Пруският благородник Херман Леополд Август фон Опелн-Брониковски е роден на 2 януари 1899 г. в Берлин. На 1 април 1912 г. постъпва като кадет в школата „Бенсберг” в Кьолн. Две години по-късно продължава учението си в школата за старши кадети „Берлин-Лихтерфелде” в Берлин. На 23 март 1917 г. е назначен за знаменосец в 10-ти улански полк „Принц Август фон Вюртемберг”, който по това време е дислоциран в Цюлихау, Източен Бранденбург. Скоро обаче Брониковски е преместен от спомагателните части в активния полк, изпълняващ вече окупационни функции във Варшавската област. Получава лейтенатското си звание на 19 декември 1917, а след това постъпва доброволно в бойна част на 118-ти пехотен полк „Принц Карл”, на Западния фронт.

В пролетта на 1918 г. участва в сраженията при Champagne и Argonen, като командир на взвод и Stosstrupp. Сам е начело на всяко действие, заради което получава Железен кръст ІІ степен, а на 15 октомври 1918 г., като един от най-младите лейтенанти в армията е награден лично от генерал-лейтенант фон Клайст с Железен кръст І степен. Освен това получава и хесенски медали за храброст.

А междувременно Херман фон Брониковски е изпратен обратно в 10-ти улански полк, който се намира в Естония и има за задача да убеди противостоящите му руски войски да нападнат Санкт Петербург, с цел сваляне на царската власт. Това не се случва, а полкът посреща скоро в Талин крахът на Кайзеровата империя.

На 17 декември 1918 г. Херман Леополд Август фон Опелн-Брониковски се връща обратно в мирновременния гарнизон на Цюлихау, а в началото на 1919 г. се сражава доброволно срещу разбунтувалите се поляци, искащи присъединяване на провинция Позен към Полша.

От 5 юни 1919 г. е командир на І ескадрон в 10-ти улански полк на 5 корпус. Според Версайския договор през пролетта на същата година 10-ти улански полк става 10-ти полк от Райхсвера. По този начин и самият Брониковски получава ново назначение, но запазва завинаги обичта си към кавалерията. На базата на своите умения по езда е изпратен през 1923 г. за 2 години в пехотното училище „Ордруф” като инструктор по езда и инспектиращ офицер. Завръщайки се в стария кавалерийски полк на 1 април 1925 г. Херман Леополд Август фон Опелн-Брониковски е повишен в старши лейтенант. Три години е Regimentsnachrichtenofficier, а в последствие още пет е адютант на полка.

След като на 1 юни 1933 г. става ротмистър, отива в известното кавалерийско училище в Хановер, където в началото е адютант на отделение, а впоследствие - преподавател по езда и отговорник за училищния обор.

Като член на на Deutschen Reitergruppe, участва в различни немски и международни турнири по езда, като демонстрира своите умения. Безспорно отличие е номинацията му за дресьор към немския олимпийски отбор, който в крайното класиране, дори успява да вземе златен медал.

След олимпиадата Брониковски се завръща обратно в кавелерийското училище в Хановер, където поема длъжността адютант на офицерското и подофицерското училище.

В края на 1936 г. е вече камандир на ескадрон в 10-ти конен полк в Торгау, а като майор от 1 октомври 1936 г. – командир на мотоциклетното отделение на полка.

Още след окупацията на Чехословакия започват да се формират повече разузнавателни отделения, а съвсем скоро Опелн-Брониковски става командир на 24-то разузнавателно отделение на 24-та дивизия, известна като „Полярната мечка”, чийто командир е генерал-лейтенант Фридрих Олбрихт. С отделението си той е винаги в авангарда на дивизията. Така например успява да превземе охранявания мост на река Варта и да предотврати по този начин разрушаването му, целящо забавяне на немското настъпление. Като признание за успешните си дейстия, получава на 29 септември 1939 г. Железен кръст ІІ степен в Czubin, а на 10 ноември 1939 г., в Toеnnisstein Железен кръст ІІ степен.

От 1 април 1940 г. Опелн-Брониковски е преместен в щаба на „генералът на бързите войски”. Там под надзора на старшия кавалерист фон Тома се правят анализи на Полската кампания и се разглежда въпроса за създаването, въоръжаването и екипирането на нови танкови дивизии.

Така например 1-ва кавалерийска дивизия е разгърната в 24-та танкова. На 1 август 1940 г. Брониковски е повишен в подполковник и постъпва по собствено желание в танковите войски, в 5-та танкова бригада от 4-та дивизия. Неговата първа успешна танкова атака е на 25 октомври 1941 г., когато 35-ти танков полк пробива през Орел към Тула в направление Москва.

В средата на януари 1942 г. Брониковски поема от генерал-майор Фридрих Олбрихт командването на 35-ти танков полк, а на 1 февруари е повишен в полковник. По време на боевете при Брянск си спечелва репутацията на дързък командир и получава сребърна танкова значка.

Следващото назначение на Херман Леополд Август фон Опелн-Брониковски е командващ 204-ти танков полк на 22-ра танкова дивизия, която оперира в района на Дон-Донец и Донската дъга. 204-ти полк е една от основните сили, удържащи фронта. От наличните му 104 танка обаче, едва 39 са годни за бойни действия, тъй като плъхове „нападат” полка и прегризват кабелите на машините.

При една бойна операция на 25 ноември 1942 г. Брониковски е ранен и получава черна значка „За раняване”.

От 6 декември 1942 г. до 5 януари 1943 г. 48-ми танков корпус, към който принадлежи и „бронираната група на Опелн”, води боеве със значително превъзхождащи го сили. Въпреки всичко обаче бойната група на Опелн унищожава 451 противникови танка, 209 оръдия и 752 броя различно тежко въоръжение. За тези успехи получава на 44-ия си рожден ден (1 януари 1943 г.) Рицарския кръст. Тежки загуби понася обаче и самият танков полк - в края на сраженията разполага само с един танк в изправност!

На 17 февруари 1943 г. Брониковски е изпратен в 6-та танкова дивизия, където поема 11-ти танков полк, с който през лятото на същата година участва в операция “Цитадела”, за което е награден със Златен германски кръст на 7 август 1943 г. След като отново е ранен, поема след възстановяването си 100-тен танков полк от от 21-ва танкова дивизия в късната есен на 1943 г.

През пролетта на 1944 г. танковият полк е прехвърлен във Франция и е преименуван в 22-ри танков полк. При сраженията за Кан успява да удържи позициите си цели 32 дни, без да отстъпи нито метър, но загубва половината от своите танкове. За постиженията си на 28 юли 1944 г. Херман фон Опелн-Брониковски става 536-ят награден с Дъбовите листа към Рицарския кръст.

На 26 септември Опелн-Брониковски постъпва на курсове за дивизионен командир, на 7 ноември поема от генерал-лейтенант Мортимер фон Кесел командването на 20-та танкова дивизия, а на 30 януари 1945 г. е повишен в генерал-майор.

На 20 февруари с ускорен марш дивизията е изпратена към Обершлезиен. При Райтбор/Глайвиц е обкръжена, но успява да пробие. Участва в отбранителните боеве на берлинското направление.

Скоро дивизията е придадена към 14-ти танков корпус, който има за задача да удържа руското настъпление по река Одер и да отбранява град Найсе. За кратко време успява да удържи и тесен коридор, през планината Цобтен, свързващ крепостта Бреслау с останалите немски сили. Веднага след това успява да отблокира 1200 немски войника от обсадената крепост Бауцен. Отблъсква и няколко вражески атаки към Шпремберг. Заради тези постижения на 17 април 1945 г. Брониковси става 142-ят човек от Вермахта, получил Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст. На 8 май 1945 г. Опелн-Брониковки пътува към щаба на парашутно-танковия корпус „Херман Гьоринг”, за да обяви капитулацията в идващата нощ, като предварително разрешава на дивизията си на групи да опита да се предаде на американците. Самият той попада в американски плен на 18 май 1945 г. На 3 юни 1945 г. го изпращат в лагера “Щаудемюле” до Падерборн, а след това в британски военнопленнически лагер № 2234 близо до Брюке в Белгия. Става известно, че Брониковски е защитникът на Кан и е интерниран във военнопленнически лагер № 2221 до Брюксел. На 26 април 1946 г. е върнат обратно в Щаудемюле и подлежи 2 години на обвинения за военнопрестъпления и множество разпити. Въпреки всичко обаче на 4 юли 1947 г. е освободен като „напълно невинен”.

В следвоенните години Брониковски подготвя канадския национален отбор по езда за олимпийските игри в Токио и помага в създаването и развитието на новите немски въоръжени сили.

Херман Леополд Август фон Опелн-Брониковски умира на 18 септември 1966 в Гайсах.