Германското правителсто чрез секретни съобщения от лондонски правителствени кръгове, постъпващи чрез германското посолство, получава подробна информация за военните преговори между Англия, Франция и СССР в Москва за съюз срещу агресията в Европа, започнали през първата половина на август 1939 г. В началото сведенията са, че съветската страна е толкова отзивчива, че за англичаните не съществува съмнение за скорошно подписване на договор. На 14 август от министерството на външните работи на Шуленбург (посланика на Германия в Москва) е изпратена телеграма с обширни инструкции, в които залягат още по-големи териториални отстъпки (от направените по-рано) от страна на Германия към СССР за спечелване на позицията му. Във Фушле (мястото където резидира Рибентроп) спешно е извикан Фридрих Хаус (специалист по международно право), за да преработи вече подготвения текст, който "се свежда до предложение за встъпване в политически преговори с цел сключване на договор". След дообработката текстът е насочен за предаване в посолството в Москва, където Хилгер (сътрудник на съветското търговско представителство) още вечерта на 14 август се е договорил наркома на външните работи да приеме посланика. Послоството проявява немалка настойчивост, за да си осигури прием от Молотов (министъра на външните работи на СССР) на 15 август. Срещата е насрочена за 20:00 часа.

На срещата Шуленбург прочита инструкциите от Рибентроп, заменяйки некоректните, оскърбителни изрази с по-подходящи. Разговорът трае 40 минути. Рибентроп предлага да се сложи край на периода на външнополитическа вражда. Той отрича каквито и да е агресивни намерения от страна на Германия към СССР и повтаря формулата от по-раншните сондажи за пълно съгласуване в урегулирането на всички въпроси между Балтийско и Черно море като "Балтийско море, Прибалтика, Полша, въпросите на Югоизтока и т.н.". освен това Рибентроп пише за исторически поврат в отношенията между двата народа в името на бъдещите поколения и не се стеснява да перефразира думите на Бисмарк: "В миналото в двете страни всичко вървеше добре, когато те баха близки, и лошо, когато те бяха врагове". Той призовава да се отстрани наслоилото се взаимно недоверие и в същото време подхранва съветската подозрителност в отношенията със "западните капиталистически демокрации", явяващи се "непримирими врагове както на националсоциалистическа Германия, така и на Съветска Русия". Те сега отново ще се опитат да въвлекат Русия във война по пътя на сключването на военен съюз срещу Германия - именно такава политика през 1914 г. поставя Русия на границата на катастрофата. Затова "насъщните интереси на двете страни се заключават в това да бъдат избегнати бъдещите разриви между Германия и Русия в интерес на западните демокрации".

И преди всичко "английското подстрекателство към война в Полша изисква, по негово мнение, "скорошно решаване" на териториалния проблем в Източна Европа", в противен случай могат да възникнат фатални последствия. Във връзка с това Рибентроп заявява готовността си "да направи кратка визита в Москва, за да може да изложи пред Сталин от името на фюрера неговата гледна точка", понеже "обсъждането по обичайните дипломатически канали" ще отнеме много време. Той иска да бъде лично в Москва, за да "положи фундамента на окончателното изчистване на германо-руските отношения". Според указанията накрая Шуленбург пита Молотов за съответната аудиенция при Сталин.

Молотов приветства съдържанието на заявлението и подчертава, че "осъществяването на визита на райхсминистъра в Москва... (изисква) щателна подготовка, за да може предполагаемия обмен на мнения да даде резултат". Трябва да се направи предварителна подготовка по някои определени въпроси, за да могат да бъдат взети решения, а не само да се водят преговори.

Молотов слисва Шуленбург с откровенността си за това, че още в края на юни Съветското правителство получило в Рим сведения от Чано за съществуването на някакъв "план Шуленбург", предвиждащ подобряване на германо-съветските отношения на основата на пакт за ненападение и съвместни гаранции за Прибалтийските страни, съдействие от Германия за урегулирането на взаимоотношенията между СССР и Япония, а също и чрез сключването на широко икономическо споразумение със СССР. Молотов пита Шуленбург, доколко информацията от Рим съответства на действителните планове. Немският посланик отговаря, че това е "вярно само относително" и споменава, че германската страна "действително желае подобряване на германо-съветските отношения". Между другото Шуленбург, който се надява подобряването на отношенията между двете страни да донесе световен мир, се досеща, че тя преследва цели диаметрално противоположни на тези от неговия план. Молотов задава сложния въпрос "правилно ли е информирал Росо (италианският посланик в Москва, който е запознат с идеите на Шуленбург за сближаване) своето правителство". "Съветското правителство в настоящия момент преди всичко иска да знае съществуват ли планове, за които се говори в съобщението на Росо, или нещо подобно в действителност и обмисля ли още германското правителство подобни идеи. Той, Молотов, запознал се със съобщението от Рим, не намира в него нищо невероятно... У него се поражда впечатлението, че в него трябва да има много съответствия с истината понеже тези мисли се развиват в същото направление, в което работи германската страна вече от няколко месеца ".

Шуленбург отговаря, че "всичко това, за което е говорил с Росо по отношение на Балтийско море, възможното подобряване на отношенията на СССР с Япония, намира своя израз в прочетената и днес инструкция. Шуленбург добавя, че неговите последни предложения са още по-конкретни". Той пита, може ли пунктовете на "плана" му да бъдат приети за основа на по-нататъшни преговори. Молотов отговаря утвърдително и изказва пожеланието вече да се разговаря в по-конкретна форма. Той иска да знае и дали у немската страна има определено мнение по въпроса за пакта за ненападение. Шуленбург отговаря, че с Рибентроп този въпрос още не е обсъждан. Германското правителство по този въпрос не заема нито положителна, нито отрицателна позиция. Рибентроп и Шуленбург говорят за "освежаване" и подновяване на действащите съветско-германски съглашения (за неутралитет от април 1926 г.) и за Молотов е важно да бъде изяснено мнението на германското правителство по въпроса за пакт за ненападение или за нещо подобно на него.

Молотов казва на Шуленбург, че специално ще го потърси, за да му даде отговор на сегашното заявление. Молотов завършва беседата с констатация, че ако германското правителство при дадените условия споделя желанието за сключване на пакт за ненападение, "то по този въпрос следва преди това да се проведат конкретни преговори". Само при такива условия може да се говори за визита на Рибентроп.

Най-важното в този разговор е, че Съветското правителство рязко изменя позицията си и за пръв път заявява желанията си. Те са следните:

• Пакт за ненападение с Германия;
• Съвместни гаранции за неутралитет на Прибалтийските страни;
• Отказ от Германия за разпалване на японската агресия и вместо това на Япония да се окаже влияние с цел прекратяване на пограничната война;
• Сключване на икономическо споразумение на широка основа.

Отчета на Шуленбург от 16 август в Германия е изтълкуван така - Съветското правителство "по принцип не отклонява мисълта за това, че немско-руските отношения могат да бъдат поставени на нова политическа основа, но се е изказало в такъв смисъл, че до началото на директните преговори трябва дълго изучаване и дипломатическа подготовка". Тази позиция на Съветското правителство е счетена от Хитлер за неудовлетворителна. Веднага в 14:30 часа в същия ден той дава указание да се отправи ново послание до Молотов, "в което се изказва настойчиво пожелание от германска страна за незабавно започване на преговори". Вече в последните часове на деня нова инструкция от Оберзалцберг е изпратена до бюрото на държавния секретар (Вайцзекер) на Вилхелмщрасе, а от там до германското посолство в Москва. В 10:00 часа на 17 август Шуленбург чрез Хилгер отново моли за аудиенция Молотов, подчертавайки, че иска в допълнение към вчерашното послание от райхсминистъра "само да съобщи за получените инструкции от Берлин, които касаят поставените от Молотов въпроси".

Когато Хилгер позвънява по телефона, за да уговори срещата, военните мисии на СССР, Англия и Франция вече се събират за заключителното си заседание. То трябва да започне в 10:00 часа, но стартира в 10:07. За тези седем минути Молотов по телефона съобщава в Кремъл на Сталин за съдържанието на разговора си със съветника Хилгер. Сталин преценя значението на съобщението. Във връзка с обстоятелствата то е оценено достатъчно високо. Сталин дава две нареждания:

• на заседанието този ден Ворошилов трябва решително да изиска бавения досега отговор от западните военни на въпроса какви са плановете на западните държави за операциите на съветската армия на германския Източен фронт в случай на война и свързаният с това въпрос за преминаването на съветските войски през териториите на Полша и Румъния с цел съприкосновение с противника. До този ден съветското правителство все още не изключва възможността за пълен обрат в иначе празните преговори, но в този момент очакванията спадат до минимум.

• на Молотов е разпоредено в края на деная да приеме и изслуша германския посланик.

За Шуленбург е насрочена аудиенция у Молотов от 20:00 часа. Настойчивостта за отговор на въпросите от съветска страна не прави силно впечатление на западните военни мисии. В 13:43 часа Ворошилов прекъсва преговорите и следващото заседание е насрочено едва за 21 август. Британският посланик в Полша усилено предупреждава полското правителство, че ако то не се договори с Русия за преминаването на войски през полска територия, съществува огромен риск Германия и СССР да постигнат договореност една с друга, която задължително ще е в ущърб на Полша и Румъния.

Ръководителите на съветските военни, участвали в преговорите с англичаните и французите, на 17 август докладват лично на Сталин. Точно на този ден у Сталин и Молотов надделява впечатлението, че намеренията на англичаните са несериозни. Сталин взима решение прекратяването на военните преговори със западните държави да се използва за проверка на сериозността на германските предложения. Сталин диктува правителствено заявление на Молотов, което трабва да бъде предадено на немския посланик, ако в новите инструкции на Шуленбург са засегнати въпросите поставени от 15 август.

В инструкциите до германския посланик от 16 август Рибентроп заявява, че "изказаните от господин Молотов пунктове... (съвпадат) с желанията на Германия". Шуленбург може да даде следните обещания:

• Германия е готова да сключи неподлежащ на разтрогване пакт за ненападение за 25 години; Срок необичайно дълъг по това време за такъв тип договор.

• тя е готова "да даде съвместни със Съветския съюз гаранции за Прибалтийските страни";

• тя е готова "да употреби своето влияние за подобряване и консолидация на съветско-японските отношения".

Във втората част на инструкцията се съдържа недвусмисления пасаж: "Фюрерът счита, че, приемайки сегашното положение и възможността от настъпване на сериозни събития всеки момент (моля да се каже на г-н Молотов, че Германия няма намерение дълго да търпи полските провокации), е желателно принципално и бързо да се прояснят съветско-германските отношения, позициите на двете страни по актуалните въпроси. Затова аз (Рибентроп) съм готов да пристигна със самолет в Москва по всяко време след петък, 18 август, с пълномощия от фюрера за водене на преговори по целия комплекс от германо-съветски въпроси и, ако е необходимо, да подпиша съответните договори". Настоява се Шуленбург да помоли за бърз отговор Молотов и съветското правителство.

СССР дава отговор на предложението за преговори от 15 август. В него се споменава за това, че доскоро Германия е водила политика насочена срещу СССР. За пример са посочени антикоминтерновския пакт и "особената настойчивост към него да бъде привлечена и Япония". Тези действия от германска страна са принуждавали СССР да предприеме редица мерки за отблъскване на възможна агресия от страна на Германия. Това е причината и съветската страна да взима участие в делата на организации за отбранителен фронт на ред страни. "Ако обаче сега германското правителство прави поврат от старата си политика в посока сериозно подобряване на политическите отношения със СССР, то съветското правителство може само да приветства такъв поврат и е готово, от своя страна, да преустрои своята политика в духа на сериозното й подобряване по отношение на Германия." По-нататък се говори, че в това направление още сега могат да се направят сериозни практически ходове: първи ход "може да бъде сключването на търговско-кредитен договор", а "втори ход след кратък срок може да бъде сключен пакт за ненападение или потвърждение на пакта за неутралитет от 1926 г. с едновременното приемане на специален протокол по заинтересоваността на договарящите се страни по тези или други въпроси от външната политика така, че последният да представлява органическа част от пакта". Това е първото съветско споменаване на "специалния протокол" (или Допълнителния протокол).

По това време Молотов все още се опитва да печели време и държи първо да се завърши сключването на икономическо съглашение. Молотов казва на Шуленбург, че проекта на договора за ненападение трябва да бъде изготвен от германска страна и после да бъде обсъден. Немският посланик заявява, че от немска страна няма да има проблеми по изготвянето на същинската част на документа, но затруднения ще бъдат изпитани по отношение съдържанието на протокола. Той предлага от съветска страна да бъдат дадени предварителни начертания какво да се съдържа в протокола, защото въпроси като този за гаранцията на Прибалтийските страни все още стоят отворени. Молотов отговаря, "че съдържанието на протокола трябва да бъде предмет на обсъждане". Шуленбург дава обещание да поиска проект на договора от Берлин.

Молотов настоява Рибентроп да не пристига в Москва, без да има основание да се смята, че ще се стигне до конкретни решения. Съветската страна се притеснява от вниманието, което ще предизвика подобно пътуване, и предпочита практическата работа по договора да премине "без голям шум".

В Оберзалцберг с нетърпение очакват доклада на Шуленбург. Отчетът му е датиран от утрото на 18 август и носи ново разочарование: разговорите с Молотов не протичат в желаната посока. Незабавно е изпратено ново указание. Още вечерта на 18 август посланикът получава нареждане от Вайцзекер "утре, в събота, да се договорите за аудиенция при Молотов и да бъдат взети всички мерки, за да бъдете приет в първата половина на деня". След това в ранното утро на 19 август Шуленбург получава инструкции без никакво бавене да се срещне с Молотов. В думите на инструкцията се съдържа упрек към посланика, който е подозиран от Рибентроп, че действа твърде мудно.

Шуленбург е приет на 19 август в 14:00 часа. Посланикът след извинение за настойчивостта си информира съветското правителство за извънредно изостреното положение и за възможността от конфликт в най-близко време. Рибентроп се надява да постиге яснота в отношенията между СССР и Германия преди избухването на конфликта, защото в противен случай ще бъде твърде трудно. В Германия смятат, че първият ход в значителна степен вече е направен. "По въпроса за взаимните гаранции за Прибалтийските страни, влиянието върху Япония също е внесена яснота. И поради това Рибентроп придава по-голямо значение на пътуването си и счита за необходимо с бързина да се пристъпи към втория етап. Рибентроп ще разполага с неограничени пълномощия от Хитлер за сключването на всякакъв договор, който е желан от съветското правителство". От името на Рибентроп Шуленбург настоява за "незабавно пътуване". Още в началото Молотов отказва да даде съгласие за незабавна визита. Шуленбург настоява, че за подписването на пакта за ненападение не е нужна подготовка въпросите по него са ясни и прости. Германското правителство има предвид "следните два пункта":

1. "германското правителство и съветското правителство се задължават в никакъв случай да не прибягват до военни или други средства за прилагане на сила;

2. този договор влиза в сила незабавно и действа без денонсации в течение на 25 години."

Рибентроп може да подпише и специален протокол, регулиращ интересите на страните. Например урегулиращ "сферата на интереси" в района на Балтийско море, въпросите по Прибалтийските страни и т.н. Шуленбург изпълнява съвсем точно инструкциите, дадени от Рибентроп, но в Берлин констатират, че и този път, "въпреки всички усилия, съгласие не е постигнато". Молотов смята, че германския проект за пакта не е изчерпателен. Съветското правителство е на мнение, че трябва да се извърши сериозна предварителна подготовка по изготвянето на пакта и протокола към него. СССР иска като модел за пакта за ненападение с Германия да се ползва някой от подобните договори, сключени от страна на СССР с Полша, Латвия, Естония и т.н. Молотов подчертава, че все още не е завършен първия ход на преговорите - подписването на икономическо споразумение. Шуленбург е изпратен от съветския представител с твърдението, че му е била изказана позицията на съветското правителство и няма какво повече да бъде добавено.

Шуленбург и Хилгер (в качеството на преводач) напускат Молотов в 15:00 часа. В 15:30 същия ден в посолството постъпва телефонно съобщение от Народния комисариат по външните работи, че молят посланика отново да посети Молотов в Кремъл в 16:30 часа. По време на тази визита на посланика е съобщено, че правителството (Сталин) е информирано за съдържанието на последния разговор. За облекчение на работата Молотов предава на посланика съветския проект на договора. След прочитането му Молотов съобщава, че Рибентроп може да пристигне на 26-27 август, след подписването на съглашение за търговията и кредитите.

Какви са причините за този внезапен поврат в позицията на СССР? На 19 август става ясно, че съвместните опити на англичани и французи да убедят правителството във Варшава да даде съгласието си за преминаването на руски войски през полска територия са претърпели провал. До това време по думите на д-р Карл Шнуре (ръководителя на източноевропейския отдел по икономическа политика към Министерство на външните работи на Германия) Сталин "бави" даването на указание за подписването на вече парафирания търговско-кредитен договор. След отказа на поляците във вечерта на 19 срещу 20 август Сталин се разпорежда за подписването на съглашението. Това подписване дава спокойствие на Червената армия на Запад, а точно в този момент на източната граница на СССР, на японо-монголския фронт, Генералният щаб завършва последните приготовления за първото контранастъпление на Червената армия срещу японците.

На ТАСС се налага да опровергае появилата се във водещи полски вестници информация, че във военните преговори между СССР, Англия и Франция са се появили разногласия по въпроса за подкрепата на западните сили към СССР в развитието на войната в Далечния Изток. ТАСС категорично отхвърля тези твърдения и ги определя като измислица, но не пропуска да отбележи, че съществуващите разногласия касаят съвсем друг въпрос. Така се признава наличието на разногласия, което е в нарушение с договореността за спазване на тайна за протичането на преговорите. На следващата среща на военните мисии на 21 август на съветската страна не без основание е потърсена отговорност за този акт. Основната причина Сталин да направи това опровержение чрез ТАСС е то да бъде чуто от Япония, където по съветски предположения Германия вече прави сондажи за смекчаване на конфликта със СССР.

Надеждата за сдържане на японската агресия е в центъра на съветския проект за ненападение. Той се състои от пет статии и постскриптум, в който се споменава "специален протокол", обявен за "съставна част на пакта".

Статия 1 съдържа взаимен отказ от прилагането на насилие при агресивни действия или нападения на една страна срещу друга, както и съвместно с други страни. По този начин Съветския съюз си запазва правото на отбранителна военна акция за обуздаване на германската агресия отделно или съвместно с други държави.

Статия 2 забранява договарящите се страни в каквато и да е форма да поддържат трета държава, превръщаща един от партньорите в "обект на насилие или нападение". Тази статия се свежда до отмяна на антикоминтерновския пакт, понеже Германия се задължава да се откаже от каквато и да било "поддръжка" за Япония. Съветското правителство несъмнено планира да разшири този пункт в "специалния протокол" до активно въздействие на Германия в положителен смисъл на Япония.

Статия 3 съдържа уговорка за консултации при възникването на спорове или конфликти, при които в нужните случаи трябва да се създадат комисии по урегулирането на конфликта.

В статия 4 се уговаря петгодишен срок за действие на договора с автоматично продължение за следващите пет години.

В статия 5 се предлага встъпване на договора в сила едва след неговото ратифициране, което трябва да стане във възможно най-кратък срок.

Вечерта на 20 срещу 21 август Шуленбург предава на Берлин съветския проект за договор. В този момент той е силно обнадежден, че пактът може да се превърне в инструмент за световния мир. Посланикът се надява, че след като Германия си подсигури тила, Англия и Франция ще успеят да накарат Полша да бъде по-умерена и отстъпчива.

В 21:00 часа на 20 август Шуленбург получава телеграма от държавния секретар, който му нарежда "още днес" да посети Наркома на външните работи, "за да предаде важно послание за Сталин от фюрера. Споменатото послание следва да бъде телеграфирано".