Волфганг Лют е роден на 15 октомври 1913 г. в Рига в семейството на Август и Елфриде Лют. Прадядо му Фридрих се премества от гр. Любек на изток съвсем млад в средата на XIX в. и основава по-късно малка фабрика за изделия от трикотаж, която носи доходите на фамилията и през следващия век. Фирмата изпълнява редовно поръчки на руската армия.

С началото на Първата световна война обаче бащата на Волфганг е изпратен в Сибир като неблагонадежден, а семейството е принудено да живее в Бреслау 7 години, след което се връща в Рига. През 1929 г. Лют завършва местната немска гимназия, а през 1931г. е приет в престижния институт Готфрид Хердер, където започва да следва право. Като Volksdeutscher (етнически германец) от Балтика бъдещият подводен ас още в юношеството си се превръща в непримирим националист. След години той казва, че германската общност в града е представлявала малък остров, заобиколен от море враждебно настроени руснаци и латвийци. След основаването на независимата латвийска държава натискът не отслабва особено много, а просто има друг източник.

Лесно обяснимо е въодушевлението, с което Лют прекъсва следването си и постъпва на 1 април 1933 г. в Райхсмарине. Следващите три месеца преминават в тежко обучение в Щралзунд, където се отсяват подходящи кандидати за офицери на възраждащия се германски боен флот. Това първо изпитание е преодоляно успешно. През лятото е на учебния кораб „Горх Фок”, като на 23 септември става кадет. Следва традиционното по това време „околосветско пътешествие” на лекия крайцер „Карлсруе”. След завръщането си в Германия през юни 1934 г. „Команда 33” полага изпити и най-добрите постъпват във Военноморската академия във Фленсбург-Мюрвик. Сред тях е и Лют. Известната като Червеният Замък академия оставя през 1934-1935 г. дълбок отпечатък върху него, както между впрочем и върху всеки минал през нея офицер на Кригсмарине. През декември 1935 г. е зачислен към лекия крайцер „Кьонигсберг”, служейки като Flak- Leiter (в случая се касае за командващ едното от двете 88-мм зенитни оръдия на кораба). След година е сметнато, че Лют е достоен за офицерския пагон. През февруари 1937 г. се прехвърля в подводния флот, за което е съвсем възможно да е допринесъл Дьониц, който именно по това време се стреми с всички сили да привлича млади талантливи офицери.

От април 1937 г. до януари 1938 г. Волфганг Лют е в школата за подводно плаване в Нойщадт (Холштайн), а до май се обучава в торпедната школа. През юни 1938 г. получава звание оберлейтенант и е назначен за втори вахтен офицер на U -27 (серия VIIA ) под командването на Йоханес Франц и участва в два патрула в испански води по време на Испанската гражданска война. От 24 октомври 1938 г. е вече на U -38, чийто командир е капитан-лейтенант Хайнрих Либе, станал в последствие един от най-големите германски подводничари. Избухването на Войната заварва Лют като първи вахтен офицер на тази подводница серия IX . Може да се предполага, че опитът, който той натрупва през 11-те месеца на U -38, е бил от огромно значение за командир на океански подводници, каквито са U -43 и U -181. Първата подводница на Лют обаче не е от този тип.

През декември 1939 г. „Балтиецът” вече приема под свое командване малката U-9 ( IIB-еднодръвка). В чест на легендарния командир от Първата световна война Ото Вединген, чиято подводница е със същия номер, на кулата й е изобразен железен кръст. Още в началото на Войната проличава, че характерът на втория подводен ас в историята е една твърде особена сплав между хладнокръвие, педантичност и импулсивност. При потапянето на първата си жертва – шведския търговски кораб „Фландрия” на 16 срещу 17 януари 1940 г. Лют изкарва на мостика по-голямата част от екипажа си, като някои от матросите дори си позволяват да дават съвети, след като първото торпедо пропуска целта. След около три месеца U-9 участва в операция „Везерюбунг”. Торпедната криза обаче почти не повлиява върху изключително стабилната психика на Лют. На 24 май по време на атака с дълбочинни бомби подводницата е принудена да легне на дъното на Ла Манша. Командирът проявява здрави нерви и съумява да спаси хората си. 4 дни по-късно той се завръща във Вилхелмсхафен. В Северно море U-9 потапя 7 кораба и френската подводница „Дорис”, което е забележителен резултат за една „еднодръвка”, и Лют е награден с Железен кръст I степен. Първата му подводница се използва през следващите две години като учебна в Балтика, а през 1942 г. по железницата е доставена на черноморската 30-та флотилия с база в Констанца.

На 27 юни 1940 г. Волфганг Лют става командир на U -138 ( IID ). С нея подводният ас извършва първите си подвизи в Атлантика. На 20 срещу 21 септември е атакуван излизащият от Ирландско море и насочващ се към Северна Америка конвой OB -216. Лют се прокрадва между колоните на конвоя (прийом, утвърден от Ото Кречмер) и от перископна дълбочина потапя 4 кораба с общ тонаж 34,633т. През нощта на 15 октомври U -138 започва да сипе удари от надводно положение по ОВ-228. Лют записва следното в бордовия дневник:

„05.10. Пуснах торпедо G7 a по танкер от средната колона. Скорост 8 възела, дистанция 3800 метра, торпедото се установи на дълбочина 3 метра. След 4 минути попадение в кърмата. Висок огнен стълб и черен дим. Водоизместимост около 10000-12000 т.

05.15. Торпедо G7 a по танкер със скорост 7 възела, дистанция 2000 метра. Още два танкера са разположени по-удобно, но аз избрах по-големия. След 1 минута и 57 секунди попадение в кърмата. Водоизместимост около 10000-14000 т. Никакви радиограми на вълна 600 метра.”

Успехът на Лют е последван на 18-20 октомври от „нощта на дългите ножове”, когато тактиката на „вълчата глутница” доказва своята ефективност. Конвоите SC -7 (35 съда) и HX -49 (49 съда) са смазани от асовете Кречмер, Шепке, Либе и Прийн. Загубени са 31 кораба.

Междувременно на 19 октомври U -138 се завръща в Лориен. Командирът е награден с Рицарски кръст и му е поверена U -43 ( IX серия). Първият вахтен офицер Грамицки скоро поема командването на U -138, а старшият рулеви Теодор Петерсен малко по-късно последва Лют на новата подводница като втори ВО, а след това и на U -181 като първи ВО. В Северния Атлантик „Балтиецът” потапя 12 кораба с общ тонаж 68,000 т., като често по-малките цели са унищожавани с бордовите оръдия. Такава съдба сполетява малкия френски параход „Нотр Дам дьо Шатле”, по който U -43 изстрелва по-голямата част от снарядите си, за да го потопи. А нищо не предвещава този изключително успешен поход. На 4 февруари 1941 г. поради проблеми с клапаните и немарливост подводницата потъва пред базата в Лориен. Необходимо е да бъде извадена с кран, а поправянето забавя Лют повече от 3 месеца.

На 29 ноември 1941 г. U -43 патрулира близо до Азорските острови, в по-южна географска ширина от обичайното. Откривайки плаващия от Англия към нос Добра Надежда конвой OS -12 Лют торпилира с две торпеда британския транспортен кораб „Торнлибенк”. Корабът буквално е взривен и на няколкостотин метра се издига стълб от жълто-оранжеви пламъци. Оказва се, че „Торнлибенк” превозва огромно количество боеприпаси. Отстоящата на малко повече от 600 метра от него подводница е здраво разтърсена от ударната вълна. Наред с разстрелите с бордовите оръдия, които устройва на жертвите си Лют, това е може би най-запомнящият се епизод от бойния му път с U -43.

Двете плавания в Южния Атлантик и Индийския Океан с U -181 ( IX серия) обаче са това, което донася истинска слава на подводния ас Волфганг Лют. След като през лятото на 1942 г. към нос Добра Надежда е изпратена група “ Eisbär ” (Полярна мечка), Дьониц решава да изпрати през септември още четири подводници, към които се числи и U -181. Преди отплаване Лют е съвсем лаконичен пред екипажа: „ Аз не ви познавам и вие не ме познавате. Ще се опознаем на фронта.” При първото плаване, продължило от 12 септември 1942 г. до 18 януари 1943 г., е достигнато пристанището Лоренцо-Маркиш, столица на португалска Източна Африка (днешен Мозамбик). Потопени са 12 противникови кораба (58 хил. т.). Лют отново проявява слабостта си към близък обстрел. На 30 ноември близо до португалското пристанище старият гръцки кораб „Клеантис”, представляващ не особено значителна цел, е подложен на огъня на 105-мм зенитно оръдие на кулата на подводницата:

„ 06.00. От дистанция 2000 метра бяха изстреляни 80 снаряда калибър 105мм. Около 70 попадения в кърмата и в десния борд. Започна пожар. Остана ни само един снаряд. Приближихме се на 400 метра и снарядът беше изстрелян в кърмата под ватерлинията.

06.55. Накрая корабът започна да потъва. Няколко трупа плуват около кърмовото му оръдие.”

Следващото плаване продължава 205 дни и е най-дългото в историята на Втората световна война след това на командваната от Кентрат U -196 (225 дни). Лют постига в същата операционна зона значителен успех, потапяйки противникови съдове с общ тонаж 45,331 т. Този поход от 23 март до 14 октомври 1943 г. е все пак емблематичен по-скоро с усилията на командира да запази духа на подводничарите. Организирани са турнир по шах и поетични състезания. Всяка седмица се провежда концерт по желание (обикновено по желанието на Лют, който е почитател на класическата музика). В подводницата се издава вестник. Като цяло това са всъщност все неща, които Лют вече е прилагал и при предишни плавания. Той често проверява, каква литература четат матросите, и ако прецени, че е с непристойно съдържание, въпросната книга изхвърча зад борда. Балтиецът следи за живота на офицерите и матросите си дори на сушата и насърчава сключването на брак. Сам баща на три деца, Лют въвежда честването на Ден на бащата на подводниците си. На женените се полага коняк, а на ергените – само бира.

На 9 август по радиото екипажът научава, че командирът им е награден с Диаманти към вече получените Дъбови листа и Мечовете на Рицарския кръст – най-високото военно отличие на Райха. Когато U -181 се връща в Бордо на 14 октомври корветен-капитан Волфганг Лют, е потопил 47 кораба с общ тонаж 225,775 т., второ постижение след това на Кречмер – около 260,000т.

В края на 1943 г. излиза книгата му “Boot greift wieder an” (Подводница атакува отново), написана още през 1942 г. На конференция във Ваймар на 17 декември 1943 г. Лют изнася лекция на тема „Проблеми на водачеството”, в която излага своя мироглед може би в най-завършена форма. През януари 1944 г. е назначен командир на 22-ра учебна флотилия. През юли поема първи отдел на Военноморската академия във Фленбург-Мюрвик, а през септември, произведен вече капитан цур зее, става най-младият в историята неин командващ. Като такъв на 13 май 1945 г., по-малко от седмица след германската капитулация, той е застрелян в тъмнината от часовия, след като не казва паролата. За смъртта на Лют съществуват различни предположения. Най-вероятно обаче се касае просто за нелеп инцидент. Два дни по-късно подводният ас получава последното държавно погребение на Третия райх. Гросадмирал Дьониц държи надгробно слово. През май 1975 г. Бундесмарине поставя в Мюрвик възпоминателния надпис: „Волфганг Лют и днес не е забравен”.