Дивизионен статут от 14.02.1945
Числен състав: около 6000 човека
Състав: немци, руснаци, украинци
Командири: SS-Oberführer Оскар Дирлевангер, след изчезването му - SS-Brigadeführer Фриц Шмедес
Организация: 72-ри SS гренадирски полк;
73-ти SS гренадирски полк;
танков батальон;
687-ми инженрна бригада (Вермахт);
1244-ти гренадирски полк части от 681-ви противотанков батальон.

За увеличението на бригадата до размер на дивизия не се създават нови подразделения. Вместо това са предадени някои армейски части: 1244 гренадирски полк, 681 противотанков батальон, танков батальон с 28 самоходни оръдия и 687 инженерна бригада. Също така в бригадата постъпват бивши курсанти от Брауншвайгското училище на SS, минали през служба в 1-ва парашутно-танкова дивизия “Херман Гьоринг”. Част от доброволците е набрана в концетрационните лагери, дори от евакуирания Аушвиц, където до този момент се е провеждала подготовката за служба в дивизията Дирлевангер.

Фронтът в Силезия е пробит на 16 март 1945 г. след началото на настъплението на съветските войски и дивизията започва отстъпление на североизток. Дезертьорството приема все по-големи размери – Шмедес и неговия щаб правят опити за реорганизация на дивизията на 25 април, но откриват, че дивизията практически се е разпаднала напълно: например в 73-ти полк са останали само 36 човека.

Последният сбор на командването на дивизията се състои на 29 април – но положението само се влошава. Шмедес отвежда отделни части зад Елба и на 3 май 1945 г. се предава на американците. Тези, които остават от военния и граждански персонал и са взети в плен от съветските войски, са били разстреляни. На Шмедес и Бухман никога не се е търсела отговорност за престъпления – те живеят открито след освобождаването си от лагер за военнопленници. Вайс се предава в плен на англичаните с документите на редник от Вермахта. Бяга от лагер за военнопленници на 5 март 1946 г. и изчезва завинаги. Англичаните го обявяват за мъртъв.