На следващия ден, Хартман научава, че неговата 90-та въздушна победа му е донесла повишение в кариерата. Той е назначен за Staffelkapitän на 9./JG 52. Новината не го радва много, тъй като отговорността за една ескадрила във въздушен бой в неговите очи е допълнителна грижа. По този повод по-късно сам разказва: "Едно звено ми беше повече от достатъчно: през лятото на 1943 г. още не бях достатъчно опитен, за да управлявам една дузина самолети."

На 19 септември 1943 г., III./JG 52 отпразнува 3000-та си победа, която е Хартмановата 97-ма - един Ла-5 свален над Днепро-Юг. На другия ден три Ла-5 и една "Airacobra", свалени в два полета, му осигуряват достигането на заветния праг от 100 победи. Оттук нататък списъкът с неговите победи расте с необикновена бързина. 150-та му победа, един Ла-5 свален на 13 декември 1943 г. над Апостолово, му донася отдавна заслужения Рицарски кръст. Може да ви се стори чудно, че тази награда не го спохожда по-рано, но трябва да се знае, че на Източния фронт лични сметки над 100 победи съвсем не са рядкост.

Януари и февруари 1944 г. са бляскави месеци за младия Staffelkapitän на 9./JG 52. За шейсет дни "Буби" печели над 40 въздушни победи и то в катастрофалните условия на руската зима. На 2 март 1944 г. сваля 10 вражески самолети около Кировоград, с което общата му сума възлиза на 202 победи. Вечерта научава, че фюрерът е решил да го удостои с Дъбовите листа към Рицарския кръст. После следва период на затишие, което продължава до 22 април 1944 г. На другия ден над Севастопол Хартман се сблъсква с един от своите най-корави противници в цялата си кариера. Той излита от Херсонес на "свободен лов" над Крим заедно с унтерофицер Хайнрих Вестер. Над Севастополските руини ненадейно обзело го предчувствие го кара да огледа небето зад себе си. Тъкмо на време! От по-голяма височина и с пълна газ върху тях връхлита един Як-9. Хартман предупреждава водения си и преминава в стръмно изкачване. Руснакът преминава под тях на огромна скорост и прави това, което "Буби" вече е предвидил: полулупинг последван от полутоно - т.е. знаменития "имелман", което дава на самолета възможност да вземе и запази превъзходството си във височина. Десет секунди по-късно "якът" се озовава пред лицето на немската двойка с осветен от пламъчетата на собствените му изстрели фюзелаж. Хартман задейства своите бордни оръжия и трите самолета се разминават със сумарна скорост от 1000 км/ч. Следва завой на 180° в хоризонтална плоскост и същият маньовър се повтаря отново безрезултатно. Страхувайки се от сблъсък, Хартман използва третата фронтална атака на руснака, за да се отклони 600 метра по-ниско. Двамата германци наблюдават как противникът им изменя плоскостта на полета си, видимо търсейки ги. Настъпва решаващият момент във този бой. Изстисквайки цялата мощ на своите Daimler-Benz, "месершмитите" повдигат носовете си в смъртоносен ъгъл към руския изтребител. От тридесет метра Ерих Хартман изстрелва четири снаряда от моторното оръдие по "яка". Две експлозии в двигателя, а трета в областта на крилото, нарушават равновесието на машината, която се обръща по гръб. Капакът на кабината се отделя и германците виждат как противниковият пилот скача с парашут. Обвит в пламъци, неговият "як" пада няколко секунди по-късно в Севастопол. След един час Хартман и Вестер докарват руснака с един Fieseler "Storch" на площадката си в Херсонес. В продължение на два дни той е гост на III./JG 52 и преводачите доста се поизпотяват.