Антон Хафнер е роден на 2 юни 1918 г. в Ербах край Улм. През юни 1941 г. постъпва в 6./JG 51 на Източния фронт като унтерофицер. До август 1942 г. вече има 60 въздушни победи, за което на 23 август е награден с Рицарски кръст. През ноември в състава на II./JG 51 Хафнер заминава за Северна Африка, за да воюва срещу американците на Туниския участък от фронта. На 18 декември 1942 г. фелдфебел Хафнер е включен в група изтребители, които трябва да прихванат US-бомбери. Близо до Тунис, на височина около 10000 метра ескадрилата е пресрещната от ескортни изтребители "Лайтнинг". Непосредствено зад един от другарите на Хафнер се намества един американец и Антон веднага се притичва на помощ. Трите машини се въртят надолу към земята до 5000 метра височина. Хафнер успява да нанесе няколко точни попадения в левия мотор на P-38 и той се подпалва. Американецът скача с парашут. Докато той се люшка под купола Хафнер прави около него няколко виража. Беззащитният янки си мисли, че германецът иска да го разстреля незнаейки, че Хафнер се придържа стриктно към рицарския кодекс на Ягдвафе. Пилотът на Р-38 се приземява в една мочурлива местност близо до немския аеродрум и е откаран от наземните части в казиното на II-ри полк. Хафнер се представя като негов победител. Американският пилот е л-т Нормън Л. Уайден от Оналаска, Уисконсин. Двамата вечерят заедно и разговарят приятелски. Уайден подарява на Хафнер сребърните си пилотски отличителни знаци и фирмената табелка на своя Р-38. Преди да го отведат във военнопленнически лагер, двамата си обещават да се видят отново след войната. Лейтенант Уайден е 82-рата победа на Хафнер. Антон изпраща на своя брат Алфонс в Германия пилотските знаци и табелката със задължението, ако той загине в бой, Алфонс да се помъчи да открие след войната американския пилот и да му предаде един от ордените на Антон, платно с маслени бои, рисувано от Хафнер и подарените от самия него отличителни знаци и табелка. След като постига 20 въздушни победи над Тунис Антон Хафнер се завръща с III./JG 51 обратно на Източния фронт през август 1943 г. в JG 51, която е въоръжена с Focke-Wulf 190 A. На 15 октомври той сваля три руски самолети (98-100). На 20 октомври още пет (102-106) и нови пет на 28 октомври 1943 г. (107-111). Сваля 7 руски самолети на 22 февруари 1944 г. (126-132), а 134-ят на 27 март. Лейтенант Хафнер е награден с Дъбовите листа (452-ят носител) на 11 април.

Личната му сметка расте бързо и постоянно, така, че през зимата е произведен в офицерско звание лейтенант. След 134-тата си победа, на 11 април 1944 г. получава Дъбовите листа към Рицарския кръст. Месец след това става щафелкапитен на 8./JG 51. На 28 юни постига 150-тата си победа, а до 17 октомври 1944 г. вече е победил 204 въздушни противника. На 17 октомври 1944 г. Хафнер лети на бойно задание за 795-ти път, когато е въвлечен в бой на нищожна височина от един Як-9. В един момент вниманието му отслабва, неговият Ме-109 се плъзга, губи височина и се удря в дърветата. Антон Хафнер, най-бързо трупащият точки пилот от JG 51 "Мьолдерс" загива.

През 1960 г. Алфонс Хафнер се обръща с молба към US-Air Force да открие Уайден, който по това време е майор, за да изпълни желанието на загиналия си брат. Майор Уайден бива уведомен. С жена си и двете си деца той излита за Германия за да се срещне с Алфонс Хафнер и да приеме твърде необичайното наследство. Някои казват, че войната изкарва на бял свят или най-добрите или най-лошите черти у човека. В този случай това се нарича легенда за противниците-приятели!

Aнтон Хафнер има в сметката си 204 победи в 795 бойни мисии. Той записва 184 победи на Източния фронт. От 20 на Западния фронт осем са P-38, а в общия брой има и 55 ИЛ-2 "Щурмовик".