В този доклад за първи път се споменава в официален документ за дневните бойни действия името на бъдещия генерал-майор от SS и 138-ми носител на на Рицарски кръст с Дъбови листа и Мечове. Кум е един от 24-мата от SS от общо 160 носители на Мечовете.

Ото Кум е роден на 1 октомври 1909 г. в Хамбург, в семейството на продавачи. След гимназията учи за печатар от 1 април 1925 г. до 31 март 1929 г. След това работи 5 години по професията си, докато на 25-годишна възраст, на 1 юни 1934 г., постъпва като доброволец във формиращите се SS-Verfügungstruppe, известни по късно като Waffen-SS.

Той получава началното си военно обучение в разположения в Хамбург SS полк "Germania", в чиято 3-та рота по-късно е произведен в чин SS-Untersturmführer и назначен за взводен командир. След като преминава обучение за ротни командири през юли/август 1935 г. в пехотното училище в Дьобериц, е произведен в чин SS-Obersturmführer и назначен за командир на новосформираната картечна рота на полк "Germania". През декември 1936 г., вече като SS-Hauptsturmführer е преместен в полк "Deutschland" край Мюнхен, където до март 1938 г. е командир на 2-ра рота. През март 1938 г. след Аншлуса е преместен в Клагенфурт, столицата на област Каринтия, където е ротен командир в полка "Der Führer", с който взема участие в Полската кампания. През април 1940 г. е изпратен на обучение за батальонен командир. По време на кампанията във Франция през лятото на 1940 г. полкът на Кум е включен в дивизията "Das Reich" с командир Gruppenführer и генерал-лейтенант от SS Паул Хаусер. За успехите на дивизията съществен дял имат Кум и неговите подчинени. Първоначално в Холандия той е назначен за командир на тежка рота и едва 3 дни след началото на боевете му е поверен 3-ти батальон на полка "Das Reich", с който пробиват линия "Гребел". За това си постижение на 29 май 1940 г. е награден с Железен кръст I степен, също така е и произведен през септември 1940 г. в Sturmbannführer, а е едва на 30 години.

След началото на инвазията в Съветския съюз, Кум заедно със своя батальон постигат отново изключителни успехи, за които на 1 октомври 1941 г. е повишен в SS-Obersturmbannführer и на 29 ноември 1941 г. е награден със Златен германски кръст. Междувременно поема командването на полка "Der Führer" и в това си качество на 16 февруари 1942 г. получава Рицарски кръст.

“На 22 януари 1942 г. SS-Obersturmbannführer Ото Кум заема чрез дръзко изпълнена атака една стратегически важна височина и отлично я защитава в последвалите тежки боеве, през които собственоръчно води отбраната. На 7 и 8 февруари, по време на опитите за пробив на силни съветски пехотни и моторизирани части, под личното му ръководство са унищожени 24 противникови танка. Със своето непоколебимо поведение той командва безстрашните си мъже по време на интезивен артилерийски огън."

Пред полка на Кум през следващите седмици се поставят още по тежки задачи, след като повече съветски дивизии са блокирани в района на Ржев и предприемат все по-настойчиви опити за пробив. На 18 февруари 1942 г. вече SS-Standartenführer Кум се явява на позицията на неговата дивизия, където заварва главнокомандващия 9-та армия генерал-полковник Валтер Модел, известен с успеха си при Ржев като "Майстор на отбраната". Модел похвалва Кум за успехите на полка и го пита за настоящата сила на полка. Кум отговаря, посочвайки към прозореца -"Господин генерал-полковник, моят полк е строен отвън!" - там стояли 35 човека от 650-те с които Кум влиза в бой в средата на януари.

Харков е друг важен момент във военната кариера на Кум на Източния фронт. За участието си в боевете там на 6 април 1943 г. става 221-вият носител на Дъбовите листа към Рицарския кръст.

През лятото на 1943 г. Кум получава ново назначение като началник щаб при обергрупенфюрер и генерал от SS Артур Флепс, командващ 5-ти SS планински корпус. На 30 януари Кум е повишен в SS-Oberführer, звание съществуващо само в частите на SS, междинно ниво между полковник и генерал-майор. В 5-ти планински SS корпус е и командваната от Флепс, а след него и от Кум 7-ма доброволческа планинска дивизия "Принц Ойген", в която около 80 % са фолксдойче от Бачка, Банат и Зибенбюрген, които също като своя първи командир са служили в австрийската армия и преминавайки през унгарската, румънската и югославската армия се пресъединяват към Вермахта. От тази смесица от служби Флепс и не на последно място Кум, формират пълноценна бойна част, която в последствие става извстна като "Пожарната на Балканите". Последните месеци на войната Кум прекарва - вече като SS-Brigadeführer и генерал-майор от Waffen-SS - на върха на 1-ва SS танкова дивизия "LSSAH". Той я командва при успешната атака при Гран-Брюкенкопф в Унгария, при отстъплението през Унгария и някогашната граница на Райха към Айзенщат, както и при боевете край Винер-Нойщат, във Винервалд и източните Алпи до капитулацията на 8 май 1945 г. По това време, на 4 април 1945 г., той става 138-ми носител на Мечовете към Дъбовите листа на Рицарския кръст.

След капитулцията Кум и неговите войници прекарват няколко години в плен, но след освобождаването и завръщането му в родния град Хамбург, той не загубва контакт със своите другари. В Хамбург Кум основава първо "Hilfsgemeinschaft auf Gegenseitigkeit", по-късното HIAG, на която става и председател. Заедно с другарите си Кум търси работни места на завръщащите се бойци от Waffen-SS, заема се с изясняването на съдбата на изчезналите, а също се среща и с авторитетни политици. През 1951 г. като говорител на HIAG заедно с двама свои другари разговаря с председателя на SPD д-р Курт Шумахер (1895-1952), Херберт Венер и Анамари Ренгер. Резултатът от тази среща е, че д-р Шумахер отхвърля представата за колективната вина на някогашните войници от SS и дава съответното указание на структурите на SPD.

Професионално Кум също постига успех. Благодарение на цивилното си професионално образование и практика като печатар се връща в печатарството и 23 години е производствен директор в печатницата Бурда в Офенбург.

Кум поставя паметник на дивизията си, който е открит през 1978 г. под името "Vorwärts, Prinz Eugen!" (Напред, принц Ойген).

Ото Кум редовно участва във възпоминанията на загиналите на паметника на SS в Мариенфелс.

Умира на 23 март 2004 г.