Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

Провалът на пуча от 1923 г. довежда до временното разпадне на NSDAP. Скоро обаче Хитлер е амнистиран. През декември 1924 г. той напуска Ландсберг и сериозно се залавя за реорганизиране на партията си. Подпомаган от двама тесни последователи - магьосника на пропагандата д-р Паул Йозеф Гьобелс и въздушния ас от Първата световна война капитан Херман Гьоринг, Хитлер се захваща с трудната задача да си спечели масова подкрепа. Първият сериозен проблем, пред който е изправен, е да на прави избор между социалистически ориентираната левица от привържениците му в Берлин и десните националисти в Мюнхен, между членовете на партията от севера, водени от Грегор Щрасер, и приятелите си от Бавария. За тази цел Хитлер събира всички по-големи ръковдители на партията в страната на конференция в Бамберг Южна Германия на 14 февруари 1926 г. Времето на срещата е специално подбрано така, че за повечето северняци да бъде трудно да се откъснат от основната си работа и да присъстват на обсъждането на партийната програма. От представителите на севера пред мнозинството на юга имат възможност да говорят само Грегор Щрасер и Гьобелс. На конференцията партията е поделена на две - едната група е водена от Грегор Щрасер, представляващ градаските, социалистически и революционно настроени елементи, а другата група е на Готфрид Федер, отразяващ провинциалните, расистки и популистки идеи. Хитлер е посредата на двете враждебни страни. Той никак не е склонен да позволи младата му партия да поеме по посока на "нестройните социалистически принципи". Решението идва в изясняването на въпроса за становището по отчуждаването на собствеността на аристокрацията. Хитлер държи двучасова реч, в която разяснява на делегатите, защо не трябва да гласуват за отчуждаване. Националсоциализмът, казва той, не трябва да помага на движенията, вдъхновени от комунистите; отчуждаванието няма да спре с изпращането на Вителсбаховата и другите германски династии на бунището на историята. Гьобелс, от който се очаква да подкрепи позицията на Щрасер, предусеща какъв ще е крайният изход и преминава на страната на Хитлер. Като награда получава поста на гаулайтер (партиен районен ръководител) за Берлин и стартира успешната си кариера в партията. Въпреки събитията на конференцията разривът в NSDAP между националисти и социалисти намира (кърваво) решение едва в Нощта на дългите ножове през 1934 г.

Пропагандната дейност на партията е насочена към низшите класи на обществото, които понасят тежки удари от икономическата депресия. Настойчивостта на Хитлер този път движението да се придържа към легалните средства за борба за властта (която дори му донася прякора Адолф Легалния) му спечелва престиж в редиците на милитаристите, националистите и традиционалистите. Комбинацията от проницателност по отношение на психологията на масите и готовността да работи заедно с десните консерватори е важен фактор за Хитлер по пътя му към абсолютната политическа власт. Той бързо възстановява и значително засилва позициите си, загубени след безплодния бирен пуч. През 1930 г. Адолф Хитлер е безспорният лидер на нацисткото движение. В хазната на партията потичат капитали от едрите индустриалци на Рейнланд, които виждат в лицето на Хитлер единствения си защитник пред тревожещите ги профсъюзи и пред набезите на комунистите. NSDAP получава нарастваща подкрепа от стабилните буржоазни елементи както и от недоволните работници, като на всички Хитлер обещава закрила и освобождение от "грабещите ги еврейски финансисти".