Йоханес Вийзе, наречен на централния участък от Източния фронт "Лъвът на Кубан", се числи към най-добрите германски летци-изтребители, за които от масмедиите и книгите рядко може да се научи нещо. Той наследява Йоханес Щайнхоф на поста комодор на JG 77.

Роден на 7 май 1915 г. в Бреслау, Силезия, Вийзе постъпва в Луфтвафе през 1935 г. и три години е авиоинструктор. Към началото на войната Вийзе служи в разузнавателна ескадрила и става изтребител едва когато през лятото на 1941 г. се прехвърля в JG 52. На 25 юни 1942 г. той е назначен като Staffelkapitän на 2./JG 52. На 5 януари 1943 г. вече като капитан, след 51-вата си победа получава Рицарския кръст. По време на битката при Курск и Орел извършва голям брой полети ежедневно. На 5 юли 1943 г. сваля 12 руски изтребителя и щурмовика, извършвайки също и пет принудителни кацания. В действителност това е свръхтежка борба, която само някои могат да издържат докрай благодарение на стоманените си нерви. По случай 125-тата си победа, на 3 март 1944 г. Вийзе получава Дъбовите листа към Рицарския кръст. Над предмостията на Кубан Вийзе има изключителен успех преди всичко против щурмовиките Ил-2. Щом руските пилоти узнават, че той е във въздуха, започват да се предупреждават един друг по радиото: "Лъвът от Кубан е във въздуха!" През декември 1944 г. Вийзе приема командването на JG 77, която се намира на Запад. Срещу Бъдни вечер той излита с водения си над Есен и е атакуван от няколко Спитфайъра. Воденият му веднага е свален, а Вийзе се брани в продължение на няколко минути, но получава многобройни тежки попадения. Налага се да скочи с парашута изоставяйки своя Ме 109 на височина 9000 м! Когато до земята остават около 80 метра, явно повреденият купол се откъсва и Вийзе се удря в земята, при което получава толкова тежки наранявания, че трябва да прекара зимата в лазарет. Комодорското място на JG 77 е заето от подполковник Ерих Лайе. В края на войната Вийзе се предава на американските части, които скоро го освобождават. През септември 1945 г. той е разпознат от германски комунисти, които извършват донос пред руските окупационни сили. Отново е задържан. Tози път за 4,5 години. След новото освобождаване той веднага заминава за Западна Германия, където по-късно служи като групенкомандьор в Бундеслуфтвафе в град Алхорн.

Йоханес Вийзе умира на 16 август 1991 г. в Кирхцартен, Баден.