Херман Ото Прийс е роден на 24 май 1901 г. в селско семейство в Марниц, Мекленбург. След завършване на училище работи в семейното стопанство, а на 22 януари 1919 г. постъпва във войската като доброволец. За освобождаването на Балтика се сражава като член на Доброволческия корпус “Фон Брандис”, ранен е в столицата Рига и получава Железен кръст ІІ степен.

След дългогодишна служба в Райхсвера постъпва през 1934 г. в NSDAP (№ 1 472 296) и в SS (№ 113 258), където е командир на 13-а (стрелкова) рота от SS щандарта “Германия” във Визмар, откъдето преминава в артилерията.

След създаването на артилерийски полк във Waffen-SS Прийс обучава един батальон и с него от 1 септември 1939 г. участва в боевете в състава на танковото съединение “Източна Прусия”. За действията си е удостоен с Железен кръст І степен. След създаването на SS дивизията “Тотенкопф” от Теодор Айке щурмбанфюрер Прийс с батальона си е включен в нея и в Мюнхен-Фрайман изгражда ядрото на нов артилерийски SS полк. Там поема командването на 2-ри батальон. След Западната кампания е командир на полка, който след завръщането си в Райха е въоръжен с германска техника вместо с чешки трофейни оръжия. В кампанията срещу Русия артилерийският полк на SS заедно с други съединения, е обкръжен в котела при Демянск. По-късно Айке заявява: “Ако не беше Прийс, всички нас нямаше да ни има”. След смъртта на Айке Прийс поема командването на дивизията “Тотенкопф” и само няколко дни по-късно постига първия си голям успех с унищожението на многочислени части от руската 3-та танкова армия. За упоритите битки, водени с неговия артилерийски полк, оберфюрер от SS Прийс на 28 април 1943 г. е удостоен с Рицарски кръст. В битката за Харков дивизията действа решително, блокира излаза към Чугальов и така предотвратява измъкването на съветските войски. От 5 юли 1943 г. дивизията участва, в състава на SS танков корпус, в настъплението при Курск, и взeма участие между другото и в ожесточеното танково сражение при Прохоровка. След началото на руското настъпление при Миус офанзивата при Курск е прекратена, дивизията е прехвърлена на юг и от 30 юли 1943 г. води отбранителни боеве. През август 1943 г. дивизията отново е в района на Харков, където отблъсква пробилия отбраната противник. За боевете на дивизията при Колонтаев и Олейников, в които тя удържа натиска на многократно превъзхождащ неприятел и се оттегля едва след получаването на специална заповед, на 9 септември 1943 г. нейният командир е удостоен с 297-и по ред Дъбови листа. Дивизията се оттегля към Кременчуг и води тежки бове при Кривой рог и Пащанските блата, извършва пробив по направление на Балта, разкъсва блокадата при Гидерим, сражава се за Бирсула и Лизаветковка и при Дубосари отново преминава Днепър. За тези тежки и кръвопролитни боеве на 24 април 1944 г. Прийс, като 65-и по ред боец от Вермахта, е удостаен с Мечове към Дъбовите листа на Рицарски кръст. На 13 юли 1944 г.

Прийс сдава командването на дивизията на Хелмут Бекер и по решение на Главното оперативно управление на SS е назначен за командир на 13-и SS армейски корпус, който е в процес на формиране. След формирането му в Бреслау той поема корпуса и от 7 септември 1944 г., в състава на 1-ва армия на Западния фронт, отбранява участъка Диденхофен-Ари сюр Мозел срещу настъпващата 3-та американска армия. Главна задача на корпуса е удържането на фронта при Мозел, включително предмостието Мец. На 16 октомври 1944, направо на бойното поле при Фалкенберг, Прийс предава командването на корпуса на групенфюрер Макс Зимон. На 24 октомври 1944 г. Прийс вече е командир на 1-ви SS танков корпус “Лайбщандарт”, с който от 16 декември 1944 г. участва в Ареденската офанзива. След нейния провал корпусът е прехвърлен в Унгария, където участва в отбранителни боеве срещу съветските войски, а на 18 февруари 1945 е в авангарда на германскотонастъпление източно от езерото Балатон.

След войната, на 16 юли 1946 г. в т.н. процес Малмеди Прийс е осъден на 20 години затвор, от който е освободен през октомври 1954 г. Това време прекарва в американския затвор за военнопрестъпници в Ландсберг.

Херман Прийс умира на 2 март 1985 г. в Аренсбург.