Дитрих Храбак става приемник на Херберт Илефелд като комодор на JG 52. Един от най-старите и обичани командири в Луфтвафе.

Роден е на 19 декември 1914 г. в Грос Дьобен край Лайпциг в семейството на архитект. Още от ранните си години проявява интерес към всичко свързано с авиацията. След завършване на гимназия постъпва в Кригсмарине, но после преминава курс по летателна подготовка и е пренасочен към Луфтвафе. Както много от прочутите летци-изтребители Храбак също не е роден пилот и по време на обучението си успява да строши не един самолет (в това число He 51 и Bf 109D).

През февруари 1938 г. той получава назначение във Виенската изтребителна група, която се превръща в ядро на образуваната по-късно JG 54. Една година по-късно той вече е щафелкапитен на 1/JG 76 (по-късно 4/JG 54) при инвазията в Полша, където се проявява като първият немски изтребител... свален от противника! Това му се случва още при първият боен полет на 3 септември 1939 г., но той все пак успява да приземи самолета по корем и попада в плен. По време на кампанията в Полша Виенската изтребителна група е преименувана в JG 76 и след това взема участие и във Френската кампания. Тук на 13 май 1940 г. Храбак постига първата си победа – един разузнавателен “Потез-63”. Когато французинът все пак успява да приземи изранената си машина по корем близо до немските линии, Храбак, решавайки да запали упорито неискащият да гори разузнавач, заедно с цялото си звено започва да го обстрелва докато изразходват всичките си боеприпаси. Навръщане обаче са подгонени от девятка Curtiss 75 Hawk и не им остава нищо друго освен да си плюят с всички сили на петите. Този случай служи на Дитрих като горчив урок през цялата му последваща кариера. Във Франция той успява да постигне още пет победи. През лятото на 1940 г. формирането на JG 54 е завършено. Под командуването на Ханес Траутлофт Храбак се сражава в Битката за Англия като командир на II/JG 54 и по случай 16-тата си победа на 21 октомври получава Рицарския кръст. На два пъти “шмитът” му е засегнат в мотора над Англия, но успява да се довлече до Франция. В състава на JG 54 капитан Храбак участвува и в кампанията на Балканите, а след това до 1 ноември 1942 г. – във войната срещу Русия. Става и комодор на JG 52, която воюва на южния участък на Източния фронт.

Полковник Храбак се вживява и отдава напълно в ръководството на JG 52, която той успява да издигне до висините на най-успешната ескадра в Ягдвафе (на 2 септември 1944 г. ескадрата докладва 10000-та си победа!). В нейните редици израства цяла кохорта от най-добрите летци на Германия. Грижите на комодора към подчинените му допринасят за изграждането на блестящите им кариери. Той застъпва два основни принципа, които не пропуска случай да изтъкне пред младото попълнение: “...летете с главата си, а не с мускулите” и “когато се завръщате от полет с победа, но без водения си, смятайте въздушния бой за изгубен”! На 25 ноемри 1943 г. по случай 118-та си въздушна победа той е удостоен с Дъбовите листа към Рицарския кръст. На 1 октомври 1944 г. поема командването на JG 54 “Grünherz”.

Дитер Храбак има 125 победи, спечелени в над 1000 бойни полета. Лети на Bf 109E, F, G и Fw 190A.

От противниците си цени най-високо пилотите на RAF, а като машина - Spitfire. За Ил-2 казва, че не знае друг самолет в света, който би се удържал във въздуха след такова количество попадения. За най-черен период от кариерата си смята Сталинград и факта, че му се е налагало да лети над обкръжените немски войници без да е в състояние да им помогне с каквото и да било.

След войната работи отначало в машиностроителна фабрика като завеждащ Отдел “Продажби”, а по-късно в Amt Blank при изграждането на Бундесвера. Един от първите през 1955 г. той преминава преподготовка в САЩ на реактивен самолет. Излиза в пенсия като генерал-майор от Бундеслуфтвафе.

Дитрих Храбак умира на 15 септември 1997 г. във Пфафенхофен.