от Рибентроп, сега решава да прояви подобаваща на домакин вежливост по отношение на госта си и отговаря на тази кратка забележка. Павлов превежда думите му така: "Точно такива бяха нашите намерения". Молотов в лакейско свръхусърдие още веднъж подхваща тази тема в заключителния си тост, приписвайки на "вожда" си честта на авторство на идеята: вдигайки чашата, той отбелязава, че "именно Сталин със своето изказване от март, което правилно било изтълкувано в Германия, положил началото на прелома в политическите отношения".

Около два часа сутринта на 24 август двамата министри на външните работи в малкопривлекателния работен кабинет на Молотов в Кремъл подписват датираните от предния ден документи. По желание на Рибентроп на церемонията са допуснати няколко немски журналисти и изпълняващия длъжността на легационен съветник за посолството Андор Хенке. На разговорите след подписването Сталин намеква, че СССР не се нуждае отчаяно от подкрепата на Германия за решаването на кризата с Япония. Съветското контранастъпление от 20 август протича успешно и Сталин не иска да се създаде впечатление, че инициативата за подобряването на отношенията на страната му с Япония чрез посредничеството на Германия изхожда от СССР. Той се изразява така: "Ако Япония иска война, тя ще я получи. Съветският съюз не се страхува от нея и е готов за конфронтация. Ако Япония иска мир, още по-добре!".

За Англия Сталин говори с открита враждабност и презрение, а за английската военна мисия се изказва пренебрежително. Ясно личи разочарованието му от факта, че надеждите му за постигане на споразумение с Англия са останали напразни. Рибентроп се опитва да подсили негативното отношение към англичаните като перефразира изказването на Сталин от конгреса, че Англия се опитва да застави другите да се борят вместо нея.

В обмена на мнения се случва характерен епизод: Рибентроп под влиянието на винните пари доверително намеква, че Англия тези дни предприела нов опит за сондаж по отношение на гермснките намерения. "Типична английска глупава маневра", добавя той. В отговор на това Сталин с тона на всезнаещ ясновидец отбелязва, че "явно става дума за писмото на Чембърлейн, което посланикът Хендерсън връчил на 23 август на фюрера в Оберзалцберг". С това той дава на Рибентроп да разбере, че е информиран за тайните британо-германски отношения по-точно, по-детайлно и по-оперативно от самия немски министър на външните работи.

Сталин не приема сериозно сведенията на Рибентроп за отслабената военна мощ на Франция и Англия. Той се интересува от намеренията на Италия на Балканите и на Германия в Турция. Разясненията на Рибентроп в първия случай са уклончиви, а във втория дилетантски. И тук Сталин е по-добре осведомен от събеседника си.

С одобрение Сталин приема изказването на Рибентроп, че немският народ приветства разбирателството със Съветския съюз. Сталин казва, че вярва в желанието на немския народ за мир. След това спонтанно вдига тост в чест на Хитлер: "Знам, колко силно немският народ обича своя фюрер, бих искал да пия за негово здраве".

Накрая при прощаването Сталин заявява на Рибентроп, че "Съветския съюз възприема пакта много сериозно" и че той, Сталин, "може с честна дума да заяви, че Съветският съюз няма да измами своя партньор". Не е случаен и явно не остава незабелязан факта, че гостът не заявя същото пред домакина си.

Рибентроп съобщава от Москва за успешното завършване на мисията си в тези утринни часове на 24 август по телефона в Берхтесгаден на Хитлер. Това съобщение предизвиква у фюрера пристъп на маниакално-патологично изстъпление, даващо израз на завоевателния му дух. Той блъска с юмруци по стените, държи се като безумец и крещи: "Сега целият свят е в джоба ми!", "Сега Европа ми принадлежи. Азия могат да я задържат в ръцете си другите!". На адютанта си той казва, че това "ще предизвика ефект на избухнала бомба".

На следващия ден в 19:00 часа Хитлер в берлинската имперска канцелария приема заедно с Гьоринг и Вайцзекер лично тържествуващия министър на външните работи. Фюрерът е убеден, че "извършил най-великия подвиг в живота си, който засенчва всичките му предишни успехи във вътрешно- и външнополитически план".

Във времето, в което в Берлин цари радостно оживление, Москва изпада в депресия. На сутринта след подписването на пакта Сталин вероятно напълно осъзнава цялата "драматичност" на взетото от него решение. По неизвестни причини (вероятно по секретна информация от германското посолство, получена чрез подслушването на възторжените изказвания на Рибентроп) той изпада в състояние на крайна неувереност и разяждащи го съмнения, дали Хитлер няма да използва този договор "като палка, с която да изтупа от Англия и Франция нужните му отстъпки".