Карл Шньорер Каrl Schnörrer |
Антон Дьобеле Anton Döbele |
Рудолф Радемахер Rudolf Rademacher |
![]() |
Превод: Тошко "German" Драгиев |
![]() |
![]() ![]() На 12 ноември 1943 г. Шньорер е тежко ранен. Звеното на Новотни към това време се разтуря. Когато няколко месеца по-късно "Quах" е отново готов за фронта, той е изпратен в Е-групата Лехфелд, ко-ято произлиза от Kommando Nowotny, за да лети на Ме 262. След известно време става щафелкапитен на 2/ JG 7. На 22 март 1945 г. получава Рицарски кръст. Осем дни по-късно той трябва да напусне простреляната си машина при един полет на прехват над Хамбург. Въпреки, че оживява, раните му са толкова тежки, че се налага да ампутират единия му крак. Карл Шньорер умира на 25 септември 1979 г. в Нюрнберг. |
![]() |
![]() ![]() В началото на 1943 г. сметката му започва бързо да расте, след като преминава в звеното на Новотни, за да достигне в края на годината цифрата 94 победи. Лейтенант Дьобеле загива на 11 ноември 1943 г. над Смоленск, когато се сблъсква с друг германски изтребител. На 26 март 1944 г. посмъртно е награден с Рицарски кръст. |
![]() |
![]() ![]() Воюва в 11/JG 7, където в продължение на месец лети на Ме 262 и постига 8 въздушни победи. Радемахер преживява войната със 126 победи. Радостта от летенето продължава да усеща при безмоторни полети. Загива на 13 юни 1953 г. над родния си град Люнебург при полет с безмоторен самолет. |
![]() |