 Балтазар
Вол е роден на 1 септември 1922 г. във Веметсвайлер, Зарланд. Син е
на работник и започва да учи за електротехник. Записва се доброволец
във Waffen-SS на 15 aвгуст 1941 г. Воюва като картечар на MG в 3-та
SS Panzerdivision "Totenkopf". В Демянското обкръжение Вол
е ранен и постъпва в болница в Германия. Награден е с лента "Demjanskschild".
На 23 юли 1942 г. като SS-Oberschütze е награден с Железен кръст
ІІ степен. След възстановяването си става артилерист в танковите войски
и през 1942 г. постъпва в ротата, въоръжена с Тигри на 1-ва SS танкова
дивизия "Adolf Hitler". След сраженията при Курската дъга
в операция "Цитадела" той е признат и даван за пример като
единот най-добритестрелци на "Тигри". Умее да стреля  също
толкова точно в движение,колкото и от неподвижен танк. На 14 oктомври
1943 г. Вол е награден с Железен кръст І степен, а на 9 ноември 1943
г. е повишен в SS-Rottenführer. Освен, че е благонадежден артилерист
в танка на Михаел Витман в тежките битки
на изток, Боби Вол също така е най-добрият му приятел. Като стрелец
в танка на Михаел Витман, той е награден в един ден - 16 януари 1944
г., заедно със своя командир с Рицарски кръст. По това време е успял
да унищожи над 80 танка и 107 противотанкови оръдия. Повишен е в SS-Unterscharführer
на 30 януари 1944 г., в същия ден, когато Михаел Витман получава Дъбовите
листа към Рицарския кръст. На сватбата на Витман с Хилдегард Бурместер
на 1 март 1944 г. свидетел е именно Боби Вол.
 Вол
напуска екипажа на Витман, защото заминава в замъка Холте, където се
провежда обучение за нови стрелци, шофьори, зареждачи и командири на
танкове. Той изкарва курс за танков командир и получава "Тигър"
№ 212, с който взима участие в сраженията в Нормандия след десанта на
съюзниците на 6 юни 1944 г. В една от тези битки при въздушна атака
е ранен в главата и остава в болница до март 1945 г.
Междувременно на 8 август
1944 г. в сражение близо до Кан, при неизяснени и досега обстоятелства,
загива SS-Hauptsturmführer Михаел Витман. Балтазар Вол преживява
много тежко загубата на своя най-добър приятел и командир, защото двамата
са не само истински приятели в цивилния живот, но и смъртоносен механизъм,
който действа обединено - те са добре смазана машинана действие и мисъл.
 Шокът
от смъртта на Витмансе отразява на цялата дивизия и смъква силно бойния
дух, което води до смъртта на няколко от големите танкови асове в LSSAH,
между които Хелмут Вендорф.
На 1 октомври 1944 г. Вол
е повишен в SS-Oberscharführer.
След дългото възстановяване
той се връща към активна служба и взима участие в последните битки на
Западния фронт, където се предава на американците. След войната продължава
да работи като електротехник и умира на 18 март 1996 г.
|
Екипажът
на "Тигър" #1331:
Командир: SS-Obersturmführer
Mихаел Витман
Артилерист: SS-Rottenführer Балтазар "Боби" Вол
Шофьор: SS-Rottenführer Густав "Густл" Киршмер
Зареждач: SS-Rottenführer Kaрл Бергес
Радист: SS-Rottenführer Херберт Полман
Екипажът на Витман към
30 януари 1944 г.:
Командир: SS-Obersturmführer
Mихаел Витман
Aртилерист: SS-Rottenführer Балтазар "Боби" Вол
Шофьор: SS-Sturmmann Ойген Шмид
Зареждач: SS-Panzerschutze Зеп Рьоснер
Радист: SS-Panzerschutze Вернер Ирганг
|