В началото на 1945 г. е формиран един танков батальон с три бригади (две със средни танкове и една, въоръжена с тежки танкове), който става част от 1-ва българска армия (част от 3-ти украински фронт). Всички тези машини са пленена германска техника, доставена от СССР. На 17 март 1945 г. пристига първата "Пантера". Екипажите на 1-ви танков батальон пристигат от София в Унгария на 11 април 1945 г. Три дни по-късно в Pana Deveger те получават "Пантерите" си от съветските сили - общо 15 танка (включително един, доставен през март). Екипажите започват обучението си под надзора на съветски инструктор. Екипажите харесват танковете си, но се оплакват от съветското радиооборудване и изискват да бъдат доставени и монтирани германски системи. Краят на войната идва преди българските екипажи да завършат обучението си и никога не влизат в активна служба. В края на май 1945 г. българските "Пантери" са натоварени на влак към София и преместени към 2-ва танкова бригада. На 1 март 1946 г. на служба има 14 функциониращи и една нуждаеща се от поправка "Пантера".

От 1945 г. до 1948 г. СССР изпраща на България 738 бронирани бойни машини - 398 T-34/85 и 340 СУ-76M самоходни артилерийски установки. Бъдещата употреба на 15-те "Пантери" става безсмислена. Те са заровени по българо-турската граница като бункери, а двигателите им "Майбах" са махнати. Планирано е да бъдат монтирани на локомотиви, но това не е реализирано.

Общият брой на доставените на България "Пантери" е добре известен - 15 включително ранни и късни Ausf D, Ausf A и Ausf G. Българските "Пантери" са боядисани в стандартено "руско тревистозелено" (Russian grass green), преди да бъдат доставени на българите. Заедно с "Пантерите" българската армия също използва германска бронирана техника включително PzKpfw IV.