Повече от тридесет години минаха от 1914 г., когато дадох скромния си принос като доброволец в Първата световна война, наложена на Райха.

В тези три десетилетия любовта и верността към моя народ са ръководели всичките ми помисли, действия и целия ми живот. Те ми дадоха силата да реша най-трудните проблеми, лежали някога пред смъртен човек. В тези три десетилетия аз похарчих силата и здравето си.

Не е вярно това, че аз или който и да е друг в Германия през 1939 г. е искал война. Тя беше желана и умишлено предизвикана единствено от чуждите политици от еврейски произход или работещите за еврейските интереси. Аз направих твърде много предложения за ограничаването и контрола на въоръжаването, на които идните поколения няма да са достатъчно малодушни, за да не обърнат внимание, при поставянето на отговорността за избухването на тази война върху мен. След ужасяващата Първа световна война никога не съм пожелавал да има втора срещу една Англия или Америка. Ще минат столетия, но от руините на нашите градове и паметници ненавистта към истински отговорните винаги ще се надига към хората, на които дължим всичко това: интернационалното еврейство и неговите лакеи.

Само три дни преди избухването на войната между Германия и Полша аз предложих решение на немско-полския проблем на британския посланик в Берлин - интернационален контрол както в случая със Саар. Това предложение също не може да бъде пренебрегнато. То бе отхвърлено само защото управляващата клика в Англия искаше война, отчасти поради търговски причини, отчасти под влиянието на пропагандата на интернационалното еврейство.

Аз не оставих никой да се съмнява, че ако хората в Европа още веднъж бъдат третирани като обикновени листове на акции в ръцете на тези интернационални финансови конспиратори, то тогава цялата отговорност за кланетата трябва да се дири в истинските виновници: евреите. Нито пък остваих у някого съмнението, че този път милиони европейски деца с арийски произход ще умрат от глад, милиони мъже ще загинат в бой и стотици хиляди жени и деца ще изгорят или ще бъдат бомбардирани в градовете ни, без да бъде потърсена сметка на истинските виновници по един макар по-хуманен начин.

След шест години война, която въпреки всички неуспехи, един ден ще влезе в историята като най-величествената и героична проява на волята за живот на един народ, аз не мога да изоставя столицата на тази държава. След като нашите сили са твърде слаби, за да удържат вражеските атаки, и след като нашата съпротива бе отслабена от едни толкова слепи, колкото и безхарактерни, същества, аз искам да споделя съдбата на милиони други, останали в града. Освен това аз няма да падна в ръцете на врага, който иска ново представление, режисирано от евреите, за да отклони вниманието на истеричните маси.

За това реших да остана в Берлин и тук да избера доброволната смърт, когато преценя, че резиденцията на фюрера и канцлера вече не може да бъде защитавана. Умирам с щастие в сърцето, съзнавайки неоценимите дела и постижения на нашето селячество и нашите работници и уникалния принос в историята на нашата младеж, носеща моето име.

Че съм им признателен за всичко е също така очевидно както желанието ми, те да не престават да се борят и, без значение къде, да продължат да се бият с врага на отечеството, верни на идеалите на великия Клаузевиц. Чрез саможертвата на нашите войници и вярата ми в тях до смъртта, в немската история са посети семена, които един ден ще покълнат, за да известят славното възраждане на националсоциалистическото движение в истинска обединена нация.

Много от нашите най-смели мъже и жени се заклеха да свържат живота си с моя докрай. Помолих ги, а накрая им наредих да не правят това, а да изиграят своята роля в по-нататъшната борба на народа. Помолих лидерите на армията, военноморските сили и военновъздушните сили да укрепят националсоциалистическия дух на съпротивата на войниците ни по всички възможни начини със специално ударение на факта, че аз в качачеството си на основател и създател на движението предпочитам смъртта пред страхливото оттегляне или дори пред капитулацията.

В бъдеще може да стане въпрос на чест за германските армейски офицери, както е вече в нашата флота, отстъпването на територия и градове да е невъзможно и че над всичко друго командващите трябва да дадат блестящ пример на изпълнено с вяра посвещение на дълга до смърт.

Преди смъртта си, изключвам от партията бившия райхсмаршал Херман Гьоринг и му отнемам всички права, предоставени му с указа от 29 юни 1941 г. и от речта ми пред райхстага на 1 септември 1939 г. На негово място назначавам флотски адмирал Дьониц като райхспрезидент и върховен командващ на въоръжените сили.

Преди смъртта си, изключвам от партията и отстранявам от всички заемани длъжности бившия райхсфюрер на SS и министър на вътрешните работи Хайнрих Химлер. На негово място назначавам гаулайтер Карл Ханке за райхсфюрер на SS и началник на германската полиция, а гаулайтер Паул Гислер за министър на вътрешните работи.

Гьоринг и Химлер с тайните си преговори с врага без мое знание и против волята ми и чрез незаконните си опити да заграбят властта в държавата, освен предателството лично срещу мен навлякоха непоправим срам върху целия народ.

С цел германския народ да получи правителство от достойни хора, които ще продължат войната с всички средства, аз като фюрер на народа назначавам следните членове на новия кабинет:

· Президент на райха: Дьониц
· Канцлер на райха: д-р Гьобелс
· Министър на партията: Борман
· Министър на външните работи: Зайс-Инкварт
· Минстър на вътрешните работи: гаулайтер Гислер
· Министър на войната: Дьониц
· Върховен командващ на армията: Шьорнер
· Върховен командващ на военноморските сили: Дьониц
· Върховен командващ на военновъздушните сили: Грайм
· Райхсфюрер на SS и началник на германската полиция: гаулайтер Ханке
· Министър на търговията: Функ
· Министър на земеделието: Баке
· Министър на правосъдието: Тирах
· Министър на културата: д-р Шел
· Министър на пропагандата: д-р Науман
· Министър на финансите: Шверин-Крозиг
· Министър на труда: д-р Хупфауер
· Министър на военното снабдяване: Заур
· Ръководител на германския Трудов фронт и министър без портфейл: д-р Лай

Въпреки че някои от тези мъже, включително Мартин Борман, д-р Гьобелс и други заедно с жените си, по своя собствена воля решиха да не напускат столицата при каквито и да било обстоятелства и се подготвиха да умрат с мен, аз ги моля да приемат моето искане да поставят благополучието на нацията над собствените си чувства. С работат си и верността си те ще останат и след смъртта ми близо до мен като се надявам, че духа ми ще продължи да живее сред тях, подкрепяйки ги винаги. Нека бъдат сурови, но никога несправедливи, нека преди всичко да не допускат действията им да бъдат водени от страха и нека винаги за тях честта на народа да е над всичко на земята. Накрая те винаги трябва да помнят, че нашата задача за укрепването на националсоциалистическата държава предствалява работата на идните столетия, така че всеки трябва да подчини личните си интереси на общото благо. Моля всички германци, всички националсоциалисти, мъже и жени, и войниците от вермахта да останат верни и предани до гроб на новото правителство и президента.

Над всичко настоявам правителството и хората да се придържат към расовите закони в цялата им строгост и безмилостно да се съпротивляват на всеобщия отровител на всички нации - международното еврейство.

Съставено в Берлин на 29-ти април 1945 г. 4:00 сутринта: Адолф Хитлер

Свидетели:

· Гьобелс
· Борман
· Кребс
· Бургдорф