Фридрих Карл Ото Дибелиус
Friedrich Karl Otto Dibelius
(1880-1967)
![]() |
Богослов-евангелист, участник в германското Съпротивително движение. |
![]() |
През 1930 г. в оспораваната си социалнокритическа публикация "Мир по земята" Дибелиус изхождайки от християнския мироглед призовава към предотвратяването на каквито и да било войни. През юни 1933 г. въпреки първоначалните си симпатии към нацизма е отстранен от всичките си длъжности и е принуден да замине на служба в Сан Ремо (Италия). През юли следващата година се завръща в Берлин, където работи в Берлин-Бранденбургското брадство. В статии и беседи с общественици и политици подчертава, че отхвърля всяка намеса на държавата - още повече нанацистите - в делата на църквата и религиозните въпроси. Призовава към свобода на църквата и евангелизма. През юни 1937 г. след арестуването на Мартин Нимьолер Дибелиус става член на Църковния съвет на Древния пруски съюз. За критики по адрес на нацисткия режим е изправен пред т.нар. Зондергерихт (специален съд) по обвинение в предателство и нападки срещу правителството. Произнесената от съда оправдателна присъда предизвиква голям резонанс в обществото и в нацистката партия. А. Хитлер лично иска достъп до протокола на заседанията на съда, съдържащ доводите на съда и прокурора, възраженията на адвокатите и подсъдимия, но не се намесва. През 1945-1956 г. Дибелиус е епископ на Берлин, едновременно (през 1949-1961 г.) е председател на управителния съвет на евангелистката църква в Германия. През 1954-1961 г. е един от петте президенти на Всемирния църковен съвет, пръв сред немците заемали тази длъжност. Както и през 1940-те се изявява с критика към диктаторските тенденции, проявяващи се в системата на управление в източните райони на Германия. През 1960-те е подложен на критика от прокомунистическите власти в ГДР, защото се придържа към предишните си позиции, че държавата не бива да се намесва в църковните дела. |
![]() |